Младият мъж внимателно огледа хоризонта. Но най-накрая ги видя. Дни наред беше търсил братята си. Когато се приближи, махайки с ръка и обръщайки се към мрачната групичка, получи всичко друго, но не и топъл прием. Всъщност собствените му братя искаха да го убият. Ако не беше Рувим, може би нямаше да има история за разказване. Рувим убеди останалите само малко да го нагрубят и после да го хвърлят в един пресъхнал кладенец. По-късно Юда измисли страхотна схема да се отърве от него и да спечели малко пари, като го продаде на някакви преминаващи търговци на роби.

Какъв пример за семеен хаос!

В живота си избираме много неща, но не и родното си семейство. Никой не е перфектен и никой от нас няма идеални семейства и перфектни семейни взаимоотношения. Някои от нас са благословени с родители, братя и сестри и други членове на семейството, които отразяват Божията любов, но мнозина трябва да се задоволят с много по-малко от идеала. Семейните отношения често са сложни и болезнени, оставят ни разстроени, наранени и носещи голям емоционален багаж, който на свой ред разтоварваме върху другите.

Как да намерим Божия мир в тази сфера на живота си? През новата седмица се обръщаме към историята на Йосиф и неговите семейни връзки, за да наблюдаваме как действа Бог, за да донесе изцеление и емоционален покой въпреки нарушените семейни взаимоотношения.

Йосиф е запознат с обърканите семейства. Всичко е започнало с предците му, Авраам и Сара. Когато Сара е разбрала, че е безплодна, тя е убедила Авраам да отиде при нейната слугиня Агар. Съперничеството е започнало веднага след забременяването на Агар. Израснали в подобна атмосфера, Исмаил и Исак са пренесли напрежението в собствените си семейства. Исав е бил любимецът на Исак, а Яков е прекарал живота си в стремеж да спечели любовта и уважението на баща си. По-късно Яков е бил подмамен да се ожени за две сестри, които не са се разбирали помежду си и са се състезавали посредством раждане на деца, като дори са въвлекли и слугините си да раждат деца на Яков.

Съперничеството между майките очевидно се е прехвърлило върху децата, които са израснали готови за битка. Като младежи по-големите братя на Йосиф вече са избили всички мъже в град Сихем. Най-възрастният брат Рувим е проявил доминиращ дух и непокорство към застаряващия си баща, като е преспал с Вала, слугинята на Рахил и майка на няколко от децата на Яков (Битие 35:22). Междувременно братът на Йосиф Юда е приел овдовялата си снаха за блудница и в крайна сметка има близнаци от нея (Битие, 38 глава).

Яков налива масло в огъня на цялото това семейно напрежение чрез очевидните си предпочитания към Йосиф, като му дава скъпа цветна дреха (Битие 37:3). Ако някога е имало наистина объркано семейство, семейството на патриарха може да се състезава за първенство.

Божиите герои на вярата често не отговарят на своите и на Господните очаквания. Тези мъже са изброени в Евреи, 11 глава не поради своите объркани семейни взаимоотношения, а въпреки тях. Те са научили – често по трудния начин – за вярата, любовта и доверието в Бога, докато са се борили с тези семейни проблеми.

Йосиф отнася със себе си болката, оплетените взаимоотношения и безпокойството, докато пътува към Египет, където ще бъде продаден като роб. Това не е спокойно пътуване – той се бори да преглътне сълзите си.

„През това време Йосиф и неговите поробители пътуваха към Египет. Тъй като керванът вървеше на юг към границите на Ханаан, момчето можа да различи в далечината хълмовете, където лежеше шатрата на баща му. Горчиво плака той при мисълта за обичния си баща, живеещ в самота и нещастие. Преживяното в Дотан отново изплува в ума му. Видя разярените си братя и почувства жестоките им, вперени в него, погледи. Хапливите, удрящи като камшик думи, с които те посрещнаха агонизиращите му умолявания, звънтяха още в ушите му. С изтръпнало сърце той се взираше напред към бъдещето. Каква промяна в положението му – от нежно обичан син в презрян и безпомощен роб! Сам и без приятели, каква ли щеше да бъде съдбата му в чуждата земя, където отиваше? За известно време Йосиф се предаде на неудържима скръб и ужас (...)

Тогава мислите му се обърнаха към Бога на неговия баща. От дете бе научен да Го обича и да се бои от Него. Често в родната шатра бе слушал за видението, дадено на баща му, когато бе напуснал дома си като изгнаник и беглец (...) Сега всичките скъпоценни уроци живо изплуваха в ума му. Йосиф повярва, че Бог на предците му ще бъде и негов Бог. В същия момент се предаде напълно на Господа и помоли Закрилника на Израил да го придружава в земята на изгнаничеството му” (Уайт, Е. Патриарси и пророци. Изд. „Нов живот“, София, стр. 137).

