|
|
Сървърът с ресурси е временно недостъпен!

"Второстепенни" герои от Стария Завет
Джералд и Шантал Клингбейл
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2010 г.
|
Урок 6
30 октомври - 5 ноември 2010 г.
Урия – вярата на един чужденец
Събота - 30 октомври
Стих за запаметяване:
„Да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила” (Второзаконие 6:5).
Представете си, че купувате билет за влак. Чакате на дълга опашка и се притеснявате, че ще изпуснете влака. Накрая плащате, вземате си билета и тичате към перона. Докато тичате, преброявате набързо рестото и откривате, че са ви върнали много повече. Как ще постъпите? Ще изчакате ли отново цялата опашка, за да върнете парите и най-вероятно да си изпуснете влака, или просто ще решите, че днес е щастливият ви ден и ще продължите да тичате?
Начинът, по който ще постъпите в такава ситуация, зависи от разбирането ви за добро и зло. Етиката – това е начинът, по който прилагаме своите разбирания в ежедневието. Днес най-популярният вид етика е така наречената „ситуационна”, според която не съществуват абсолютни морални величини. Често това означава да постъпите така, както ви е най-изгодно в конкретната ситуация.
Тази седмица ще се спрем на яркия контраст между етиката на цар Давид и тази на неговия военачалник Урия. Действията на Давид са безспорно отвратителни, но поставени в контраст с тези на Урия, изглеждат направо чудовищни. За Урия не е казано много, но и това, което откриваме за него и злощастната му съдба, представлява достатъчно силен урок по „живеене на вярата” в противовес на по-често срещаното „говорене за вярата”.
За тази седмица прочетете:
1Царе 26:5–11; 2Царе 11 глава; Естир 8:17; Псалм 51; Исая 56:3–7; Ефесяни 2:19
Плъзгане надолу
Неделя - 31 октомври
Прочетете 2Царе 11 глава и се запитайте: „Как е възможно човек така високо почетен от Бога, да затъне толкова надълбоко в греха?” Какво предупреждение отправя тази история към всички нас?
Не можем да навлезем в историята за Урия, без най-напред да хвърлим един поглед към Давид. В отношенията му с Урия на повърхността излиза най-лошото у него. Авторът на Втора книга на царете не пее химни за „героя” и не се опитва да „потули” греховете му. Авантюрата на Давид с Витсавее и убийството на Урия бележи повратен момент в живота и царуването му. До този момент той е човек, който върви от сила към сила. 2 Царе, 11 глава описва началото на неговото падение.
На някого може да му се иска с греха на Давид да извини своя собствен грях. Но писателят изрично подчертава тежките последствия на това зло и описва подробно какви поражения нанася то върху много хора. Първият пострадал е Урия, след това – детето, родено от Витсавее; след това самият Давид губи авторитета в собственото си семейство и проблемът придобива такива измерения, че от тясно семеен се превръща в национален. Верижната реакция, която този грях задейства, се разпростира дотам, че включва изнасилване (2Царе 13:14), убийство (2Царе 13:28, 29) и погубване живота на много хора по време на въстание (2Царе 15 глава). Благодарение на искреното си покаяние Давид получава Божията милост и прошка, но въпреки това не ни е спестена горчивата истина, че тежките последици си остават (2Царе 12:13, 14).
Историята за Давид, Витсавее и Урия е разказана в една внимателно конструирана схема. Използвани са много думи, описващи действие (често се употребява глаголът „прати”), с които се противопоставят поведението на Давид и това на Урия. Нека разгледаме тази схема, следваща основната линия на действие:
• Давид изпраща Йоав да се бие с амонците (11:1).
• Давид разпитва за Витсавее и изпраща да му я доведат (стихове 3, 4).
• Давид прелюбодейства с Витсавее (стих 4).
• Витсавее му изпраща съобщение, че е бременна (стих 5).
• Давид иска да му доведат Урия (стих 6).
• Урия отказва да спи със Витсавее (стих 13).
• Давид изпраща по Урия заповед за собственото му убийство (стихове 14, 15).
