Макар лесно да забравяме това, великата борба между Христос и Сатана е основната движеща сила зад реалността. Войни, престъпления, насилие – целият врящ и кипящ казан от човешки трагедии - са само външната проява на големия конфликт, започнал в небето (Откровение 12:7), на всемирната война, оставила отпечатък не само върху всяко човешко същество, но и върху цялото творение (Римляни 8:20–22).

Все пак има едно нещо, което не бива да забравяме никога – великата борба се води не за петрола в Близкия изток, нито за епохално геополитическо влияние, за военна или икономическа хегемония. Тя е за спасението на човешката раса, за всяка човешка душа. Нации се появяват и изчезват, силови структури възникват и се разпадат, големите поврати в историята и идеологията идват и отминават; но спасените – онези, които са облекли дрехата на Христовата правда, – само те ще останат завинаги. Сатана не се интересува от самите пари, власт или политика – интересува се от човешките души, от погубването на колкото може повече хора. Чрез Своята смърт Христос прави възможно за всеки човек да бъде спасен от тази гибел. Сърцевината на великата борба е за това какво ще избере отделният човек – вечното унищожение или вечния живот. Всичко останало е, така да се каже, „пълнеж”.

След вавилонското нашествие преди седемдесет години сега Ерусалим лежи в развалини. Но Бог е промислил надежда и бъдеще за този град. Захария получава вест от Господа, че не само храмът, но и целият Ерусалим ще бъде възстановен.

Той говори пред своите слушатели, че Господ е разгневен - „много разгневен” - на техните бащи. Но веднага след това ги насърчава с уверението, че ако се върнат при Него със смирение и разкаяние, и Той ще се върне при тях (Захария 1:1–3). Виденията, които получава, са предназначени да им вдъхнат сила и кураж, за да продължат строежа на храма в Ерусалим като място за поклонение на Бога.

След първото видение, описано в глава 1, Господ го насърчава по още един особен начин: „Ревнувам твърде силно за Ерусалим и за Сион” (стих 14) – казва Той. След това добавя: „Затова така казва Господ: Аз съм се върнал с милост в Ерусалим. Домът Ми ще се построи в него – казва Господ на Силите – и връв ще се опъне върху Ерусалим” (Захария 1:16).

Зидарската връв символизира плановете за повторно съграждане на Ерусалим и храма в дните на Захария. До този момент обаче са изградени само основите – пълното построяване на храма изглежда невъзможно.

Точно преди видението с изцапаните дрехи на Исус Йоседековия син пророкът получава обещание, което трябва да предаде на евреите. То е записано в Захария 2:10–13. Бог им казва „да пеят и да се радват”, защото обещава да живее с тях. Колко ли насърчителни са тези думи за Божия народ, който се опитва да се събере заедно, за да се покланя на Бога!

Тук по мощен начин са представени няколко съдбоносни истини. Първо, обвиняемият е Исус – първосвещеникът – представителят на Божия народ. Представен като свещеник, изправен пред лицето на Господа, Исус символизира Израел с всичките му грехове, недостатъци и пороци. Две мнения няма – народът не е невинен, хората не са безгрешни, не заслужават обещаното възстановяване, предложено от Господа; те могат да се възползват от него единствено чрез вяра и покаяние.

Разбира се, и Сатана е тук, за да ги обвинява, да оспорва тяхното покаяние и желание за реформа, техния копнеж да намерят милост и благодат от Бога. Има ли по-успешен начин да обезсърчиш един човек във великата борба от това, да го накараш да мисли за своите грехове – колко големи са те, твърде големи, за да бъдат простени от Бога?! Колко много души през вековете и дори днес са жертва на това внушение – едно от най-хитроумните оръжия на Сатана. Силата на това оръжие е в истината – в крайна сметка греховете са налице, нали така? Всичкото, което Сатана трябва да направи, е да ни напомня за тях. Без познанието на Божията благодат ще бъдем смазани от усещането за пълна безнадеждност и гибел. Дори и без обвинител, който да „хвърля” греховете ни в Божието лице, те сами са повече от достатъчни, за да ни осъдят.

Еврейският глагол, преведен тук като „възпротиви”, има еднакъв произход с думата „Сатана”; корените и на двете думи са съставени от три еднакви съгласни. Без съмнение, Сатана е противник, клеветник, но не бива да забравяме и прочутия стих: „И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог, и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог” (Откровение 12:10).

Дотук в Захария 3 глава се спряхме на двама герои – Сатана и първосвещеника Исус. Но има и трети герой, който очевидно е главният в целия разказ – „Ангелът Господен”.