Някои култури подчертават ролята на общността върху отделния човек, докато други са склонни да подчертават ролята на отделния човек за общността. Въпреки че намираме баланс между тези две неща в Писанието, ясно е, че има призив и към лично, и към колективно посвещение на Бога. Йосиф започва да намира покой във взаимоотношенията си, като взема лично решение да следва Бога.

За да намерим покой, всеки от нас трябва да вземе лично решение да следва Бога. Дори ако нашите предци са били духовни исполини, тяхната вяра и духовност не се предават генетично. Не забравяйте, че Бог има само деца, но не и внуци!

Даже ако Йосиф е подхранвал някаква надежда да избяга и да намери обратния път към дома, тя се сгромолясва в Египет, където е препродаден на едно високопоставено семейство. Битие 39:1 казва, че „египтянинът Петефрий, фараонов придворен, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там“. Изведнъж младежът е хвърлен в странен нов език и култура.

Нашите семейства и близки връзки са ключови за развитието на собственото ни самочувствие. Йосиф е израснал, вярвайки, че е нещо специално – най-големият син на най-любимата съпруга (Битие 29:18). Той определено е бил любимецът на баща си и единственият с красива пъстроцветна дреха (Битие 37:3,4).

Но кой е сега? Роб. Някой, който може да бъде купен или продаден според прищевките на господаря си. Вижте колко бързо се променя целият му свят. Вижте колко бързо изглежда, че животът се е обърнал срещу него.

Всъщност Йосиф научава урока, който всички ние трябва да научим. Ако разчитаме другите да ни казват колко струваме, тогава ни предстои неравен път и ще бъдем ужасно объркани, понеже не всеки ще оцени кои сме или какви сме. Вместо това трябва да открием собствената си стойност според това, което Бог мисли за нас – как гледа Той на нас – а не според ролите, които изпълняваме в момента.

Бог гледа на всекиго от нас през призма, оцветена с благодат. Той вижда потенциал, красота и талант, които дори не можем да си представим. В крайна сметка Той е бил готов да умре за нас, за да получим възможността да станем всичко, за което сме били създадени. Въпреки че ни показва нашата греховност и голямата цена, която струва изкуплението ни от нея, Кръстът разкрива и нашата голяма стойност и достойнство за Бога. Независимо какво смятат другите за нас или даже какво мислим ние за самите себе си, Бог ни обича и се стреми да ни изкупи не само от силата на греховете сега, но и от вечната смърт, която те носят.

Следователно ключовият въпрос винаги е един и същ: Как реагираме на реалността на Божията любов, разкрита в Исус Христос?

Първоначално историята на Йосиф в Египет приема положителен обрат. Йосиф се доверява на Бога и Бог благославя Йосиф, който се издига до висоти, които не си е представял в дома на Петефрий.

Въпреки че Йосиф като че ли се разбира много добре с Петефрий и неговите взаимоотношения със служителите в дома и на полето изглеждат гладки – бедата дебне. Някой в къщата не е доволен.

Йосиф има проблем със съпругата на Петефрий. Може би трябва да го преформулираме така: жената на Петефрий има проблем. Тя гледа на другите като на „вещи“, които могат да бъдат манипулирани и използвани. Иска да „използва” Йосиф. Той е описан като „строен и красив“ (Битие 39:6). Библията рядко споменава физическите черти на хората, понеже Бог „не гледа, както гледа човек; понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце“ (1 Царе 16:7). В този случай добрият външен вид на Йосиф, изглежда, е по-скоро пречка, отколкото плюс в стремежа му към чистота и вярност на Божиите принципи.

Въпреки настойчивостта на тази нечестива жена, Йосиф прави нещо наглед контрапродуктивно. Той прилага библейските принципи към всички взаимоотношения – в този случай към жената на Петефрий. Библейските принципи за взаимоотношенията не са старомодни, както всеки, който е понасял последиците от греха, би могъл да потвърди.

Библейският разказ посочва, че това не е еднократно изкушение. Съпругата на Петефрий го преследва отново и отново (Битие 39:10). Йосиф се опитва да обясни мотивацията за своето решение (Битие 39:8,9), но изглежда, не му се получава.

Той осъзнава, че не може да контролира избора на другите. Решава обаче да живее, да обича и да се отнася към околните по начин, който ще почита Бога. Йосиф се е научил да живее в Божието присъствие. Това знание му помага да устои на изкушението.

Както знаем от прочита на историята (Битие 39:11-20), Йосиф страда поради принципното си решение. Хвърлен е в затвора. Като собственост на Петефрий е можело да бъде убит на място, без да се задават никакви въпроси. Петефрий очевидно не се е доверявал на жена си, но е трябвало да запази репутацията си, като предприеме някакво действие. И въпреки това, въпреки ужасяващите обстоятелства, Писанието казва: „Господ беше с Йосиф“ (Битие 39:21).