Не може да се отрече, че „изпращането” очевидно е много важна дейност във 2 Царе, 11 глава. За да „изпратиш” някого някъде, трябва да имаш някаква власт над него. Погледнато от този ъгъл, Давид безспорно е героят с най-голяма власт в тази история. В повечето случаи той е този, който „изпраща”. „Героите в пиесата” са под негов контрол. Той направлява живота им и той го отнема. Изглежда като типичен древен абсолютен монарх от Близкия изток. Все пак обаче има нещо, което остава извън неговия контрол – грехът. Външно изглежда, че той контролира действието, но на практика грехът контролира него – решенията и подбудите му.
Никой не е „остров”
Понеделник - 1 ноември
Цялата история за Давид и Урия се развива на фона на войната с амонците. Внимателно прочетете 2Царе 11:1. Какъв фин упрек отправя авторът към Давид?
Давид решава да си остане вкъщи и да изпрати армиите си на война под предводителството на Йоав. Това, разбира се, е неговата грешка номер едно. По някакви незнайни причини той е започнал да вярва, че с нещо е по-специален от своите войници и затова не бива да се излага на опасност. Все още не е научил урока, че най-големите опасности почти винаги идват не отвън, а отвътре. Големият проблем на властта и силата е в лекотата, с която могат да ни доведат до изопачена представа за себе си. Започваме да мислим, че с нещо сме по-добри от останалите, над законите и правилата, които важат за тях.
Сравнете стила на управление на Давид при два различни случая – 1Царе 26:5–11 и 2Царе 11 глава. Каква е разликата?
Когато четем историите, описващи как Давид пощадява живота на Саул, забелязваме, че той води войниците и изпраща само доброволци. Сега обаче, във времето на 2 Царе, 11 глава, вместо да бъде заедно с войските си и да ги води, положил упованието си за ръководство и закрила в Бога, той изведнъж се оказва върху плоския покрив на своя дворец, вероятно за да се наслади на вечерния ветрец в края на един горещ и влажен ден. Разбира се, дворецът трябва да се намира върху най-високия хълм на укрепения град, откъдето царят пълководец да обхваща по-голямата част от Ерусалим с един поглед. Но погледът му се рее безцелно над покривите на останалите сгради и „обхваща” една къпеща се жена. Веднага изпраща човек да разбере коя е. След това нарежда да му я доведат, прекрасно знаейки, че тя е съпруга на Урия – хетееца. Еврейският глагол, използван, за да опише заповедта на Давид да му доведат Витсавее, е много силен. В друг контекст се използва, за да опише насилствено, принудително вземане, задигане (Битие 14:11). Давид сляпо следва страстта си, хормоните му напират и той напълно „изхвърля зад борда” всичко, което знае за доброто и злото. В този момент изобщо няма представа какви страховити и дългосрочни последици ще има моментният му импулс. Умишлено злоупотребява с властта си и прегазва живота на Витсавее, на Урия и на нероденото дете; пренасочва хода на историята на Израел в печална посока.
Размислете над решенията, които вземате. Върху какво ги основавате – върху разума, логиката и рационалното мислене или върху емоции и страсти? Кой тип мислене доминира у вас? Поддържате ли правилно равновесие между двата? Ако не, как да го постигнете?
Чужденец в Израел
Вторник - 2 ноември
В цялата глава Урия е наречен „хетеецът Урия”. Кои са хетейците? Хетейците от Палестина представляват етническа група, свързана по някакъв начин с новохетските държави на север. В света на Стария Завет между култура, националност, раса и религия има много тясна връзка. Поради тази причина смесените бракове между израелтяни и представители на околните народи са така силно критикувани, дори забранявани. Забраната, записана във Второзаконие 7:3, се повтаря при всяко голямо възраждане на Израел. Ключът към разбирането на тази забрана е религията. Старият Завет е пълен с примери за чужденци, приели Бога на Израел. Тази „асимилация” е представена в положителна светлина. В случая с Урия асимилацията става с помощта на брак, но включва и религията.
Какви други примери за чужденци, станали част от Израел, откриваме в Библията? Исус Навин 6:25; Рут 1:1–16; Естир 8:17; Исая 56:3–7.
