Един от най-вдъхновяващите разкази в Библията, история за „междукултурното служене“, откриваме в книгата „Естир“. Много е написано в течение на хилядолетията за тази книга и до ден-днешен много евреи честват празника Пурим въз основа на Естир 9:26-31.

Естир и чичо ѝ Мардохей са юдеи, живеещи в столицата на Персийската империя Суса. По някаква причина, за разлика от повечето юдеи, които са се завърнали в Юдея, те са останали в страната като пленници заедно с други от техния народ.

След това, чрез поредица намеси на Провидението, Естир става царица. „И царят възлюби Естир повече от всичките жени; тя придоби неговото благоволение и милост повече от всичките девици; и той сложи царската корона на главата ѝ и я направи царица вместо Астин“ (Естир 2:17).

Именно на тази позиция Естир съумява да изиграе важна роля в библейската история, макар и малко неохотно. По своя уникален начин разказът показва как Божият народ може да свидетелства за истината дори в чужда страна.

Ако времето позволява, прочетете (или прегледайте набързо) книгата „Естир“ за урока през тази седмица.

Никога не е лесно да бъдеш изгнаник в чужда култура. Сигурно ни е трудно да разберем какво точно са преживели юдеите, първо като вавилонско, а после като персийско владение.

Никой от нас не живее в адвентна държава, където принципите на нашата вяра да представляват до известна степен законите на страната. Но преди да бъде изселен, юдейският народ е живял в собствената си страна, където принципите на тяхната вяра са били вложени в държавното устройство.

От една страна, помислете колко лесно трябва да е било да бъдеш верен на Бога. Колко ли по-лесно е било да се спазва съботата, след като нейното съблюдаване е било включено в юридическите актове на държавата?

От друга страна, свещената история ни показва, че каквито и да са законите на страната, дори и ако са благосклонни към вярата, верността трябва да произлиза от сърцето, отвътре, иначе със сигурност ще последват грях, отстъпление и разруха.

„Затова Господ каза: Понеже този народ се приближават до Мене с устата си и Ме почитат с устните си, но са отстранили сърцето си далеч от Мен и благоволението им към Мен е по човешки поучения, изучени папагалски“ (Исая 29:13).

За разлика от това, решените да бъдат верни няма да се поддадат дори и в най-неблагоприятните обстоятелства.

Независимо кои сме или къде живеем, ние сме потопени в среда, която до известна степен може да е предизвикателство за нашата вяра и свидетелство заради самите закони или културата, или поради двете. Тези разкази в „Даниил“, макар винаги да завършват „щастливо“, разкриват, че дори в тежки обстоятелства хората могат да останат верни на Бога. Дори ако никоя от споменатите истории не беше завършила добре, няма никакво съмнение, че тези мъже пак щяха да постъпят както трябва.

Накрая, след падането на Вавилон и възхода на Мидо-Персия много от юдеите се завръщат по родните си земи. Но не всички. Някои остават там, където са живели в продължение на едно и повече поколения.

Ето част от контекста в историята на Естир. „В онези дни, когато цар Асуир беше седнал на престола на царството си в столицата Суса“ (Естир 1:2). Оттук се разгръща библейският разказ – Персийската империя под владението на този цар.

В глава 1 царица Астин губи благоразположението на царя, което го кара да потърси друга царица, за да замести отхвърлената Астин. Именно в този контекст се появяват Естир и чичо ѝ Мардохей.

Явно като царски служител Мардохей е седял при портата на двореца и е живял в град Суса с осиновената си дъщеря Естир. Заради положението им и мястото, където живеят, те са потопени в Персийската култура. Това може да е поне отчасти причината Естир да бъде избрана, за да се представи на царя: „Доведоха и Естир в царската къща, под надзора на Игай, пазача на жените“ (Естир 2:8).

Въпреки че текстът не казва точно защо, не е трудно да се досетим. Като пришълци в чужда култура и религия, които, както ще видим, може да се окажат враждебни, те мъдро запазват в тайна своето семейство и народ.

Тъй като живеят в чужда страна, рано или късно Мардохей и Естир ще попаднат в трудна ситуация, ако искат да останат верни на Бога. Именно това се случва с Мардохей.

От Естир, 3 глава научаваме, че цар Ксеркс (Асуир) повишава Аман и му дава висок пост с пълна власт. Казано е, че всички трябва да се прекланят пред Аман. Но четем, че „Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше“ (Естир 3:2). Библията не ни разкрива причината защо Мардохей не коленичи през този човек. Но ние знаем защо. Той е верен юдеин. Не иска да отдава почит пред един потомък на Агаг, амаличанина, който е от враговете на неговия народ от времето на Изхода (Второзаконие 25:19). Как може един верен юдеин да коленичи пред някакъв амаличанин? Или пък да се покланя на друг, освен на Господа?

