Много велики мислители са били вдъхновени от Писанието, за да изследват Божия сътворен свят. В резултат на това се е родила съвременната наука. Йохан Кеплер, Исак Нютон, Джон Рей, Робърт Бойл и други велики мислители от миналото са вярвали, че тяхната работа разкрива нови аспекти от Божието творческо майсторство.

След Френската революция обаче науката от ХIX век започва да се придвижва от теистичен мироглед към мироглед, основан на натурализма и материализма, често без да оставя никакво място за свръхестественото. Тези философски идеи са популяризирани от произведението на Чарлс Дарвин „За произхода на видовете“ (1859 г.). Оттогава науката все повече се отдалечава от библейската си основа. А това води до радикално ново тълкуване на историята от „Битие“.

Дали библейската космология е поостаряла и ненаучна? Дали библейският разказ просто е заимстван от околните езически народи? Дали Библията е културно обусловена от мястото и времето на написването си, или боговдъхновеното ѝ естество ни възвисява до един мироглед за произхода, който е абсолютно завършен в Божествените си рамки?

Това са някои от въпросите, които ще разгледаме през тази седмица.

Обикновено се смята, че в древния свят повечето хора са вярвали, че Земята е плоска. Всъщност мнозина, по различни основателни причини, са разбирали, че Земята е кръгла. И до ден-днешен обаче някои посочват как самата Библията говори, че Земята е плоска.

Йоан, авторът на тези текстове, записва пророчество за времето на края, което описва четирите небесни ангела, „стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове“ (Откровение 7:1). Той повтаря думата „четири“ три пъти, за да свърже ангелите с четирите посоки на компаса.

Накратко казано, Йоан просто използва метафоричен език, както и ние днес, когато казваме например, че „слънцето залязва“ или че вятърът „се издигна от изток“. Да настоявате за буквално тълкуване на тези пророчески текстове, когато контекстът показва метафорична представа за север, юг, изток и запад, е все едно да извадите тези пасажи от контекста и да ги накарате да говорят нещо, което те не искат да кажат. Все пак, когато Исус заявява: „от сърцето се пораждат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули“ (Матей 15:19), Той не говори за човешка психология или за буквално човешко сърце. Използва преносен израз, за да предаде морален урок.

В Йов 26:7 Земята е изобразена като висяща в Космоса: „Простира севера върху празния простор; окачва земята на нищо“. Земята е „кръг“ или сфера (Йов 26:10). Исая 40:22 свидетелства, че „Онзи, Който седи над кръга на земята, пред Когото жителите ѝ са като скакалци, Който простира небето като завеса“.

Археолозите са открили текстове от Древен Египет и Близкия изток, които съдържат праисторически разкази за Сътворението и Потопа. Това е накарало някои хора да се питат дали разказът от „Битие“ не е заимстван от тези култури или в някаква степен не е основан върху тях. Но наистина ли е така?

Въпреки че има прилики между историите (напр. първите хора са направени от глина), разликите са много по-забележителни.

(1) В „Атра-Хазис“ човекът работи вместо боговете, за да могат те да си почиват. В „Битие“ Бог създава Земята и всичко в нея за хората като корона на творението, а след това Си почива заедно с тях. В „Битие“ хората са поставени в градина и са поканени да общуват с Бога и да се грижат за Неговото творение – идея, която не откриваме в „Атра-Хазис“.

(2) В „Атра-Хазис“ един второстепенен бог е убит и кръвта му е смесена с глина, за да бъдат оформени седем мъже и жени. В „Битие“ първият Адам е „създаден“ с любов от Бога, Който му вдъхва живот, а жената е „създадена“ по-късно да му бъде „помощник“. Бог не създава Адам и Ева от кръвта на някакво убито божество.

(3) Няма дори и признак за конфликт или насилие в разказа от „Битие“, както в историята от „Атра-Хазис“.

Библейският разказ е възвишен в описанието на един всемогъщ Бог, Който дава на човечеството достойна цел в един съвършен свят. Тази драстична разлика кара много учени да стигнат до извода, че всъщност това са много различни разкази за Сътворението.