Моавката Рут изоставя своята родина, народ и религия и заедно със свекърва си се преселва в Израел. Тя произнася едни прочути думи, които обобщават важната концепция, че приемайки един народ, ти приемаш и неговия Бог – „Не ме умолявай да те оставя и да не дойда подире ти; защото, където идеш ти, и аз ще ида; и където останеш, и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог - мой Бог” (Рут 1:16). На асимилация обаче подлежат не само примерни снахи, но и лъжливи проститутки. Спомнете си Раав – блудницата, укрила двама израелски шпиони. Тя откликва с цялото си сърце на малкото получена светлина и избира да вярва в Бога на Израел, Който е мощен и верен. Скоро след падането на Ерихон тя се омъжва за Салмон и заедно с Рут влиза в родословието на Христос (Исус Навин 6:25; Матей 1:5).
Урия не е единственият хетеец на служба при Давид. 1Царе 26:6 споменава хетееца Ахимелех. Но Урия е от елитните бойци на Давидовата армия (1Летописи 11:41). Интересно, ако Елиам – бащата на Витсавее (2Царе 11:3) е същият Елиам, който е син на гилонеца Ахитофел (2Царе 23:34), то Урия се е сродил с доста влиятелно семейство. Неговият тъст също е елитен боец и син на един от високо почитаните съветници на Давид. Това би могло да обясни защо къщата на Урия се намира в такова непосредствено съседство с двореца и защо години по-късно Ахитофел предава Давид, за да се присъедини към заговора на Авесалом. Възможно е да подхранва озлобление заради начина, по който царят е постъпил с неговата внучка Витсавее, и заради убийството на съпруга й Урия.
Прочетете Ефесяни 2:19. Как превръщането на Рут, Раав и Урия в част от Израел ни помага да установим собственото си духовно „родословие”? Как този текст ни дава възможност да разберем, че независимо от произхода си, чрез Христос можем да бъдем приети в „Божието семейство”.
Едно име – какво толкова?
Сряда - 3 ноември
В света на Библията имената са много важни. Името говори за произхода, социалната среда и религиозните убеждения на човека или разкрива желанията на родителите му спрямо него. Резкият обрат в житейските обстоятелства или смяната на религията често се отбелязват със смяна и на името.
Отбележете какви са новите имена на тези библейски герои и причината за тяхната промяна:
Аврам (Битие 17:5)
Яков (Битие 32:27, 28)
Даниил (Даниил 1:7)
След нощта, в която се бори с небесния пратеник, Яков получава ново име – една от най-знаковите и съдбоносни промени на имена в цялата свещена история. От „Измамник” (Яков) той се превръща в „Борец с Бога” (Израел) и всички негови потомци стават известни под името „израелтяни” или „Израелеви чеда”.
В случая с Даниил смяната на името е продиктувана от други намерения. Цар Навуходоносор иска да е сигурен, че младите изгнаници ще са наясно кой е техният „шеф”. В известен смисъл, провежда нещо като „промиване на мозъци”. Името на Даниил („Бог е мой съдия”) се променя във Валтасасар („Защитник на живота на княза”) – един опит от страна на езическия владетел да разклати устоите на Данииловата вярност към неговия Бог.
Името на съпруга на Витсавее не е уникално за библейската история. По времето на цар Йоаким един пророк на име Урия съобщава за Божиите съдби над Ерусалим (Еремия 26:20–23). Интересно, името „Урия” е еврейско и може да се преведе като „Господ е моя светлина” или „Господен пламък”. По рождение той може да е хетеец, но е част от Божия Израел по собствено желание. Неговият етнически произход потвърждава факта, че Бог не гледа външното, а знае какво има в сърцето на човека. Семейството ни може да принадлежи към известна и авторитетна църква, може да имаме велики богобоязливи прадеди, но това не ни поставя в по-изгодна позиция пред Бога. Дали ще бъдем приети от Него, или не, изобщо не зависи от миналото на фамилията ни или дори от нашето собствено минало.
