Основна мисъл: Какво трябва да е отношението на християните към околната среда?

Какво трябва да мислим за околната среда ние като адвентисти от седмия ден, особено като знаем, че земята е покварена, че ще продължи да бъде покварена и един ден ще бъде изгорена в огненото езеро: «стихиите нажежени ще се разпаднат и земята, и каквото се е вършило по нея, ще изчезнат» (2 Петрово 3:10)? Прибавете към това и библейското разпореждане хората да «владеят над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята» (Битие 1:26), и не е чудно, че понякога ни е трудно да определим отношението си към околната среда.

В същото време като настойници на всички Божии дарове нима не сме длъжни да се грижим за земята? Все пак нима Бог не я създава и не я обявява за «твърде добра»? Като хора с отличителна вест за Бога като Създател (Откровение 14:6, 7) нима не трябва да знаем как да се отнасяме към Божието творение?

През тази седмица ще проучим какво ни казва Библията по някои от тези въпроси.

Преди много години един природозащитник влязъл в ресторант за морски специалитети. Пред него в голям аквариум били поставени половин дузина омари от щата Мейн, които сигурно нямало да преживеят нощта. Клиентът можел да си избере онзи, който иска да изяде, и не след дълго омарът щял да се окаже в нечия чиния до – може би – пържени картофи със сирене.

Промъквайки се, природозащитникът бръкнал в аквариума с кепче, хванал първия попаднал му омар, хвърлил го в чантата си и хукнал навън. След това сложил омара в багажника на колата си и подкарал към брега. Там един хеликоптер го отвел над морето и той пуснал омара във водата. Освободителят на омари нанесъл още един свой удар!

Този човек не бил сам в грижите си. Може да посетите уебсайта «Освобождението на омарите», където се говори, че трябва да спасим омарите, за да не ги изяждат хората. Има даже част, озаглавена «Полезни съвети при освобождаването на омари». Там разбирате какво трябва да правите, когато успеете да освободите някой омар от ресторанта.

Друг път американска актриса посветила цял епизод от своя ситуационен комедиен сериал на тайното изнасяне на омари от ресторантите и освобождаването им в океана.

Грижата за околната среда е едно нещо, но кражбата на омари от ресторанти и отнасянето им с хеликоптер отново до океана изглежда малко крайно, не мислите ли?

Всичко това ни навежда на въпроса: Какво е отношението на християните и по-точно на адвентистите от седмия ден към околната среда? Да оставим настрана странностите при освобождаването на омари, какво трябва да е отношението ни към притесненията за природата? Та нали Исус идва скоро? Нима цялата ни вест не е изградена върху факта, че настъпва краят на този свят, че тази Земя е покварена и няма да трае вечно? Като се има предвид разбирането ни за Второто пришествие, доколко загрижени трябва да сме за самата Земя?

Библията е красноречива: този свят няма да съществува вечно. Обречена е на унищожение, и то от Бога, Който обещава да я пресътвори, да я направи «ново небе и нова земя». Въпреки че споменатото едва ли е някакво извинение (както ще видим тази седмица) за злоупотребите или експлоатацията на природата, това трябва да ни предпази да не превърнем в бог за себе си земята и природата. Въпреки че можем да се смеем на хората, изпадащи в крайности, трябва да сме внимателни сами да не се оплетем в такива.

В такъв случай как адвентистите от седмия ден гледат на въпроса за околната среда? Как се ангажираме с това и едновременно как се стремим да поддържаме балансирано становище? По-долу е официалното изявление, гласувано от ръководството на църквата през 1995 г.

«Адвентистите от седмия ден вярват, че човечеството е създадено по Божия образ и с това представлява Бога като Негов настойник, като управлява природната среда по верен и плодотворен начин.

За съжаление покварата и експлоатацията са навлезли в човешката сфера на отговорност. Хората се впускат все повече в мегаломанско унищожение на земните ресурси, което довежда до широко разпространено страдание, до хаос в природата и до заплаха от климатични промени. Въпреки че научните изследвания трябва да продължат, от натрупаните доказателства става ясно, че увеличаващите се емисии на вредни газове, изчерпването на предпазния озонов слой, масовото изсичане на горите и т.нар. «парников ефект» застрашават екосистемата на земята.

Тези проблеми до голяма степен се дължат на човешкия егоизъм и на егоцентричния ни интерес от увеличаваща се продукция, неограничена консумация и изчерпване на невъзобновяеми ресурси. Екологичната криза се корени в човешката алчност и в отказа на човечеството да упражнява добро и вярно настойничество в Божиите граници на творението.

