В миналото хората, които не вярвали в Бога, били считани за ненадеждни, дори за потенциално опасни. Защо? Идеята е проста – ако те не вярват в Бога, тогава не вярват и в бъдещия съд, където ще трябва да отговарят пред Него за делата си. Без този стимул хората биха имали по-голяма склонност към вършене на зло.

Макар този тип мислене да е доста демоде (и „политически некоректно“), човек не може да отрече неговата логика и основания. Разбира се, за много хора не е необходимо да се боят от един съд в бъдеще, за да постъпват правилно. Но същевременно перспективата да отговаряме пред Бога може определено да мотивира подходящо поведение.

Апостол Петър предупреждава своите читатели за опасните учения, които ще се появят в църквата. Той насочва вниманието към хората, които, макар да обещават свобода, ще връщат последователите си към робството на греха, противно на свободата, обещана ни в Христос.

За съжаление, това не е единственото фалшиво учение, което ще навлезе в църквата. Ще дойде и друга опасност. Обаче преди апостолът да отправи това конкретно предупреждение, той казва нещо друго.

Във 2 Петър 3:1,2 апостолът им напомня за боговдъхновените думи, които са дошли по-рано чрез „светите пророци“. Затова отново ги насочва към Библията, към Стария Завет. Напомня им, че имат „сигурното пророческо слово“ (2 Петър 1:19). Иска ясно да разберат, че вярванията им се основават на Божието Слово. Нищо в Новия Завет не потвърждава идеята, че Старият вече не е валиден или няма голямо значение. Точно обратното, именно свидетелството на Стария Завет помага да се установи валидността на Новия и на думите, които Петър споделя за Исус.

Но има и още нещо. Апостолът прави пряка връзка между „светите пророци“ от Стария Завет и неговия собствен авторитет като един от апостолите на „Господа Спасителя“. Той категорично твърди, че е бил призован от Него за своето служене. И затова говори с такова убеждение и сигурност. Знае кой е Източникът на неговата вест.

След като насърчава читателите си „да помните думите, изговорени отнапред от светите пророци, и заповедта на Господа Спасителя, дадена чрез изпратените при вас апостоли“ (2 Петър 3:2), Петър преминава към конкретното си предупреждение. Вероятно, като има предвид колко опасно може да бъде това учение, той се опитва да внуши авторитета на написаното.

Има едно важно сходство между онези, които лансират фалшивата свобода, и тези, които споделят неверие във Второто пришествие. Първата група „с нечисто пожелание следват плътските страсти“ (2 Петър 2:10); докато хората, които отричат Пришествието на Христос, „ходят по своите страсти“ (2 Петър 3:3). (Не е просто съвпадение, че греховните страсти могат да доведат до фалшиви учения, нали?)

Присмивателите, предупреждава той, ще задават заядливия въпрос: „Къде е обещаното Му пришествие?“ (2 Петър 3:4). По този начин ще оспорват новозаветното християнско вярване, че Исус ще се върне на тази земя, и то скоро. Все пак, особено след като той говори за последните дни, тези присмиватели ще изтъкват неопровержимата истина, че много християни са починали, а светът продължава да си съществува както досега.

На пръв поглед това не е нелогичен въпрос. Дори светият Енох, пише Елън Уайт, разбира, че праведните и нечестивите „ще легнат в пръстта заедно и това ще бъде техният край“ (Патриарси и пророци. Изд. „Нов живот“, София, 1996. С. 46), и това го притеснява. Ако дори Енох, който живее преди потопа, се тревожи по този въпрос, колко повече той е валиден за хората, живеещи хиляди години след него, дори в тези „последни дни“?

А за нас като адвентисти от седмия ден днес? Самото ни име говори за Второто пришествие на Христос. Обаче Той все още не се е завърнал. Да, и ние срещаме присмиватели точно както Петър предупреждава, че ще се случи.

Петър отговаря на въпроса за непроменимостта на света. Напомня на слушателите си, че не е вярно, че светът не се е променял от сътворението. (Забележете как се връща към Божието Слово като източник и авторитет.) Имало е време на голямо нечестие, след което Бог е унищожил света с потоп (2 Петър 3:6). И той наистина причинява големи промени в света, които са осезаеми дори и в наши дни. След това апостолът казва, че следващото унищожение ще бъде с огън, а не с вода (2 Петър 3:10).

