Милиардите човешки същества по света говорят на повече от 6000 езика. Цялата Библия е преведена на повече от 600 езика, а Новият Завет и някои части от него са преведени на повече от 2500 езика. Това със сигурност са доста езици. Но същевременно са по-малко от половината от известните световни езици.

Изчислено е, че 1,5 милиарда души не разполагат с нито една част от Писанието, преведена на най-познатия им език. Макар че все още има доста работа за вършене, усилията на библейските общества са осигурили възможността 6 милиарда души да четат Словото.

И какво огромно благословение е да бъдем сред тези, които разполагат с Библията на своя език! Често приемаме това за даденост, като забравяме, че мнозина не само нямат Библията, но и че векове наред в Европа тя е била целенасочено забранявана за повечето хора. Благодарение на печатарската машина и Реформацията нещата са се променили. Тези от нас, които наистина разполагаме с Библията, продължаваме да разглеждаме как можем, изпълнени с Духа, да изучаваме Словото и да опознаваме Господа, разкрит на страниците му.

Библията е написана като свидетел за Божиите дела в историята, за Неговия план за изкуплението на грешните човеци и Неговите наставления за всяко праведно дело. Господ е избрал да направи това на човешки език, разкривайки мислите и идеите Си чрез човешки думи. Когато изкупва Израил от Египет, Бог избира един конкретен народ, за да разнесе вестта Му до всички хора. Той допуска този народ да предаде Словото Му на своя език, староеврейския (и няколко части на арамейски – сроден с еврейския език).

Възходът на гръцката култура създава нова възможност, като позволява Новият Завет да бъде предаден чрез универсалния гръцки език, който се говори повсеместно в онази част от света по онова време. (Всъщност е имало гръцки превод и на Стария Завет.) Този „универсален“ език позволява на апостолите и на ранната църква да разпространяват вестта надлъж и нашир с подновен мисионски плам след смъртта на Христос. По-късно апостол Йоан „възвести Божието Слово и свидетелството на Исус Христос, и всичко, което е видял“ (Откровение 1:2). По този начин Библията показва приемствеността на този боговдъхновен „свидетел“ и неговото „свидетелство“ от първия автор на Писанието до последния.

Някои хора разполагат не само с превод на Библията на своя език, но и с различни преводи на този език. Други може да имат само един превод, ако въобще притежават Библия. Но независимо какви копия притежавате, основната идея е да я цените високо като Божие Слово. А най-важното е да изпълнявате това, което тя ви учи.

На всеки език има думи, които са толкова богати и дълбоки по смисъл, че е трудно да бъдат преведени точно с една дума на друг език. За такива думи се налага подробно изучаване на употребата им в Библията, за да се разбере широкият обхват на техния смисъл.

Еврейската дума chesed (милост) е една от най-богатите и трудни за разбиране думи в Стария Завет. Тя описва Божията любов, загриженост, милост и заветно отношение към Неговия народ. В тези няколко пасажа виждаме Бог да проявява „голяма милост (chesed) към слугата Си, баща ми Давид (…) Ти си запазил за него тази голяма милост (chesed)“ (3 Царе 3:6). Той „ще изпрати милостта Си (chesed) и истината Си“ (Псалми 57:3). На Израил Той ще покаже „вярност към Яков и милост към Авраам“ (Михей 7:19). Цели книги са написани само за думата chesed и те се опитват да обхванат дълбочината на Божията милост и любов към нас.

Еврейската дума shalom често се превежда като „мир“. Но значението ѝ е много по-дълбоко и по-обширно от това. Може да бъде преведена като „пълнота, цялост и благосъстояние“. Божието благословение и благост ни поддържат в състояние на shalom, което е дар от Бога (Числа 6:24-26). За разлика от това проблемите на Йов пораждат ситуация, където той не е „в мир“, нито е „в покой“, защото му липсва shalom. В този забързан свят посрещането на съботата с думите Shabbat shalom [Шабат шалом] е истинско благословение, понеже нашето общение с Бога донася възвишен мир и пълнота, от които се нуждаем в живота си.

Според юдейското мислене има доста начини за изразяване на идеи, които подсилват смисъла и подчертават важността на самите идеи. За разлика от европейските езици, староеврейският не съдържа никакви препинателни знаци, затова в езиковата структура се разработват други начини за предаване на такива идеи.

Един от начините, чрез който юдейският автор е можел да подчертае определено качество на Бога, е чрез трикратно повторение. Когато разказът за Сътворението стига до кулминацията на Божието творческо дело, текстът подчертава забележителното значение на сътворения човек. Подлогът на глагола bara’, „създавам“, винаги е Бог. Или единствено Той има силата да създава, без да е зависим от вече съществуващата материя. Тук текстът описва сътворяването на човека: „И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде“ (Битие 1:27). Обърнете внимание на тройното повторение на думата „създаде“. По този начин Мойсей подчертава, че хората са създадени от Бога, а също и че са създадени по Неговия образ. Ударението пада върху тези истини.