„Затова царските служители, които бяха в царската порта, казаха на Мардохей: Ти защо престъпваш царската заповед?“ (Естир 3:3). Макар да не знаем в подробности как точно е отговорил той, следващият стих казва, че „Мардохей (…) им беше казал, че е юдеин“ (Естир 3:4). Сигурно в този отговор Мардохей е имал възможност да обясни как като поклонник на Бога, Който е създал небесата и земята, той не може да се покланя на нито един грешен човек. Несъмнено е имал възможност донякъде да свидетелства за вярата си: вяра, към която се е придържал толкова стриктно, че е застрашил себе си и за съжаление, други хора.

„От Даниил и приятелите му, и от Мардохей се излъчваше ярка светлина в моралната тъмнина на царския двор във Вавилон“ (Уайт, Е. Advent Review and Sabbath Herald, 13 май 1884 г.).

Когато Аман решава да унищожи юдеите, той ги описва по следния начин: „Има един народ, пръснат и разсеян между племената по всички области на твоето царство; и законите им се различават от законите на всички народи и те не спазват царските закони“ (Естир 3:8). Народ с различни обичаи, който не се покорява на царските повеления? Идеална рецепта за гонение.

Когато Мардохей потърсва Естир за помощ, тя вече е омъжена за Асуир от няколко години, но в Персия има закон, че никой не може да се приближава до царския престол без изрична покана от царя. Всеки, който не се съобразява с това изискване, рискува да умре на място. Осъзнавайки риска, Естир се приближава до престола без покана.

Вярата на Мардохей се опитва да събуди вярата на Естир. Центърът на книгата „Естир“ са думите на Мардохей към нея: „Не мисли в себе си, че от всички юдеи само ти ще се избавиш в царския дом. Защото, ако съвсем премълчиш в това време, ще дойде от другаде помощ и избавление на юдеите, но ти и бащиният ти дом ще погинете; а кой знае дали не си дошла ти на царството за такова време, каквото е това?“ (Естир 4:13,14).

Вярата на Естир е подложена на изпитание, когато Мардохей се позовава на любовта ѝ към нейния народ. Никой не знае, че е юдейка, освен Мардохей, и щом тя решава да действа, не се поколебава да изложи живота си на опасност.

Вярата ѝ в Бога е силна и тя знае, че без Божията помощ не може да постигне успех. Нейният отговор на Мардохей разкрива тази вяра: „Иди, събери всички юдеи, които се намират в Суса, и постете за мене, не яжте и не пийте три дни, нощем и денем; и аз и момичетата ми ще постим подобно; тогава ще вляза при царя, което не е според закона, и ако загина, нека загина“ (Естир 4:16). Мардохей изпраща тази информация до цялата юдейска общност в Суса и докато те постят и се молят, Естир се подготвя за опасния момент. „А на третия ден Естир се облече в царските си дрехи и застана във вътрешния двор на царската къща срещу царската къща; а царят седеше на царския си престол в царската къща срещу входа на къщата. И като видя царят царица Естир, че стоеше в двора, тя придоби благоволението му; и царят простря към Естир златния скиптър, който държеше в ръката си; и Естир се приближи и се допря до края на скиптъра“ (Естир 5:1,2).

От хилядолетия коментаторите са забелязали, че Божието име не се споменава в книгата „Естир“. Това е единствената библейска книга, в която се случва нещо подобно. Обаче юдеите откриват Божиите действия във великото избавление и тази книга е избрана от Божия народ да бъде включена в канона на Библията.

Можем ли да разпознаем Божието присъствие зад ежедневните ни преживявания? Божиите действия могат да възприемат формата на нормални, естествени събития и ако не им обърнем специално внимание, няма да забележим Господнето присъствие.

Чудото на Пурим приема необичайна форма. То е скрито, замаскирано зад привидно естествени събития. Законът за погубването на юдеите не е отменен, но е написан нов закон, който им позволява да се отбраняват.

Забележете също какво още се случва и как Бог действа чрез тези събития. Персийците забелязват Божиите действия в полза на юдеите.

И какъв е резултатът?

„И мнозина човеци от народите в страната станаха иудеи“ (Естир 8:17; синодално издание). Това е чудесен пример за начина, по който Господ прави възможно изгубени души да Го опознаят.