„Битие“ ни най-малко не разчита на древните езически митове за Сътворението. То е написано по такъв начин, че опровергава тези митове и разграничава от тях Бога като Творец.

Думите „слънце“ и „луна“ най-вероятно са избегнати, тъй като имената им на староеврейски представляват имената на боговете на Слънцето и Луната в древния Близък изток и Египет (или са тясно свързани с тях). Употребата на термините „по-голямото светило“ и „по-малкото светило“ показва, че те са създадени за конкретни функции: „за знаци и за показване на времената, дните и годините“ и „за да осветяват земята“ (Битие 1:14,15). Пасажът разкрива съвсем ясно, че Слънцето и Луната не са богове, а сътворени обекти с конкретни природни функции, до голяма степен, както ги разбираме и ние днес.

Митовете от древния Близък изток единодушно описват сътворяването на човека като допълнение към основния план, произтичащ от опит да се освободят боговете от тежкия труд. Тази митична идея се опровергава от библейската представа, че човекът трябва да управлява света като Божи настойник. Нищо от сътворението на човека не е случайно хрумване. Ако има нещо категорично в посочения пасаж, то е, че хората са кулминацията на разказа, а това още по-очевидно разкрива драстичната разлика между езическите и библейските разкази.

Следователно „Битие“ представлява коректив за митовете от древния свят. Мойсей използва определени термини и идеи, несъвместими с езическите представи. Постига това просто като представя библейското разбиране за действителността и Божията роля и цел при Сътворението.

Има един елемент, който прави тези родословия в Библията уникални: те съдържат елемента време, който кара някои учени основателно да ги наричат „хронородословия“. Те съдържат синхронизиращия механизъм на информация за произхода, съчетана с периоди от време, така че, „когато Личност 1 живя -х- години, тя роди Личност 2. А Личност 1, след като роди Личност 2, живя -х- години и роди и други синове и дъщери“. Битие, 5 глава добавя формулировката: „И всички дни на Личност 1 станаха -у- години“. Този синхронизиращ механизъм би направил невъзможно изключването на определени поколения или добавянето им. Битие, 5 и 11 глава съдържат продължително родословие, потвърдено от 1 Летописи 1:18-27, в което няма никакви добавени или липсващи поколения. По този начин Библията тълкува сама себе си.

Близо 2000 години еврейски и християнски тълкуватели са смятали, че тези текстове представят историята и са точен начин за определяне датата на Потопа и възрастта на Земята, най-малкото след седемте дни на Сътворението, както са описани в Битие, 1 и 2 глава.

В последните десетилетия има опити за ново тълкуване на Битие, 5 и 11 гл., което да бъде нагодено към по-големи епохи, както се смята, че подсказват някои археологически и исторически данни (изтълкувани от грешни хора). Това повдига сериозни въпроси за надеждността на библейския доклад.

Но ако искаме да разберем Божията представа за времето и как се развива то в историята, трябва да признаем, че тези две глави са „едновременно исторически и теологични, тъй като свързват Адам с останалата част от човечеството, а Бога – с човека в царството на пространството и времето. Битие, 5 гл. и Битие 11:10-26 осигуряват времевата рамка и човешката нишка, която свързва Божия народ с човека, когото Бог е създал като връх на шестдневното сътворяване на тази планета“ (Gerhard F. Hasel, “The Meaning of the Chronogenealogies of Genesis 5 and 11,” Origins 7/2 [1980], p. 69).

Исус и всички новозаветни автори споменават Битие, 1-11 глава като действителна история. Исус споменава писанията на Мойсей и сътворяването на мъжа и жената (Матей 19:4). Павел постоянно използва разказа за Сътворението, за да потвърди теологичните изводи, които прави в посланията си. Той заявява пред учените мъже в Атина: „Бог, който е направил света и всичко, което е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове“ (Деяния 17:24). По този начин новозаветните автори приемат факта за основополагащото място на „Битие“, за да покажат на съвременния читател значението на това буквално събитие.