Петър още пише: „За Господа един ден е като хиляда години и хиляда години – като един ден“ (2 Петър 3:8). Казвайки това, може би мислите му се спират върху думите от Псалми 90:4: „Защото хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден, който е преминал, и като нощна стража“. С други думи, нашата представа за времето не е като Божията; затова трябва да внимаваме с оценките си за времето.

От човешка гледна точка, сякаш наистина има забавяне на Пришествието. Но това е само нашата човешка перспектива. От Божия гледна точка няма забавяне. Всъщност Петър казва, че допълнителното време е дадено, защото Бог проявява Своето търпение. Той не желае никой да загине (2 Петър 3:9). Следователно допълнителното време дава възможност на много хора да се покаят.

Обаче, предупреждава Петър, Божието търпение не бива да се смята като възможност за отлагане на решенето ни за Исус. Денят на Господа ще дойде неочаквано като крадец през нощта. Крадецът, който идва през нощта, вероятно очаква да се измъкне незабелязано. Но въпреки че Господният ден ще дойде като крадец, той определено няма да остане незабелязан. Както казва Петър, „когато небето ще премине с бучене, а стихиите нажежени ще се разпаднат“ (2 Петър 3:10). Следователно вестта на апостола е същата като на Павел: „Ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден“ (2 Коринтяни 6:2).

Един млад мъж се опитал да свидетелства пред своята майка. Той ѝ разказал за смъртта на Исус и за обещанието Му да се завърне. Бил доста горд със себе си, като си мислел, че е свършил доста добра ораторска работа. Когато приключил с мини проповедта си за Исус и за Второто пришествие, майка му го погледнала и казала: „Ама какво общо има всичко това с мен сега?“.

Както вече казахме, самото ни име: „адвентисти от седмия ден“, разкрива вярата ни в реалното Пришествие на Христос. Това е едно от основните ни учения; цялата ни християнска вяра би се обезсмислила без завръщането Му и без всичко, което то обещава да бъде.

Но не сме ли застрашени от опасността да реагираме като нечестивия слуга от притчата в Матей 24:43-51? Може да не вършим същите злини, като описаните в нея, но не това е идеята (все пак става въпрос за притча). Тя всъщност предупреждава, че може да стане по-лесно да понижаваме нашите стандарти, особено в отношенията си с другите, да заприличаме на светски хора и да „изстинем“ във вярата си, че Господ ще се върне.

Разбира се, от време на време срещаме хора, които със своите таблици и пророчески изчисления твърдят, че знаят датата на Пришествието. Но в повечето случаи опасността за адвентистите не е определянето на дати за скорошното завръщане на Христос. Тя по-скоро е, че с отминаването на годините обещанието за Второто пришествие започва да играе все по-маловажна роля в нашето мислене.

Да, колкото по-дълго сме тук, толкова повече се приближаваме до завръщането на Христос. От друга страна, колкото по-дълго сме тук, толкова по-лесно е да си въобразим, че Пришествието е далеч в бъдещето, че всъщност няма никакво значение за живота ни всеки ден. Библията ни предупреждава за този вид самодоволство. Както казва Петър, ако Исус се върне, ще трябва да се изправим пред съда – християните трябва да живеят свят и благочестив живот (2 Петър 3:11). Реалността на Второто пришествие, независимо от точното му време, трябва да влияе върху начина ни на живот сега.

Апостол Петър завършва Посланието си с една тема, присъстваща в него от самото начало: да живеем свят живот и да внимаваме да не бъдем отклонени от „заблуждението на беззаконните“ (2 Петър 3:17).

Колко интересно, че Петър завършва Посланието си с коментар за писмата на „възлюбеният ни брат Павел“ (2 Петър 3:15). Павел също пише, че трябва да живеем в мир, докато чакаме Второто пришествие на Исус, и да използваме времето, за да живеем свят живот (Римляни 2:4, 12:18; Филипяни 2:12).

Забележете също, че начинът, по който Петър говори за писанията на Павел, показва, че те са високо ценени в християнската история. Не може да се каже категорично дали Петър говори за всичките му писма, които сега са събрани в Новия Завет, или само за някои от тях. Въпреки това коментарите му доказват, че те са с висок авторитет.

