Второто пришествие на Исус е една от централните теми на Библията. Тя е златната нишка, която преминава през свещените ѝ страници. Един учен пресметнал, че Христовото второ идване се споменава 1845 пъти в Стария Завет. В 260-те глави на Новия Завет има около 300 споменавания на завръщането на Христос. То се споменава в един на всеки 25 стиха. Двадесет и три от 27-те новозаветни книги говорят за това велико събитие.

След като Реформацията в Европа преминава в упадък и се препъва в разделения и разногласия, протестантизмът пуска корени в Новия свят, включително в Съединените щати, където много хора се опитват да повдигнат мантията на истината, в това число и истината за Второто пришествие.

Сред тях е и един фермер баптист на име Уилям Милър. Докато изучава Библията, той получава убеждението, че Исус ще дойде скоро, дори ще Го види, докато е жив, и тогава започва да проповядва вестта, поставя началото на едно движение, което, макар и да преживява голямо разочарование, разкрива пред мнозина библейските истини, валидни за нашето време.

В урока за тази седмица ще разгледаме как Второто пришествие на Христос е изпълвало сърцата на вярващите с радост през вековете и как можем да се подготвим за това велико събитие.

Протестантските реформатори и поклонниците, които напускат Холандия и тръгват към новия свят, копнеят за идването на Исус. За тях Второто пришествие на Христос е радостно събитие, което очакват с нетърпение. Джон Уиклиф гледа напред към идването на Христос като надеждата на църквата. Калвин говори за всички реформатори, когато казва, че завръщането на Христос е „най-щастливото от всички събития“. За верните Божии мъже и жени второто идване на Христос е нещо, което приветстват, а не нещо, от което се страхуват.

Лесно е да разберем защо вярата във второто идване на Христос носи такава надежда и радост на вярващите в Библията християни. То сочи напред към края на болестите, страданията и смъртта. Слага край на бедността, несправедливостите и потисничеството. Приветства края на раздорите, конфликтите и войната. Предвещава идването на бъдещия свят на мир, щастие и трайно общение с Христос и изкупените от всички векове завинаги.

„През всички епохи идването на Господа е било надеждата за Неговите истински последователи. Обещанието на Спасителя, че ще се върне отново, което даде на учениците Си при сбогуването Си с тях на Елеонския хълм, направи бъдещето светло, изпълвайки сърцата им с такава радост и надежда, които скръбта не можеше да угаси, нито изпитанията да помрачат. „Явяването на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос“ е „блажената надежда“ сред всички страдания и гонения. Когато християните в Солун скърбяха на погребението на близките си, за които се бяха надявали, че ще видят живи завръщането на Господа, техният учител Павел насочи погледите им към възкресението при пришествието на Спасителя. Тогава мъртвите в Христос ще възкръснат и заедно с живите ще бъдат грабнати, за да посрещнат Господа във въздуха. „И така – казва той – насърчавайте се един друг с тези думи“ (1 Солунци 4:16-18)“ (Великата борба. с. 205).

Въпреки че протестантските реформатори вярват в буквалното, видимо, гръмко и славно завръщане на Христос, постепенно се променя разбирането на тази библейска истина. Популярните проповедници от XIX век учат, че Христос ще дойде да установи царството Си на земята и ще започнат 1000 години на мир. Това води до духовна летаргия и липса на посвещение в духовните ценности.

Също така и учениците на Христос не са разбирали правилно идването на Месия. Те са смятали, че ще дойде като победоносен генерал, който ще разчупи хомота на Римското робство, а не като Един, Който ще ги избави от осъждането и оковите на греха. Затова не разбират начина на идването Му.

Когато Христос идва за първи път като бебе в яслата във Витлеем, много малко хора разпознават идването Му. Но когато дойде втори път, „всяко око“ ще Го види. Всяко ухо ще чуе силния звук на тръбата, оповестяваща Неговото завръщане. Всеки един човек на земята ще види славата Му. Няма да бъдем заблудени. Писанието разкрива безкрайно ясно събитията около Пришествието.

„Една от най-тържествените и най-славни истини, разкрити в Библията, е Второто пришествие на Христос с цел да завърши великото дело на изкуплението. На Божия народ, оставен толкова дълго да живее като странник „в земята на смъртната сянка,“ е дадена скъпоценната, вдъхваща радост надежда чрез обещанието за завръщането на Този, Който е „възкресението и животът“, за да „отведе отново у дома Своите изгнаници“. Доктрината за Второто пришествие е основната идея в Свещените Писания. От деня, когато първата човешка двойка напусна посърнала Едем, децата на вярата очакват идването на Обещания, Който ще съкруши силата на унищожителя и отново ще ги заведе в изгубения Рай“ (Великата борба. с. 203).

Един от първите адвентни водачи, Лутер Уорън, обичал да казва на младежите: „Единственият начин да бъдете готови за идването на Христос, е да се подготвите и да останете готови“. Вестта за Христовото скорошно идване е неотложен призив за всеки един от нас да изпитваме сърцата си и да преценяваме духовния си живот. Тя е призив за благочестив живот. Никой не може да бъде неутрален в ослепителната светлина от славата на завръщането Му.