Адвентистите от седмия ден отстояват простия и благодетелен начин на живот, където хората не се впускат в необуздано консуматорство, в придобиване на блага и в изхвърлянето на отпадъци. Призоваваме към респект спрямо ценността на творението, към въздържане при употребата на земните ресурси. Апелираме за преоценка на собствените нужди и за утвърждаване достойнството на сътворения живот» (Адвентен административен комитет, обнародвано на сесията на Генералната конференция в Утрехт, Холандия, 29 юни – 8 юли 1995 г.).

Като християни, които вярват, че този свят, животът и ресурсите му са дарове от Бога, трябва да полагаме максимални грижи за него. Ако човек вярва, че земята е възникнала случайно в резултат от сблъсъка на слепите сили, може да намери извинение за експлоатацията на земните ресурси. Но когато имаме разбирането, че този свят е нещо, което Бог е създал и поддържа, е трудно да бъдем нещо друго, освен верни настойници.

Въпросът за околната среда и конкретно грижата за нея не е обсъждан и в Библията. Разбира се, има много специфични въпроси, по които Свещеното Писание не говори. Но онова, което то е правило и прави отново и отново, е да ни даде принципи, приложими за всички сфери на живота, включващи и въпроса за околната среда.

Още в началото на Библията са представени някои указания за призоваването на човечеството да бъде настойник на Земята, дадена от Бог на Адам след Сътворението. Въпреки че контекстът е твърде специфичен, трудно можем да кажем, че прилагането на принципа не би трябвало да продължи.

Обърнете внимание на реципрочната връзка. Бог създава прекрасна природа за човека – дава му я като дар. И все пак забележете как Адам трябва да се отнася към нея. Той е длъжен да я обработва и да я пази. Думата, преведена като “пази”, идва от еврейския корен „смр”, който означава “да гледа”, “да предпазва” или “да закриля”. Така още от самото начало - даже преди грехопадението - Адам е призован да бъде настойник на околната среда, в която е поставен. Бог не му казва да я експлоатира, да я използва за зли цели или да извлича от нея всичко, което може. Вместо това Адам трябва да я обработва и да я закриля.

Какви основания бихме могли да имаме, ако смятаме, че този принцип се е променил? Всъщност, ако Адам е призован да прави това още преди грехът да навлезе в света, колко по-важно би било доброто настойничество, след като светът вече е увреден от злото?

Както твърди изявлението за околната среда, част от причините за проблема с природата днес са свързани с «човешкия егоизъм и с егоцентричното преследване на интереса от увеличаваща се продукция, неограничена консумация и изчерпване на невъзобновяеми ресурси». С други думи, човекът просто иска все повече и повече и единственото място, откъдето може да го получи, е земята. Но проблемът не е в използването на природните ресурси; а в това, че независимо колко получаваме, никога не ни е достатъчно. Кога за последен път чухте някого, без значение колко е богат, да каже, че има достатъчно пари?

Сред всичко това Бог дава на човечеството дара на съботата.

Разбира се, целта на съботата е да ни напомни, че Бог е създал света (което само по себе си трябва да ни накара да се отнасяме по-отговорно към него). Но тя е почивка и от стремежа към трупане на земни блага. Спазвайки съботата и съзнателно въздържайки се през един от седемте дни на седмицата да търсим богатството, парите и вещите, ние не само имаме мощно ежеседмично напомняне, че животът не се състои само в материалните блага, но и че е необходимо да се въздържаме от прекалената експлоатация на земята, която я разрушава.

В горепосочените стихове имаме някои от най-ранните препратки на Библията какво трябва да е отношението на човечеството към сътворения свят. Прочетете ги с молитва и внимание, обмислете ги в контекста на сътворението и околната среда и след това отговорете на следните въпроси:

1. Доколко пълен контрол над земята трябва да упражнява човечеството?

2. Какво означава да покори земята и да владее над всичко в нея? Какво в текста – ако има такова – дава на хората правото да злоупотребяват с творението и да го замърсяват?

3. Битие 1:28 гласи, че хората трябва «да напълнят земята». Как би могъл да бъде разбран този израз във връзка с начина, по който е необходимо да се отнасяме с природата?

Несъмнено човечеството е благословено да владее земята - поне под властта и указанията от Господа. Фактът, че тези стихове са дадени на човека преди грехопадението в свят без грях, без страдание и смърт, би трябвало да ни доведе до заключението, че каквото и да значи „владеене над Земята”, то със сигурност не означава насилствена експлоатация и плячкосване, защото тези неща определено не биха се случили в свят без грях. Каквото и да означава «покоряването» и «владеенето» на земята, Бог няма предвид разрушаването й.