Животът на планетата Земя не е справедлив. Доброто невинаги се възнаграждава, а злото невинаги се наказва моментално. Има и добри новини: Йосиф успява да намери покой дори в затвора, понеже Бог е с него. А там би могъл да размишлява върху несправедливостта на своето положение, да се отдръпне и дори да се отрече от Бога.

В затвора Йосиф работи с реалното, а не с идеалното. Той изгражда връзки с хората; помага на другите, въпреки че отношенията на това място са далеч от идеала, който сигурно е желаел. Но Йосиф не се издига повече от това да поиска помощ и да стане уязвим. Той търси помощ от виночерпеца, когато разтълкува съня му.

Нашите взаимоотношения са миниатюрни отражения на великата борба между Бога и Сатана, която бушува през вековете. Това означава, че няма перфектни взаимоотношения. Всяка връзка трябва да има динамика на развитие и Сатана е заинтересован да използва всички наши взаимоотношения – особено с най-близките до нас – в своя полза, за да спъне и осуети Божията воля в живота ни. Можем да бъдем благодарни, че не сме оставени да водим тези битки сами. Божието Слово излага принципите на нашите взаимоотношения. Неговото обещание да ни даде мъдрост (Яков 1:5) се простира и върху нашите взаимоотношения. И както е бил с Йосиф, Той обещава да бъде и с нас, когато отношенията ни се окажат твърде объркани.

В контекста на случилото се между Йосиф и жената на Петефрий, Елън Уайт пише: „Ето един пример за всички поколения, които трябва да живеят на земята (...) Бог ще бъде настояща помощ, а Духът Му – щит. Въпреки че са заобиколени от най-жестоките изкушения, има източник на сила, към който могат да се обърнат и да им устоят. Колко яростна беше атаката над морала на Йосиф. Тя идваше от влиятелен човек, най-вероятно за да отклони от правия път. И все пак колко бързо и твърдо той оказа съпротива (...) Беше предал репутацията и интереса си в Божиите ръце. И въпреки че за известно време претърпя мъчения, за да се подготви да заеме важна длъжност, все пак Бог безопасно пазеше тази репутация, която беше помрачена от нечестивия обвинител и след това, в Своето благо време, я накара да блесне. Бог направи дори затвора път към неговото издигане. Добродетелта след време ще донесе своята награда. Щитът, покриващ сърцето на Йосиф, беше страхът от Господа, който го накара да остане верен и справедлив към своя господар и верен на Бога. Той презираше неблагодарността, която би го подвела да злоупотреби с доверието на господаря си, въпреки че господарят му можеше никога да не научи този факт“ (Духът на пророчеството. Т. 1, стр. 132 – англ. изд.).

Осемнадесетгодишният колежанин Роман Кардуел се помолил с една простичка молитва, преди да излезе от дома си в Салем, град в щата Орегън.

„Господи, ако ми дадеш 100 долара, ще купя храна за бедните.“

Като студент той не разполагал с много пари. Не казал на никого за сутрешната си молитва.

По-късно същия ден отишъл до супермаркета, взел си празна количка и започнал да я бута покрай рафтовете. Видял пакет с бейгъли и го поставил в количката. След това взел опаковка с топено сирене, което вървяло с бейгълите.

Погледнал надолу и очите му се разширили от изненада. В количката имало чисто нова банкнота от 100 долара. Помислил малко и взел парите. Върху банкнотата било написано „Бени“.

Бени е знаменитост в Салем. От много години някой с името „Бени“ влиза в местните супермаркети и поставя стодоларови банкноти в колички за пазаруване или зад стоките по рафтовете. Непознатият дарител винаги изписва името „Бени“ върху банкнотата. Смята се, че Бени е подарил най-малко 50 000 долара.

Веднага след като излязъл от магазина, Роман се обадил на баща си, за да му разкаже за тайната си молитва и неочаквания отговор.

„От какво се нуждаят бездомните най-много – попитал Роман. – Искам да напазарувам за тях.“

Баща му, Дейл Кардуел, изпитал огромна радост. Той е пастор на адвентна църква в Салем, в която бездомните членове са повече от тези, които имат дом.

„Всеки ден сме свидетели на чудеса, когато помагаме на членове на банди, бездомници и хора с проблеми“, казва той в интервю.

Той има много въпроси към Бог за забележителния отговор на молитвата на сина си. Кой е поставил парите в количката? Защо точно неговата количка е била избрана? Казал ли е Бог на „Бени“ за молитвата? Какво би станало, ако Роман се беше помолил за хиляда долара? Какво ще се случи, ако всички отправяме лишени от егоизъм молитви към Бог?

В Яков 4:2, 3 е записано: "Пожелавате, но нямате; ревнувате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете, но нямате, защото не просите. Просите и не получавате, защото зле просите, за да иждивявате в сластите си."