Прочетете например Римляни, 5 глава. Повече от шест пъти Павел прави директна връзка между Адам и Исус (Римляни 5:12,14-19). Явно приема буквалното съществуване на историческия Адам – позиция, която напълно се опровергава, ако еволюционният модел за произхода замести буквалния прочит на текстовете.

„Библията е най-всеобхватната и най-поучителната история, която притежават хората. Тя идва направо от извора на вечната истина и една Божествена ръка е запазила чистотата ѝ през всички векове. (…) Само в нея можем да намерим историята на човешката раса, неопетнена от човешки предразсъдъци или гордост“ (Уайт, Е. Свидетелства към църквата. Т. 5. С., Нов живот, 2012, с. 27).

„Беше ми показано, че без библейската история геологията не може да докаже нищо. Находките от почвата наистина свидетелстват за състояние на нещата, различно в много отношения от настоящето. Но времето на тяхното съществуване и за какъв период от време са стояли в земята трябва да се разбират само чрез библейската история. Може да е безопасно да се изказват предположения извън библейската история, но само ако нашите предположения не противоречат на фактите от Свещеното Писание. Обаче когато хората пренебрегват Божието Слово във връзка с историята на Сътворението и се опитват да обясняват Божиите творчески дела чрез натуралистични принципи, те навлизат в безбрежен океан от несигурност. Бог никога не е разкривал на смъртните хора как точно е извършил делото на Сътворението за шест буквални дни. Неговите творчески дела са точно толкова неразбираеми, колкото и самото Му съществуване“ (Уайт, Е. Духовни дарби. Т. 3. С. 93 – англ. изд.).

Лейф Хонгисто не можел да разбере защо трябва да се прибере у дома във Финландия след деветгодишна служба като президент на Близкоизточния университет в Бейрут.

Той обичал адвентния университет, средиземноморския климат и прясно направения хумус. По-важното било, че имал убеждението, че не е реализирал изцяло идеите си за университета. Решението да се върне у дома го изненадало.

„Бях доста объркан от начина, по който Бог ме отклонява от нещо, което се бе превърнало в целия ми живот и бе близо до сърцето ми“, разказва той.

С много молитви и натежали сърца двамата със съпругата му подредили куфарите си, напълнили кутиите и отлетели за Финландия. Като част от процедурата за завръщащи се мисионери, Лейф трябваво да мине през медицински преглед в болница. По време на рутиннния преглед докторът забелязал леко увеличено ниво на PSA в кръвта му – вероятен сигнал за рак на простатата.

„Имали ли сте някакви оплаквания ?“, попитал докторът.

Лейф поклатил глава. „Чувствам се много добре.“

Докторът обаче наредил да се направят допълнителни изследвания.

След още два месеца нивата тна PSA били много по-високи и обезпокоеният лекар наредил допълнителни изследвания и биопсия. Скоро Лейф бил приет в болница, където му направили петчасова операция, по време на която лекарите остранили стограмов тумор.

„Оказа се, че рутинният медицински преглед откри агресивен тумор – казва Лейф. – Започнах да разбирам защо Бог ме върна във Финландия, където да получа професионална помощ с най-съвременна технология за лечения.“

Шестдесет и две годишният Лейф си остава мисионер. Той е в добро здраве и служи като ректор на Финландския колеж – пансион и училище с около 185 ученици на възраст от 6 до 18 години в Пийкион, град в югозападната част на Финландия. Много от учениците в училището, което е основано през 1918 г., идват от неадвентни семейства. Финландия е силно секуларизирана страна, в която има само 4800 адвентни сред население от 5.5 милиона.

Спомняйки си за преместването във Финландия през 2018 г., Лейф винаги цитира думите от речта си, която произнесъл по време на първата си церемония по завършването във Финландския колеж. Той казал на абитуриентите: „Мислите си, че животът е пред вас и вие имате идеи какво да правите. Нищо няма да се сбъдне. Животът ще тръгне в различна посока. Но когато го предадете на Бог, животът с вяра винаги ще бъде по-вълнуващ, значим и успешен отколкото бихте могли да си представите.“

„Това се случи с моя живот – казва Лейф (на снимката). – Животът определено ме изненадва всеки нов ден и очевидно е по-добър, отколкото съм си представял.“