Тук виждаме нагледно представена в „микро” размери цялата велика борба – битката за всяка душа, предала живота си в ръцете на Господ Исус с вяра и покаяние. Спомнете си контекста – сурово наказан, израелевият народ „се смирява пред Господа и се връща при Него с истинско разкаяние” (Елън Уайт. Свидетелства към църквата. Т. 5). Точно тук се разкрива истинското лице на Сатана като обвинител. Точните му думи не са записани, но като вземем предвид цялата библейска история, както и познанията си за човешкото естество, вероятно не говори много приятни неща.

Фактът, че Исус, първосвещеникът, е счетен за нечист, само потвърждава дълбочината и всеобхватността на греха. Още от първите дни на завета между Бог и Израел свещениците като цяло, левитите и особено първосвещеникът са считани за специални, избрани изсред целия народ, призовани от Господ за уникална служба. Те имат свята роля и функция (Изход 38:21; Числа 1:47–53; 3:12). От всички останали израелтяни те би трябвало да бъдат символично с най-чисти „дрехи”.

Като оставим всичко това настрана, до края на главата става ясно, че въпреки тяхното минало, въпреки недостатъците им „Ангелът Господен” е там, за да ги защитава срещу обвиненията на Сатана, независимо дали тези обвинения са истински, или фалшиви. „Ангелът Господен” – Исус – е там, за да ги спаси и изкупи. Без изключение това е най-важната истина в цялото Писание!

В стихове 3–5 е описано как преди Исус да бъде облечен с нови дрехи, най-напред от раменете му се свалят изцапаните. Както обяснява самият текст, това означава: „Отнех от теб беззаконието ти” (стих 4). Какво означава това на практика в живота на изкупения човек? Сега вече Исус безгрешен ли е, съвършен ли е в сърце, душа и ум, и дали никога повече няма да падне в грях? Или трябва да е достигнал това състояние преди новата дреха да бъде положена върху него? Ако е така, каква надежда има за всеки от нас?

Не, това означава, че вината и осъждането, които до този момент са му „принадлежали”, сега вече са отнети от него. Коментирайки точно състоянието на Исус Йоседековия син, Елън Уайт пише: „Неговите собствени грехове и греховете на неговия народ бяха простени. Израел бе облечен с „друга дреха” – вменената Христова праведност. Митрата, поставена върху главата на Исус, бе същата, която носеше първосвещеникът – с надпис „Свят Господу”; този надпис означаваше, че независимо от предишните си прегрешения, сега свещеникът е назначен да служи на Бога в Неговото светилище” (Елън Уайт. Свидетелства към църквата. Т. 5).

Едва след като получава специалната дреха, на първосвещеника се дава и наставлението да се покорява на Господа и да ходи в Неговите пътища. Нека не подминаваме този момент – Христовата праведност му се дава чрез вяра, подарява му се, независимо дали ходи в „пътищата Му” и дали пази „наредбите Му”. Наредбите идват след това, защото, ако бяха дошли преди, нямаше да има никаква полза от тях. Ако човекът не е покрит с тези „богати одежди” (Захария 3:4), всичките му усилия не биха му донесли нищо друго, освен същите стари изцапани дрехи, с които е бил от самото начало.

В целия християнски свят мнозина никога не са преживявали опитността да облекат дрехата на правдата, не са разбрали какъв е нейният потенциал. Тази опитност обаче е жизнено важна за всеки, който търси мир и праведност във връзката си със своя Господ.

Твърде често мотивацията да се върши добро е „за да бъда спасен”. Но вестта на Захария идва да ни покаже, че това не е така, нито може да бъде така. Ето какво още казва Елън Уайт в тълкуванието си на това видение: „Трябва да осъзнаваме своето греховно състояние, но е необходимо да разчитаме на Христос като наша правда, освещение и изкупление. Не можем да отвърнем на обвиненията на Сатана срещу нас. Единствено Христос може да ни предложи успешна защита. Той може да смълчи обвинителя с аргумента не на нашите, а на Своите собствени заслуги” (Елън Уайт. Свидетелства към църквата. Т. 5).

Последното изречение трябва да бъде гравирано в сърцето на всеки от Божия народ – това е истина, която трябва да познаваме не само интелектуално, но и от опит; трябва да се научим миг след миг да разчитаме не на своите добри дела, без значение колко добри са реално, а единствено на заслугите на Христос. Или, както казва Давид: „Блажен онзи, чието престъпление е простено, чийто грях е покрит” (Псалм 32:1).