Както Бог използва протестантските реформатори, за да преоткрият истината за оправдание чрез вяра само в Христос, така използва и Уилям Милър, за да преоткрие истината за начина, по който Исус ще дойде втори път. Докато изучава Писанието, той открива един Христос, Който го обича повече, отколкото изобщо би могъл да си представи. С Библията си, с химикалка и тетрадка той започва да чете „Битие“, без да продължава напред, докато не разбере всеки пасаж. Сравнявайки стих със стих, оставя Библията сама да тълкува себе си.

Когато Уилям Милър сравнява стих със стих, пред него започват да се разкриват библейските тайни. Изследва като човек, търсещ скрито съкровище, и е богато възнаграден. Светият Дух разкрива Божието Слово пред него. Подхожда към библейските пророчества със същото усърдие, с каквото изучава и другите библейски пасажи.

Символите в пророческите книги не са обгърнати в мистерия. Любящият Бог е дал пророческото Си Слово на нас, за да ни подготви за кулминационните събития, които скоро ще се разгърнат в този свят. Уилям Милър ясно разбира, че пророчеството самò тълкува себе си. Символите са изяснени от самата Библия. Зверовете символизират царе или царства (Даниил 7:17,23). Вятърът символизира разрушение (Йеремия 49:36). Водата символизира народи или нации (Откровение 17:15). Жената символизира църквата (Йеремия 6:2; Ефесяни 5:22-32). Времевите пророчества от „Даниил“ и „Откровение“ също са дадени на символичен език, а един пророчески ден представлява една буквална година (Числа 14:34; Йезекиил 4:6). Когато Уилям Милър прилага тези принципи за тълкуване на Библията, той е удивен от това, което открива за времето на Христовото завръщане, както си е мислел тогава.

Уилям Милър забелязва, че събитията, предсказани от пророците, се изпълняват съвсем точно: 400-те години на пребиваването на потомците на Авраам, 40-те години бродене в пустинята на Израил, 70-те години плен и 70-те седмици, определени за Израил (Битие 15:13; Числа 14:34; Йеремия 25:11; Даниил 9:24).

Когато Милър изучава пророчествата, сравнявайки стих със стих, той стига до заключението, че ако Бог има божествено разписание в цялата Библия, Той трябва да има и божествено разписание що се отнася до второто идване на нашия Господ.

Уилям Милър приема популярния възглед, че „очистването на светилището“ представлява очистването на земята с огън. Старателно изучава Писанието, за да разбере едно такова събитие с изключително значение. Открива връзката между Даниил, 8 и 9 глава. В Даниил, 8 глава ангелът получава наставления да „направи този човек да разбере видението“ (Даниил 8:16). Към края на главата единствената част от цялото видение от Даниил, 8 глава, която остава необяснена (Даниил 8:27), е частта за 2300 денонощия. По-късно ангелът се връща при Даниил и обявява: „сега излязох да те направя способен да разбереш“ (Даниил 9:22; 9:23,25-27). Това трябва да му помогне да разбере какво представляват 2300 денонощия.

Знаем това, защото след като заповядва на Даниил: „Размисли за работата и разбери видението“ (Даниил 9:23), първите думи на ангела са: „Седемдесет седмици са определени за народа ти и за святия ти град“ (Даниил 9:24). Думата, преведена „определени“, буквално означава „отрязани“. Седемдесет седмици, 490 години, са отрязани. Но от какво? Очевидно от видението за 2300 денонощия – единствената част от Даниил, 8 глава, която пророкът не разбира и която ангелът сега идва да обясни.

И тъй като началната точка на 70-те седмици е „излизането на заповедта да се съгради отново Йерусалим“ (Даниил 9:25), Милър разбира, че ако разбере тази дата, може да научи началото на 70-те седмици и на пророчеството за 2300 денонощия.

Заповедта е издадена от Артаксеркс, цар на Персия, през 457 г.пр.Хр. Този указ е последният от трите указа, които позволяват на евреите да се върнат и да възстановят Йерусалим и храмовите служби. Третият указ е най-всеобхватен и бележи началото на пророчеството за 2300 дни/години.

В това забележително пророчество Даниил предсказва, че „от излизането на заповедта да се съгради отново Йерусалим“ до Месия ще има 69 пророчески седмици, или 483 пророчески дни, които са буквални години. Тъй като указът излиза през есента на 457 г., 483 години се простират до есента на 27 г.сл.Хр. Думата „Месия“ означава „Помазаникът“. През есента на 27 г.сл.Хр. Христос е кръстен и получава помазването на Духа (Деяния 10:38). След кръщението Си отива в Галилея, като „проповядваше Божието благовестие, като казваше: Времето се изпълни“ (Марк 1:14,15).