Накрая апостолът коментира, че посланията на Павел могат да бъдат погрешно изтълкувани точно както и останалата част от Библията. Гръцката дума grapha буквално означава „писания“, но в този контекст определено означава „Свещени Писания“, като книгите на Мойсей и пророците. Ето едно съвсем ранно доказателство, че писанията на Павел са придобили авторитет, сходен с авторитета на еврейската Библия.

Имайки предвид това, което прочетохме по-рано за фалшивите учители, които обещават свобода, не е трудно да си представим как хората използват посланията на Павел като оправдание за свободия, а благодатта – като извинение за вършене на грехове. Павел силно набляга върху оправданието единствено чрез вяра (Римляни 3:21,22), но нищо в посланията му не развързва ръцете на хората да вършат грехове (Римляни 6:1-14). На самия Павел му се налага да се справя с тази заблуда в контекста на проповядването и получаването на правдата чрез вяра. Обаче Петър предупреждава, че хората, които изопачават неговите писания, рискуват да постигнат „своята погибел“ (2 Петър 3:16).

От наша гледна точка може да изглежда, че Второто пришествие доста се бави. Исус очевидно знае, че ще имаме подобни чувства, и в някои притчи предупреждава какво би могло да се случи, ако не внимаваме и не бдим през цялото това време. Вземете например притчата за двамата слуги от Матей 24:45-51 (спомената в частта от урока за сряда). И двамата очакват завръщането на своя господар. Но стигат до две различни заключения за това завръщане. Единият решава, че трябва да бъде винаги готов за идването на господаря. Другият казва, че господарят се е забавил и следователно приема това като шанс да постъпва лошо. „Тъй като не знаем точното време на Пришествието Му, имаме заповедта да бдим. „Блажени онези слуги, чийто господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи“ (Лука 12:37). Хората, очакващи идването на Господа, не мързелуват. Неговото Пришествие трябва да вдъхва в тях страх Господен и съзнание за Неговите съдби над престъпленията. То трябва да им напомня колко голям грях е да отхвърлят Неговите милостиви покани. Хората, които очакват Господа, очистват душите си чрез покоряване на истината“ (Уайт, Елън Г. Копнежът на вековете. Изд. „Нов живот“, София, 2005. С. 388).

Всяка седмица разговаряхме за Бога и четяхме от Библията. Молехме се заедно, а след това се хранехме. Отначало си мислех, че слушат само от учтивост и за да получат топло ядене, но с течение на времето те проявяваха все по-голям интерес към нещата, на които се опитвах да ги уча.

Скоро момчетата започнаха да се отнасят с мене като с майка и да ми се доверяват и да споделят. Някои от тях говореха за желанието си да се освободят от зависимостите, както и за това, което бяха откраднали. Слушах и ги съветвах как да живеят щастлив и честен живот. Обяснявах им за радостта от усилената работа и честния труд. Разказвах им за личностите от Библията и как са устоявали на изкушенията и са следвали Божия план, често променяйки света около себе си. Момчетата слушаха и се проявяваха желание да се уповават на Бога за промяна. Насърчавах тези, които имаха родители, да се върнат у дома при семействата си. Разговаряхме много, но след време някои решиха да се приберат вкъщи.

Едно момче на име Пиер бе избягало от дома още на 7-годишна възраст. Бе изгубил някакви пари, които трябвало да предаде на майка си, и избягал от страх да не го накажат. Пристигнал в столицата, където живеел по улиците цели осем години. След като му разказах историят за блудния син, Пиер се съгласи да се завърне у дома. Страхуваше се да отиде там сам и аз се съгласих да го придружа.

Отидохме заедно до автогарата, където купих билети за родния му град. След като пристигнахме, тръгнахме по отдавна забравените от него улици, докато накрая откри къщата. Майка му се взря във високия младеж, който стоеше пред нея, без да може да разбере, че това е малкото момче, което бе изгубила преди толкова много години. Смятала, че синът й е мъртъв. Гледаше втренчено в Пиер цяла минута. Когато най-накрая осъзна кой е пред нея, тя го прегърна силно, плачейки от радост. После започна да вика съседите си да видят сина й, който е бил изгубен, но се е прибрал у дома. Онази вечер имаше радост в един дом за изгубеното дете, което се е завърнало.

Останах в града на Пиер, за да мога да го заведа до местния пастор. Обясних, че Пиер наскоро е приел Исус за свой Спасител и се е завърнал вкъщи. Той имаше нужда от много грижи.

Продължението следва.