Разбира се, оттогава са се променили много неща: идват грехопадението, потопът и проклятието (Битие 3:17-19), както и цялостната деградация, причинена от греха. Но ще ни е трудно в тези стихове да видим нещо, оправдаващо плячкосването и разрушаването на нашата планета. Тук виждаме отговорността на човечеството – като владетел на света – да се грижи за него, защото е създаден от Бога и е «твърде добър».

«В началото Бог се разкрива във всички дела на сътворението. Христос е Този, Който разпростира небесата и полага основите на земята. Неговата ръка „окача” световете в Космоса и извайва полските цветя. “Ти, Който със силата Си утвърждаваш планините”; “Негово е морето, дори Той го е направил” (Пс. 65:6, 95:5). Бог изпълва земята с красота и въздуха - с песни. И върху всичко на тази планета - във въздуха и в небесата - Той написва вестта за любовта на Отец.

Сега грехът е помрачил съвършеното творение на Бога, върху което все още може да се забележи Неговият почерк. И до днес всички сътворени същества изявяват славата на превъзходството Му. Нищо освен егоистичното човешко сърце не живее за себе си - няма птица, която да пронизва въздуха, нито животно, което се движи по земята, да не служи на някой друг живот. Всеки лист в гората, всяка тревичка по земята имат своята служба. Във всяко дърво, храст и лист прелива този елемент на живот, без който нито човек, нито животно могат да живеят. А човекът и животното на свой ред служат за живота и на дървото, и на храста, и на листа. Цветята разлистват своята хубост, излъчват аромата си и така благославят света. Слънцето пръска светлината си, за да радва хиляди светове. Океанът, източник на всички потоци и извори, получава водите си отвсякъде, но ги приема, за да дава. Влагата, която се издига от недрата му, пада като дъжд върху земята, за да покълва и напъпва всичко по нея» (Елън Уайт. Копнежът на вековете).

1. Нека групата ви заедно обсъди последните въпроси от частта за вторник.

2. Как бихте отговорили на човек, който казва: “Исус скоро ще се завърне, защо да се грижа за околната среда”?

3. Как като християни можем да постигнем правилния баланс в разбирането си доколко е необходимо да сме загрижени за околната среда, като в същото време не се забъркваме в екстремистки природозащитни движения? Защо е толкова важно да не се забъркваме в тях, особено в тези, които преследват и политически цели?

4. Ако имате възможност, направете известно проучване доколко вегетарианското хранене е от полза за природата за разлика от месоядната диета.

Несъмнено, краят на този свят наближава - той няма да съществува вечно. И да, Исус наистина идва скоро! Всичко това е вярно, но нищо в тези истини не ни дава правото да ощетяваме земята. Като християни поне би трябвало да се стараем да се грижим за света, създаден за нас от нашия Бог.

Джони Ернесто живее в Ангола. В момента учи, за да стане учител. Ходи в държавен университет, където занятията се провеждат от понеделник до събота. Джони и други студенти адвентисти не ходят на часовете в събота. Когато изпитите им са насрочени за събота, те искат разрешение да се явят в друг ден. Тъй като има много студенти адвентисти в Ангола, повечето преподаватели им дават известни привилегии за съботата.

Учителят на Джони преподавал на двама адвентисти, но отказал да пренасрочи изпита им. „Който пропуска занятията, ще получи нула на изпита – заплашил учителят. Когато Джони и приятелят му го помолили да промени решението си, учителят заявил: „Другите студенти вземат тестовете си в събота и аз очаквам от вас да правите същото. Бог би желал да имате добро образование. Отсъствайте от църква и се явете на теста.”

Джони и приятелят му мълчаливо си тръгнали от кабинета. Момчетата все пак решили да не се отказват. Решили още повече да се молят за изпита и за учителя. Джони се прибрал у дома, за да учи. На следващия ден един студентски ръководител го намерил и му казал: „Търся те цял час! Професорът по математика иска да говори с вас в канцеларията – веднага!” Джони намерил своя приятел адвентист и двамата заедно се затичали натам. Почукали внимателно на вратата и влезли, когато чули поканата. Видели, че преподавателят крачи напред-назад.

Той се върнал на бюрото си и поканил младежите да седнат. „Снощи не можах да заспя. И то заради вас. Мислех си за вас и за вашата събота. Осъзнах, че вярата ви в Бога е истинска и силна. Не искам да си имам проблеми с Бога, затова ще ви оставя да се явите на изпит в петък.”

Джони и приятелят му се усмихнали и му благодарили. Обещали да дойдат на уреченото време в петък. След като си взели изпита, отново благодарили на преподавателя за това, че им позволили да се явят по-рано. В събота, когато техните състуденти били на изпит, Джони и приятелят му разказали на църквата какво Бог е направил за тях, като смекчил сърцето на един упорит учител.