Умирайки за цялото човечество, Христос събаря всички бариери между всички хора (Галатяни 3:28). Кръстът осигурява абсолютното ни равенство пред Бога; Христовата смърт е за всяко човешко същество; защото всяко човешко същество е безмерно скъпо в Неговите очи. Разбира се, в различни исторически моменти Бог е възлагал различни задачи на различни хора, но това в никакъв случай не означава, че едни са по-скъпи и по-важни за Него от други. Кръстът е доказателство за пълната несъстоятелност на подобни твърдения.
Мъж с принципи
Четвъртък - 4 ноември
В библейския разказ Витсавее играе пасивна роля и авторът се въздържа да прави каквито и да е коментари относно нейната вина за случилото се или за степента, в която е замесена. Въпреки това, макар да изглежда напълно пасивна, тя също ще плати много висока цена. Нейното новородено момченце ще умре. Единственият път, когато отваря уста, за да каже нещо, е за да изпрати съобщение на Давид, че е бременна (2Царе11:5). Давид хитро пресмята, че ако успее да изпрати Урия вкъщи дори за една вечер, ще изглежда, че детето е от него и грехът му ще остане потулен. И така, той изпраща да повикат Урия, който трябва да направи едно уморително пътуване от около 65 километра до Ерусалим. След кратък разговор царят го изпраща у дома със завоалираната заповед да преспи с жена си (2Царе 11:8). Опитвайки се да изглежда щедър и великодушен, той дори изпраща подарък в дома му, спокоен, че ситуацията е напълно под контрол. Урия обаче е мъж с принципи и не може да бъде манипулиран. На следващата сутрин Давид научава, че неговият пълководец е прекарал нощта при портата, заедно с царските слуги. Сега вече ситуацията започва да излиза извън контрол. Царят отново праща да повикат Урия. Направо е вбесен. Поведението на този воин горчиво и остро го изобличава. И Давид, който някога също е бил мъж да честта и принципа, сега изобщо не може да проумее честта и принципите на Урия.
Какво се казва във 2Царе 11:10–13 за мотивите на Урия? За какви други примери на библейски герои, проявили същата почтеност, се сещате?
Отговорът на Урия доказва, че това е не просто някакъв фиктивен вярващ по име, а човек, предал се напълно на Израелевия Бог и лоялен към своите бойни другари. Той вярва, че не е редно да се възползва от ситуацията, за да получи някакви удобства или предимства за себе си. Същият Давид, който някога показва непоколебима вярност към цар Саул (даже, докато Саул го преследва), сега изобщо не може да разбере лоялността и верността на Урия.
Затова прибягва до една отвратителна подлост. Умишлено напива Урия, за да го подмами да наруши принципите си. Потресаващо е, че същата подлост използват и дъщерите на Лот спрямо баща си, което довежда до появата на амонците (Битие 19:30–38) — същите амонци, с които в момента се бият армиите на Израел. Но въпреки замъгленото си съзнание, Урия отново отказва да направи компромис със своите ценности и за втори път прекарва нощта заедно със слугите на царя.
Прочетете Псалм 51 в контекста на 2Царе 11 глава. Какво научихте за естеството на греха, покаянието и Божията благодат?
Разширено изучаване
Петък - 5 ноември
„Библията отделя малко място за възхвала на човеци. Даже за добродетелите на най-благочестивите хора, живели някога, се говори много пестеливо. Това не е случайно; мълчанието съдържа поука. Всички добри качества, които хората притежават, са дар от Бога. Добрите дела, които извършват, са от Божията благодат чрез Христос. А след като дължат всичко на Бога, то и славата за всичко, което са или което правят, принадлежи също на Него, единствено на Него. Те не са нищо повече от инструменти в Неговата ръка. Нещо повече – цялата библейска история ни учи на едно – гибелно е да се възхваляват или въздигат хора; защото ако някой забрави за пълната си зависимост от Бога и се довери на собствената си сила, падението му е сигурно.
За нас е невъзможно със свои сили да продължим борбата; всяко нещо, което отклонява ума ни от Бога, което ни кара да величаем себе си или да разчитаме на себе си, неминуемо подготвя пътя към нашия провал. Библията постоянно се стреми да втълпи в умовете ни недоверие спрямо човешките сили и пълно доверие в Божията сила.