Във видението на Исая за призоваването му като пророк серафимите повтарят думите: „Свят, свят, свят Господ на Силите! Славата Му изпълва цялата земя“ (Исая 6:3). Ударението пада върху светостта на величествения Бог, Чието присъствие изпълва храма. Виждаме също тази святост чрез думите на Исая, когато застава в присъствието на Всемогъщия: „Горко ми, защото загинах“ (Исая 6:5). Дори пророк като Исая трепери поради собственото си недостойнство, когато се сблъсква с Божията святост и характер. Така че дори и тук, много преди обяснението на Павел за човешката греховност и нуждата от Спасител (Римляни, 1-3 глава), можем да видим как Библията дава израз на падналото естество на човека, дори у „добър“ човек като Исая.

В Даниил, 3 глава срещаме повторение (с вариации) на фразата „образа, който цар Навуходоносор беше поставил“ (Даниил 3:1,2,3,5,7,12,14,15,18). Тази фраза, или нейните вариации, се повтаря 10 пъти в главата в контраст с действията на Навуходоносор, който се противопоставя на образа, разкрит от Бога чрез Даниил (Даниил 2:31-45). Тук ударението пада върху човека, който се опитва да превърне себе си в бог, на когото да се покланят, в противовес с единия истински Бог, Който единствен е достоен за поклонение.

Думите на Библията винаги се намират в някакъв контекст. Те не съществуват самостоятелно. Думата намира непосредствения си контекст в изречението и именно то трябва да бъде разбрано най-напред. След това идва по-широкият контекст на целия параграф, в който се намира изречението. Това може да бъде част от произведение, глава или поредица от глави. Решаващо е да се разбере възможно най-добре контекстът на думите и изреченията, за да не се стига до погрешни заключения.

Вече видяхме, че повторението на думата bara’ в Битие 1:27 показва ударението върху сътворяването на човека. Сега виждаме, че човекът получава определение в контекста на този стих като „мъж и жена“. Това означава, че староеврейската дума adam в този пасаж трябва да се разбира като общо родово наименование на човешкия род, или човечеството.

Обаче в Битие 2:7 същата дума adam се използва за създаването на Адам от пръстта на „земята“ (на еврейски adamah – обърнете внимание на играта на думи). Тук става въпрос само за Адам, тъй като Ева е създадена по-късно, и то по напълно различен начин. Следователно във всеки пасаж, дори в контекста на две глави, виждаме разграничение между определението на adam като „човек“ (Битие 1:27) и човекът Адам (Битие 2:7). Фактът, че Адам е конкретна личност, е потвърден по-късно в родословията (Битие 5:1-5; 1 Летописи 1:1; Лука 3:38) и във връзка с Исус, който става „вторият Адам“ (Римляни 5:12-14).

Точно както думата adam се появява в конкретен контекст, така и контекстът на сътворяването на Адам и Ева се намира в по-широкия контекст на разказа за Сътворението от Битие, 1 и 2 глава. Именно това се има предвид под по-широк контекст. Той съобщава на тълкувателя допълнителните теми, идеи и развитие на нещата. Битие 2:4-25 понякога се нарича вторият разказ за Сътворението, но всъщност единствената разлика е в ударението (виж урока за следващата седмица). Обаче и в двата разказа ни е показан произходът на човечеството.

Най-големите части на Писанието са библейските книги. Те са писани с различни цели и в различна обстановка. Някои са били пророчески послания. Други са били събрани произведения, като „Псалми“. Има исторически книги, като „Царе“. Има и писма до различни църкви, като написаните от Павел и други автори.

Когато се опитваме да разберем значението и посланието на една книга, е важно да започнем с нейния автор и с обстановката, в която е написана. Много библейски книги имат конкретни автори. За автор на първите пет книги от Стария Завет е посочен Мойсей (Исус Навин 8:31,32; 3 Царе 2:3; 4 Царе 14:6; 21:8; Ездра 6:18; Неемия 13:1; Даниил 9:11-13; Малахия 4:4). Това е потвърдено от Исус (Марк 12:26; Йоан 5:46,47; Йоан 7:19) и от апостолите (Деяния 3:22; Римляни 10:5). В други случаи няма определен библейски автор. Например не са известни авторите на книгите „Естир“ и „Рут“, както и на много от историческите книги като „Първо и Второ царе“ и „Летописи“.