Водачите на юдейския народ разпознават Божиите действия. Когато юдеите успяват да се защитят, те обявяват годишен празник (наречен Пурим) в памет на тяхната победа. Тези дни все още се спазват традиционно като благодарност към Бога и в памет на Неговото избавление.

„Към всяко домакинство и всяко училище, към всеки родител, учител и дете, върху които е огряла светлината на евангелието, е отправен в днешната криза въпросът, зададен на царица Естир в онази огромна криза в историята на Израил: „Кой знае дали не си дошла ти на царството за такова време, каквото е това?“ (Естир 4:14; Уайт Е. Възпитание. С. 263 – англ. изд.).

„Естир беше красива юдейска девойка, братовчедка на Мардохей, който я взе в дома си след смъртта на родителите ѝ и я обикна като своя дъщеря. Бог я използва, за да спаси юдеите в земята на Персия“ (Забележка: този параграф е въведителен материал, включен за Естир в „Дъщери на Бога“ на стр. 45 – англ. изд., който не е писан от Елън Уайт. Обаче двата следващи цитата по-долу са писани от нея).

„В древността Господ действаше по чуден начин чрез посветени жени, които се включваха в делото Му заедно с мъжете, които беше избрал да бъдат Негови представители. Използваше жените да постигнат велики и решителни победи. Много пъти в спешни случаи Той ги извеждаше напред и действаше чрез тях за спасението на много човешки животи. Чрез царица Естир Господ осъществи могъщо избавление за народа Си. Във време, когато изглеждаше, че няма сила, която да ги спаси, Естир и нейните другарки посрещнаха проблема с пост и молитва, и бързи действия, с което донесоха избавление на народа си. (…)

Изучаването на работата на жените, свързани с Божията кауза в старозаветни времена, ще ни предаде уроци, които ще ни направят способни да се справим със спешните случаи на делото днес. Може да не сме на такова важно и издигнато място, както беше Божият народ във времето на Естир, но често обърнатите във вярата жени могат да изиграят важна роля и на по-скромни постове. Много от тях са правили именно това и все още са готови да го направят“ (Уайт, Е. Дъщери на Бога. С. 45,46 – англ. изд.).

Още от детските си години Жозеф Деламу ходел на църква всеки ден, следвайки примера на баща си, за да коленичи пред образи. Получил много ясен сън, когато помолил Бог да му разкрие дали посещава правилната църква. Почувствал, че Бог го призовава да напусне църквата на баща си.

И така, 16-годишният Жозеф отишъл в друга църква в Конакри, столицата на френски говорещата държава Гвиана в Западна Африка. Скоро станал младежки ръководител и организирал голям брой евангелизационни програми.

Изминали няколко години и баща му се дразнел все повече от това, че синът му ходи в друга църква. „Искам да научиш английски – казал той. – Трябва да се откажеш от църковните си дейности и да се съсредоточиш върху английския.“

Жозеф нямал желание да спре да посещава църквата, но за да угоди на баща си, прекратил участието си в евангелизационните програми и на 23-годишна възраст се записал на уроци по английски език.

Учителят по английски, Фортунате Калубилори, започнал първия урок с думите: „Нека са помолим.“ Жозеф бил изненадан. Мислел си, че се отказва от Бога, за да научи английски, но учителят се молел преди всеки урок.

Три седмици след началото на уроците учителят помолил Жозеф да му помогне. „Имам да оценявам много домашни работи. Можеш ли да останеш и да ми помогнеш?“

След като прегледал домашните работи, Фортунате поканил Жозеф да изучават заедно Библията. Жозеф се зарадвал. Помислил си: Бог ме следва навсякъде!

Библейските уроци обаче го объркали. Бил напуснал църквата на баща си, за да се присъедини към друга църква. Сега чувал за нови библейски учения, които насочвали към църквата на Фортунате – адвентистите от седмия ден.

„Това е заради баща ми – помосил си Жозеф огорчен. – Ако не ме беше изпратил да уча английски, нямаше да имам тези проблеми.“

Продължил с библейските уроци два месеца, след което посетил пастора си, за да се посъветва. Искал да знае коя църква е права. Пасторът заявил, че адвентистите са заблудени.

„Не ги слушай“, казал му той.

Жозеф пожелал да се проведе среща между пастора и Фортунате, за да разискват върху Библията. Пасторът отказал, но изпратил свои представители. Когато те не успели да подкрепят възгледите си от Библията, пасторът поискал втора среща. Но отново изпратил свои представители, чиито отговори не се харесали на Жозеф.

Жозеф решил да се моли и да пости три дни, за да разбере какво да прави. Тогава получил друг сън.