Духът на самонадеяност и себевъздигане е този, който подготвя пътя за падението на Давид. Ласкателствата и изтънчените съблазни на властта и разкоша имат пагубно въздействие върху него. Връзките с околните народи също подсилват злото влияние. В съгласие с обичаите, преобладаващи сред владетелите на Изтока, за престъпления, поради които поданиците са сурово наказвани, царят остава ненаказан. Той не е длъжен да спазва ограниченията, които налага на своите поданици. Всичко това притъпява чувствителността на Давид към изключителната чудовищност и грозота на греха. И вместо да разчита смирено на силата на Йехова, той започна да разчита на своята мъдрост и сила” (Елън Уайт. Борба и смелост).
За разискване:
1. Как да се предпазваме от злоупотреба с властта, която имаме. Как да помогнем на човек, който има склонност да злоупотребява с властта и влиянието си?
2. Направете разбор на етническия, културния и социално-икономическия състав на своята съботно-училищна група. Доколко се чувстват приети хора от други социални или етнически слоеве при вас? Какво можете да направите за „чужденците”?
3. Урия – един почтен, лоялен и принципен човек – е убит от своя собствен цар, на когото служи вярно. Давид – един непочтен, вероломен измамник – се сдобива с красива съпруга и живее още дълги години. Дискутирайте.
4. В групата направете разбор на Псалм 51 и обсъдете какво научихте от него за прощението. Как да се научим да приемаме прощение, когато сме извършили тежък грях – може би като този на Давид?
Разказ
Нов живот
Сегундо Генаро Ескобал
Започнах да използвам наркотици още в юношеската си възраст в Перу. Наркотиците доведоха до кражби, а кражбите – до затвор. Освободиха ме, но след това ме взеха войник. После заминах за Бразилия, където спях по улиците и продавах разни неща по улицата, за да могат да си купувам наркотици.
Веднъж брат ми ме видя да дъвча листа от кока. Някога взимахме наркотици заедно, но той се беше променил. „Намерих Исус – каза той. – Бих искал и ти да се запознаеш с него.” Покани ме да заживея със семейството си при него, за да науча повече за Божията любов, но аз доста се съмнявах, че един наркоман може да е полезен с нещо на Бога.
Покани ме на евангелизационни събрания и аз се съгласих да го придружа. Съпругата ми дойде с нас. По време на събранията приех Христос в живота си и поисках да бъда кръстен. Но когато научи за проблема ми с наркотиците, пасторът се поколеба да ме кръсти незабавно. Разгневих се и въстанах против Бога. Затънах още по-дълбоко в греха.
Един човек от църквата на име Давид реши да изучава Библията заедно с мене. Бях пиян, когато той дойде и урокът с мене не се състоя. Давид седна и поговори с децата ми за Бога. След това се помоли с тях. Чух всичко от мястото, където се криех. Накрая Давид си тръгна, но започна да идва всяка седмица. Поради неговата любов предадох живота си на Христос.
Помолих се за избавление от наркотиците, но Бог не отне желанието ми за дрога незабавно. Веднъж трябва да свършва някаква поръчка, но осъзнавах, че съм прекалено слаб да се върна у дома, без да съм купил наркотик, освен ако Бог не ми помогне. Помолих се и веднага почувствах как Божията сила ме изпълва. Отминах приятели, които ме канеха за пиене и наркотици. На всяка автобусна спирка се молех за сила да не сляза от автобуса, за да си купя наркотик. Накрая стигнах до дома и веднага заспах, изтощен от емоции.
Събудих се на следващата сутрин, но не изпитах никакво желание за алкохол или наркотици. Знаех, че Бог е отговорил на молитвите ми.
Бог напълно промени живота ми. Сега, вместо да търся наркотици, аз търся хора, които се нуждаят от Исус. Преподавам библейски уроци два или три пъти седмично, посещавам хора в болницата и върша всичко, което ми възложи. Съпругата ми и двете деца също са активни в мисионската работа. Бог изцяло промени живота ни. Сега сме щастливи в Исус.
* Сегундо и семейството му живеят в град Манаус.
|