Книгите от „Изход“ до „Второзаконие“ са написани от Мойсей, разбира се, след самия Изход от Египет. Но тъй като „Битие“ е основата, като история на Божиите дела от Сътворението до патриархалния период, е логично тази книга да е написана преди кн. „Изход“.

„Годините минаваха и той [Мойсей] бродеше със стадата си в усамотени места и мислеше за робията на народа си. Тогава записа взаимоотношенията на Бога с праотците му и обещанията, които бяха наследството на избрания народ. А молитвите му за Израил се издигаха към небето ден и нощ. Небесни ангели го обкръжаваха със светлина. Тук, под вдъхновението на Светия Дух, той написа книгата „Битие“ (Уайт, Е. Патриарси и пророци. С., Нов живот, 1996, с. 163,164).

Книгата „Битие“ ни разказва не само за нашия произход, но и за плана на спасението, или средството, чрез което Бог ще изкупи грешния човек. Този план става още по-явен чрез завета, който Бог сключва с Авраам. Той включва обещанието Му да постави чрез него началото на велик народ, „като небесните звезди и като пясъка на морския бряг“ (Битие 22:17).

Прочетете главите „Светлината нахлува в Англия“ и „Борец за истината“ от кн. „Великата борба“; прочетете също част 4 от документа „Методи за изучаване на Библията, „Приложение А“ в „Тълкуване на Писанието“, Т. 1, изд. „Нов живот“, 2017 г., или на английски език в интернет: www.adventistbiblicalresearch.org/materials/bible-interpretation-hermeneutics/methods-bible-study.

„В Словото Си Бог е поверил на хората познанието, необходимо за спасение. Свещеното Писание трябва да бъде приемано като авторитетно, непогрешимо откровение на Неговата воля. То е стандарт за характера, място за излагане на доктрините и критерий за преценка на опитностите. (…) Обаче фактът, че Бог е разкрил волята Си на хората чрез Словото Си, не обезсмисля постоянното присъствие и ръководство на Светия Дух. Точно обратното, нашият Спасител е обещал присъствието на Духа, Който да разкрива Словото пред служителите Му, да го обяснява и прилага ученията му. И тъй като именно Той е вдъхновил Библията, е невъзможно ученията на Духа изобщо някога да противоречат на ученията на Словото“ (Уайт, Е. Великата борба. С., Нов живот, с. 10).

Лиз била доста заета с работата си в своя дом в Хюстън, щата Тексас, когато внезапно нещо й подсказало да застане неподвижно за момент. Точно тогава чула почукване на вратата.

Когато отворила, не видяла никого. Дейвид Пано вече си бил тръгнал и бързо вървял към следващата къща. Като видяла отдалечаващата се фигура, Лиз извикала, за да му покаже, че си е вкъщи. Дейвид я чул и се върнал.

Той се усмихнал и й подал брошура GLOW (съкращение от английските думи „даване светлина на нашия свят“).

„Това да не е от някаква секта?“, попитала тя.

Дейвид я уверил, че става въпрос просто за една християнска брошура.

„Тръпки ме побиват в момента! - възкликнала Лиз. – Неотдавна сънувах нещо. Видях насън двама проповедници, които идват в дома ми, за да ми дадат литература. Знаех, че не са от секта.“

Дейвид, проповедник, който работи като заместник ръководител за служенията в адвентната църква в Мичиганската конференция, се зарадвал да чуе за нейния сън. Единственият проблем с изпълнението му, помислил си той наум, било обстоятелството, че сега е сам.

Точно в този момент пристигнал Тейлър Хинкъл (на снимката), негов партньор в служенето на улицата. Тейлър бил капелан и преподавател по Библия в адвентната академия „Грейт Лейк“ в Мичиган. Брошурите му били свършили и затова се върнал при Дейвид, за да вземе още от тях. Ето че сега на вратата имало двама проповедници на евангелието!

Лиз погледната към Дейвид и Тейлър.

„Вярвам, че това е от Бога – казала тя. – В съня си видях двама проповедници на вратата, които ми носят надежда. Чух глас от небето, който каза: „Това е последният ти шанс. Идвам скоро!“

„Моля Ви, помолете се за мене. Имам нужда от Исус в живота си.“

Двамата млади проповедници, които вървели от врата на врата заедно с други младежи по време на годишната среща на GYC в Хюстън на 30 декември 2016 г. с радост се помолили за нея. Лиз се записала за библейски уроци в местна църква.

Бог изпраща хората Си като проповедници на надеждата в този мрачен и тъжен свят, за да запознае души с Източника на надеждата. Съоснователката на адвентната църква Елън Уайт е написала: „Ние трябва да служим на отчаяните и да вдъхваме надежда на безнадеждните“ (Копнежът на вековете, стр. 350). Защо не избереш днес да бъдеш служител на надеждата за Исус?“