„Откровение“ показва, че измамата на Сатана в края на времето ще бъде толкова успешна, че светът ще избере да се покланя на звяра и да приеме белега му. Но Откровение 14:1-5 ни казва, че Бог ще има Свой остатък – онези, които ще застанат на страната на Господа, когато по-голямата част от света няма да го прави.

В крайна сметка хората ще трябва да избират не дали да се покланят, или не (всеки винаги се покланя на нещо), а по-скоро на кого да се покланят. Поклонниците на звяра ще получат белега на челото или на дясната си ръка, символ на техния избор да служат на отстъпническата система със своите умове и постъпки.

Същевременно светът ще стане свидетел на такова велико прогласяване на евангелието, каквото не е било наблюдавано от деня на Петдесятница. Преди Божиите съдби да се излеят над бунтовното човечество, Бог ще изпрати Своите предупредителни вести на „всеки народ, племе, език и хора” (Откровение 14:6). Той не иска да погине никой, но всички да бъдат спасени и точно по тази причина смъртта на Христос е за цялото човечество. Въпросът е кой ще я приеме и кой – не.

Точно преди края Бог изпраща Своите предупредителни вести, символично изобразявани като три викащи ангела, летящи в небето. Гръцката дума за ангел (angelos) означава „вестител“. Доказателствата от „Откровение“ сочат, че тримата ангели обозначават Божия народ, на когото е поверено да сподели със света вестта за последното време.

Тази първа вест за последното време е прогласяването на евангелието в контекста на часа на настъпването на Божия съд върху света. Евангелието е добрата новина за един Бог, спасяващ човешките същества въз основа на Исус Христос и извършеното от Него за тях. Благовестието е „вечно“, защото Бог никога не се променя. Неговият план е замислен още преди да сме съществували (2 Тимотей 1:9; Тит 1:2). Първата ангелска вест включва както спасението, така и съда. Това е добрата новина за тези, които отдават слава на Бога и Му се покланят като на Създател, но също така е и предупреждение за съд за отхвърлящите Създателя и дадения от Него белег на истинското поклонение – седмия ден, събота.

Трите ангела са описани като прогласяващи вестите със „силен глас“ (Откровение 14:7,9). Вестите са спешни и важни; те трябва да бъдат чути от всички, защото касаят вечната им съдба. Като такива трябва да бъдат прогласени на всеки народ, племе, език и хора. Това прогласяване е особено важно, защото в края на времето звярът ще упражнява власт над „всеки род и народ, език и племе“ (Откровение 13:7). Измамните дейности на Сатана са в глобален мащаб и затова биват посрещнати от всемирното прогласяване на благовестието в края на времето.

Трите ангелски вести ще бъдат проповядвани от Божия народ, за да противодействат на Сатана и неговите съюзници на последното време – змея, символ на езичеството/спиритизма; звяра от морето, силата, символизираща римокатолицизма; и подобния на агне звяр, или лъжепророка, представител на отпадналото протестантство в Съединените щати (Откровение, 13 гл.). Сатана използва тези сили в края на времето чак до времето на шестата язва (Откровение 16:13,14). Така пред света ще бъдат представени две съперничещи си вести, всяка от които има за цел да спечели верността на хората по земята.

Призивът да се „боим от Бога и да му отдадем слава“ (Откровение 14:7) е обявен в контекста на „вечното благовестие“. Разбирането на това, което Христос е извършил за нашето спасение, ни подтиква да Му отговорим положително.

В Библията страхът от Бога и отдаването на дължимата Му слава са тясно свързани (Псалми 22:23; Откровение 15:4). Взети заедно, те обозначават правилната връзка с Бога (Йов 1:8) и послушанието пред Него.

Да се ​​боим от Бога не означава да се страхуваме от Него, а да Го възприемаме сериозно и да допуснем присъствието Му в нашия живот. Божиите представители в края на времето са тези, които се боят от Него (вж. Откровение 11:18; 19:5). Той желае Неговият народ да Го обича (Второзаконие 11:13; Матей 22:37), да Му се покорява (Второзаконие 5:29; Еклесиаст 12:13) и да отразява Неговия характер (Битие 22:12).

За Божия народ е важно да Му отдава слава, защото „настана часът, когато Той ще съди“ (Откровение 14:7). Тук се има предвид Предадвентния изследователен съд, който се провежда преди Второто пришествие. Целта на този съд е да разкрие дали наистина служим на Бога (решение, изявявано от нашите дела – вж. 2 Коринтяни 5:10). В края на този съд ще се реши участта на всеки човек (Откровение 22:11) и Исус ще дойде да донесе на всекиго наградата според каквито са делата му (Откровение 22:12).