През пролетта на 31 г.сл.Хр., в средата на пророческата седмица, три години и половина след кръщението Си Исус е разпнат на кръст. Системата от жертвоприношения, която е сочела напред към Божия Агнец, се прекратява с жертвата на Христос на Голгота. Символът среща първообраза си и накрая всички жертви и приноси на церемониалната система са прекратени.

Седемдесетте седмици, или 490-те години, специално определени за евреите, завършват през 34 г.сл.Хр., когато Синедрионът отхвърля евангелската вест (Деяния 6:8-7:60).

Като извадим 490 от 2300 години, остават 1810 години за завършване на пророчеството. Това ни води до годината 1844. Уилям Милър и първите адвентисти вярват, че светилището от Даниил 8:14 е земята и приемат, че Христос ще дойде да очисти земята с огън през 1844 г. В частта за петък има диаграма.

Разгледайте следната диаграма за пророчествата за 70-те седмици и 2300 денонощия. Пророчествата започват през 457 г.пр.Хр. и предсказват събитията, свързани с „Княза Месия“, на които е основано пророчеството за 70-те седмици. С тази солидна основа пророчеството за 2300 денонощия завършва през годината 1844. „Подобно на първите ученици, самият Уилям Милър и сътрудниците му не схващаха напълно смисъла на вестта, която разнасяха. Отдавна установени в църквата заблуди им пречеха да изтълкуват правилно една важна точка в пророчеството. Затова, въпреки че разгласяваха вестта, която Бог им беше поверил да бъде дадена на света, те преживяха разочарование заради неправилното разбиране на нейния смисъл“ (Великата борба. С. 238).

„Въпреки това Бог осъществи Своята благодатна цел, когато допусна предупреждението за съда да бъде дадено точно по такъв начин. Великият ден беше близо и Провидението допусна хората да бъдат изпитани с конкретно време, за да се разкрие какво таят в сърцата си. Вестта беше предназначена да изпита и пречисти църквата. Християните трябваше да бъдат накарани да осъзнаят дали обичат този свят или Христос и небето. Те твърдяха, че обичат Спасителя. Сега трябваше да докажат любовта си. Готови ли бяха да се откажат от светските си надежди и амбиции и да посрещнат с радост Пришествието на своя Господ? Вестта целеше да им даде възможност да осъзнаят истинското си духовно състояние. Тя беше милостиво изпратена да ги пробуди, за да потърсят Господа с покаяние и смирение“ (Великата борба. С. 239).

По време на едно от съботните богослужения две сирийски бежанки дойдоха в адвентната църква на град Кингстън в канадската провинция Онтарио. Като пастор винаги се радвам да видя външни хора. Изпитах особена радост, когато приветствах с добре дошли майка и дъщеря, които принадлежаха към друга световна религия. Откъде бяха чули за нас? Кой ги е поканил на църковната служба?

Оказа се, че доста време преди да дойдат при нас, те се били сприятелили с една жена от църквата на име Шърли.

Шърли обича да помага на непознати и особено на бежанци. Тя посреща хората с топла усмивка, която премахва всякакви бариери.Грижи за тях доколкото може и хората остават трогнати от нейната доброта и състрадание. С готовност приемат поканата й за семейни вечери и летни пикници. Майката и нейната дъщеря приели поканата на Шърли да посетят църквата в събота.

След богослужението поговорихме в двора. Еман и Хеба с удоволствие се включиха в разговора и веднага приеха предложението да се помолим за тях. След това ги попитах дали биха приели екземпляр от Евангелието на Йоан на арабски език, отпечатано от Канадското библейско дружество.

„Няма да се обидя, ако откажете“, казах аз.

Майката прие книгата.

„Вярваме, че Исус е пророк и затова ще прочетем книгата“, отвърна майката.

След няколко дни Шърли се обади, за да попита дали говоря „судански“ език.

„Има друго семейство от Африка, което бих желала да посетиш“, каза тя.

Искрената любов и топло отношение към чужденците продължава да отключва сърца. Нейният пример ни вдъхновява да следваме метода на Христос: „Само Христовият метод ще доведе до истински успех при достигане на хората. Спасителят общуваше с тях, задоволяваше техните нужди и печелеше тяхното доверие. Тогава им заръчваше: „Следвай ме“ (Елън Уайт, „По стъпките на Великия Лекар“).

Шърли общува с хората, изслушва ги, служи им и проявява истинска любов и приемане, с което премахва и най-страшните бариери. Ние също можем да вървим от сърце на сърце, както прави Шърли всеки ден.

Исус е казал: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“ (Йоан 13:35).

Любовта, която разкрива, че сме Исусови ученици, е същата сила, която отваря сърцата на другите и ги подбужда да станат Негови последователи.

Тази мисионска история илюстрира Цел № 2: „Да укрепим и разнообразим адвентната мисионска дейност в големите градове, прозореца 10/40, сред невярващите и сред нехристиянските религии.“ За повече информация посетете сайта: IWillGo2020.org.