Сега, след като първосвещеникът Исус е облечен в дрехата на святост, неговият живот вече трябва да отразява тази святост. Длъжни сме да впрегнем всяка дадена ни от Бога сила, за да спечелим победа над греха. Нямаме право да толерираме или извиняваме какъвто и да е грях; не и при наличието на толкова много обещания за победа, дадени на всеки, предал себе си на Христос. Неговият живот е доказателство, че е възможно да се живее в послушание спрямо Божия закон. Когато съгрешаваме, ние избираме да съгрешим. Колко е важно дълго и задълбочено да размишляваме над последиците от този избор!

Прочетете Коментари на Елън Уайт, стр. 1092,1093 от АБК, т. 4; гл. „Исус и ангелът” от кн. Пророци и царе; гл. „Няма ли Бог да въздаде за Своите Си?” от кн. Притчи Христови и гл. „Исус и ангелът” от кн. Свидетелства към църквата, т. 5.

„Когато Сатана се старае да покрие Божия народ с мрак и да го съсипе, Христос му се възпротивява. Да, те са грешници, но Той е понесъл вината за техните грехове върху собствената Си душа. Той ги е изтръгнал като главня от огън. Чрез човешкото Си естество е свързан с човека, а с Божественото Си е едно с безпределния Бог. Така може да окаже помощ на погиващите души. Противникът е смъмрен (…) Въпреки недостатъците на Божия народ, Христос не отвръща лице от обекта на Своята грижа. Той има властта да смени дрехите им. Сваля от тях изцапаните дрехи, облича каещите се вярващи души с дрехата на Своята праведност и в небесните книги срещу техните имена записва „опростен” (Елън Уайт. Притчи Христови).

„Когато Божиите люде измъчват душите си пред Него, молейки за чистота на сърцето, се издава заповедта: „Съблечете от него изцапаните дрехи”. След това се произнасят насърчителните думи: „Ето, отнех от тебе беззаконието ти и ще те облека в богати одежди” (Захария 3:4). Върху измъчените и изкушавани, но верни Божии чеда се полага неопетнената дреха на Христовата правда. Презреният остатък е облечен в славна одежда, която никога вече няма да бъде осквернена от покварата на света” (Елън Уайт. Пророци и царе).

1. Размислете още малко над факта, че едва след като получава чисти дрехи, на Исус се дава заповед да се покорява? Защо е важно да не забравяме това? Кое е основата на нашето спасение и кое е резултатът от него? Защо е важно винаги да сме наясно с тази разлика?

2. Каква добра вест! Колкото и мръсна да е била нашата дреха, можем да получим съвсем нова, абсолютно чиста! Как тази мисъл влияе на вашия живот, на отношенията ви, на цялостния ви поглед към света и към другите хора?

Шри Ланка е красив остров в топлите води на Индийския океан, на юг от Индия. Цели 30 години страната беше опустошавана от гражданска война, но накрая дойде мир и хората отново имат надежди за по-добър живот. Фермерите могат да засяват посевите си, без да се страхуват, а мъжете могат да ловят риба по крайбрежието на острова.

Възникна обаче друга заплаха. Религиозната свобода е застрашена. Наскоро правителството на Шри Ланка прокара закон, забраняващ смяната на религията. Всеки, който бъде хванат да разпространява религиозни брошури, може да бъде осъден. Как 3600 адвентисти на острова могат да споделят Божията любов, без да рискуват живота си, работата си, бъдещето си? Как могат да канят хората да последват Исус?

Двама братя, които си изкарват прехраната чрез риболов, купили радио, за да не скучаят, докато прекарват часове наред в лодката. Веднъж търсили нещо интересно и попаднали на радиостанция, за която не знаели нищо. Тя излъчвала вест на надежда, вест за Божията любов.

Ден след ден те слушали програмите по новооткритата радиостанция, която се наричала Световно адвентно радио. Те откликнали на вестите на надежда и мир и приели Исус за свой личен Спасител.

Споделили наученото със семействата си, а когато прекарвали дълго време на лодката, усилвали звука на радиото, за да могат хората, които ловят риба наблизо, също да чуят вестта. Любимата им програма се нарича Гласът на надеждата. Думите на надежда стопляли сърцата на мнозина, които слушали, докато ловели риба. Когато рибарите започнали да задават въпроси на двамата братя, новоповярвалите проявили смелост. Те организирали молитвена група и неколцина от посетителите намерили надежда и живот в Исусовото евангелие. Въпреки всички законови ограничения тези хора искат литература и библии, за да могат да учат и да израстват във вярата си и в познаването на Исус.

Молете се за тези съвременни ловци на хора и за всички вярващи в Шри Ланка и навсякъде по света, където дяволът се опитва да забави Божието дело.