Съдът в Откровение, 14 глава е част от благовестието. За тези, които са в правилна връзка с Бога, съдът е добра новина; той означава оправдание, спасение, свобода и вечен живот. Но е и лоша новина за непокорните, освен ако не се покаят и не се обърнат към Бога, приемайки тази вест на последното време и на часа за съд. Бог не желае да загине нито един, но всички да дойдат до покаяние (2 Петър 3:9).

„Откровение“ показва, че централните въпроси в последната криза от земната история ще бъдат поклонението и покорността пред Бога, разкрити в спазването на Неговите заповеди (Откровение 14:12). Хората по света ще бъдат разделени на две групи: тези, които се боят от Бога и Му се покланят, и онези, които се боят от звяра и му се покланят.

Централната концепция в първите четири заповеди от Декалога е свързана с поклонението. „Откровение“ посочва, че тези заповеди ще се превърнат в стандарт на лоялност към Бога при последната криза. Последният конфликт между Христос и Сатана очевидно ще се върти около поклонението и първите четири заповеди.

Ключовият въпрос при последната криза е подчертан във втория призив на първата ангелска вест. Призивът да се „поклоним на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори“ (Откровение 14:7) е почти точен цитат на четвъртата заповед на Декалога (Изход 20:11). Този факт показва, че призивът да се покланяме на Бога Създател е призив за спазване на съботата.

Почивката и поклонението в седмия ден, събота, е специалният знак за връзката ни с Бога (Изход 31:13; Йезекиил 20:12). Първата ангелска вест е призив за поклонение пред Създателя.

„Докато спазването на фалшивата събота в съгласие със законите на държавата, но в противоречие с четвъртата заповед, ще бъде признание за вярност към враждебна на Бога сила, пазенето на истинската събота с послушание на Божия закон, ще бъде доказателство за вярност към Твореца. Докато едни ще се подчинят на земни авторитети и ще приемат белега на звяра, други ще изберат Божествения авторитет и ще приемат Божия печат“ (Уайт, Е. Великата борба. Гл. „Последното предупреждение“. Изд. „Нов живот“, София, с. 414)

Втората ангелска вест обявява падането, или отстъплението на Вавилон и го определя като фалшива религиозна система. В Откровение 17:5 „Вавилон е наречен „майка на блудниците“. Дъщери са символите на църкви, които поддържат нейните учения и предания и следват нейния пример, отказвайки се от истината и Божието одобрение, за да сключат незаконен съюз със света“ (Уайт, Е. Великата борба. Гл. „Отхвърлено предупреждение“. Изд. „Нов живот“, София, с. 261).

В „Откровение“ Вавилон на последното време е съюз на фалшивите религиозни системи, включващи римокатолицизма и отпадналия протестантизъм. Те ще се предоставят в служба на Сатана срещу Божия народ (вж. Откровение 13:11-18; 16:13; 17:5). Този отстъпнически религиозен съюз ще проявява арогантността на Древния Вавилон, като се възвисява над Бога и се стреми да заеме Неговото място в този свят. Вестта на втория ангел предупреждава Божия народ, че тази нечестива система все повече и повече ще се отдалечава от истината като последица от отказа ѝ от светлината на адвентната вест. „Пълното падане на Вавилон няма да настане, докато това състояние и съединението на църквата със света не навлезе в цялото християнство“ (Уайт, Е. Великата борба. Гл. „Отхвърлено предупреждение“. Изд. „Нов живот“, София, с. 266).

Откровение, 17 глава представя Вавилон на последното време като блудница, опиваща земните жители с виното на своята неморалност (вж. Откровение 17:2).

Виното от Вавилон се отнася до фалшивите учения и фалшивото евангелие, предлагани от тази отстъпила религиозна система. Днес, когато множество протестантски църкви, в изпълнение на библейското пророчество, бързо изтриват различията, отделяли ги някога от Римокатолическата църква, и се отвръщат от библейската истина, ставаме свидетели на покваряващото влияние на вавилонското вино сред тялото на изповядващите се за християни: теистична еволюция, която изрично противоречи на препратката към Сътворението във вестта на първия ангел; теологичните предания, заместващи „само Писанието“; ревизирана етика, изоставяща библейските определения за пола, брака и т.н. Опиянените хора не могат да мислят трезво. Тъй като хората духовно се опиват от вавилонското вино, Вавилон ще ги съблазни да се поклонят на морския звяр и да приемат белега на звяра – белега на властта на звяра от морето, наложен от подобния на агне звяр.

В контраст с верния Божи народ, Откровение 14:9,10 предупреждава за съдбата на онези, които са изправени пред Божия гняв. В Стария Завет изливането на Божия гняв е описано символично като пиене на вино от чаша (Йеремия 25:15,16). Тежестта на присъдата върху поклонниците на звяра се изразява като пиене на виното на Божия гняв, приготвено „чисто в чашата“ (Откровение 14:10). Древните хора често са разреждали виното с вода, за да намалят опияняващата му сила. Смесеното неразредено вино представлява пълното изливане на Божия гняв, което не съдържа никаква милост.

Свидетелството за мъчението с огън и жупел описва пълното унищожение. Огънят и жупелът са средство на съд (Битие 19:24 ,Исая 34:8-10). Издигащият се дим от разрушението е добре познат образ в Библията. Исая пророкува бъдещото унищожение на Едом чрез огън и жупел – той ще се превърне в горяща смола: „Няма да угасне нито нощем, нито денем; димът ѝ ще се издига непрестанно“(Исая 34:10). Юда описва съдбата на Содом и Гомор като понасящи наказанието на „вечния огън“ (Юда 7). Тези текстове не говорят за безкрайно горене, защото никой от тези градове днес не продължава да гори. Вечни са последиците, а не самото горене. „Вечният огън“ от „Откровение“ се отнася до унищожението; горенето ще бъде достатъчно дълго, за да направи унищожението пълно, докато не остане нищичко за изгаряне.

„Откровение“ показва, че в края на времето на Божия народ е поверено да прогласи на света добрата вест на последното време. Делото пред нас изглежда обезсърчаващо, невъзможно. Но ние имаме обещанието за Божията сила.

„Великото дело на евангелието няма да приключи с по-слабо изявяване на Божията мощ от това в началото (...)

Вестта ще бъде разпространявана не толкова чрез привеждане на аргументи, колкото чрез дълбокото убеждение, изработвано от Светия Дух. Аргументите и доказателствата са били вече представени. Семето е било посято и сега ще пониква и ще дава плод” (Уайт, Е. Великата борба. Гл. „Последното предупреждение“. Изд. „Нов живот“, София, с. 418).

Приключването на прогласяването на Божията последна вест ще доведе до голямо разделение на хората по света на два лагера: тези, които обичат Бога и Му се покоряват, и онези, които следват звяра и му се покоряват. Това разделение е представено и като две жетви: събирането на житото в складовете (Откровение 14:14-16) и на гроздето, което трябва да се стъпче в лина (Откровение 14:17-20). Това последно разделение е темата на Откровение, 17 и 18 глава.

Адвентисти от седмия ден наели круизно корабче, за да споделят здравната вест в Централна Русия, и капитанът се отказал от цигарите.

Деца написали писма за десетте заповеди, които да бъдат раздавани по улиците на Русия.

По време на евангелизаторски събрания били раздадени електрически инструменти на хора, чиито домове били повредени в разкъсваната от конфликти Източна Украйна.

Това са част от новите методи, които църковните членове използват, за да споделят евангелието в Евро-Азиатската дивизия – територия, която обхваща голяма част от бившия Съветски съюз, опитвайки се насърчат спрелия църковен растеж.

„Има много предизвикателства, но Бог действа чрез програмата „Пълно включване на всички църковни членове“, казва президентът на дивизията Михаил Камински.

Единадесет адвентни здравни работници тръгнали на двуседмично пътуване с круизно корабче към древните руски градове по река Волга. Корабчето следвало популярен туристически маршрут, организиран от руска неправителствена здравна организация, и адвентистите били поканени да споделят своите здравни принципи относно водата, слънчевата светлина и всички останало, както и да проведат курсове за отказване от тютюнопушенето.

Капитанът, който пушел непрестанно, присъствал на лекциите.

„Той пушеше толкова много, че около него винаги имаше кълба дим“, спомня си Иван Велгоша, председател на Западно-Руския съюз.

До края на пътуването капитанът престанал да пуши и направил корабчето зона свободна от тютюна. Адвентистите му представили книга за здравословния живот и му казали, че Исус може да му помогне никога повече да не се връща към цигарите.

След повече от месец капитанът все още не пушел, казва Велгоша.

В град Нижни Новгород ученици споделили любовта си към Бога, като написали писма за Неговия закон. Едно от децата написало: „Трябва да помним третата заповед, за да не казваме лоши думи за Бога.“ Друго дете написало: „Ако хората престанат да крадат, ние ще бъдем най-богата страна в света.“ Децата прекарали пет дни в раздаване на написаните на ръка писма по градските улици.

В Източна Украйна църковните членове открили, че тегленето на билетчета за бормашини привлича мъжете на евангелизаторски събрания. Жените също идвали, но броят на присъстващите мъже рязко се увеличил, когато църквите започнали да рекламират бормашините, казва Станислав Носов, президент на Украинския съюз.

„Хората се нуждаят от инструменти, за да поправят домовете си, които са повредени в резултат на военните действия.“

Ежедневно теглене на билетчета се провеждало по време на евангелизаторските събрания в няколко града в Източна Украйна. Спечелилите избирали между бормашина и комплект от тенджери, а всеки, който присъствална седем последователни събрания, получавал пакет с макарони, захар, мляко и други основни продукти. Десетки хора били кръстени.

„Бог върши чудни неща чрез програмата „Пълно включване на всички църковни членове“, казва Камински.