Чрез усърдно изучаване на Библията адвентистите започват да разбират значението на закона в Светая Светих на небесното светилище. В сърцевината на Божия закон откриват важността на съботата, четвъртата заповед. Всъщност тази заповед, повече от всяка друга, категорично разкрива Бога като наш Творец – основата за всяко истинско поклонение – тема, която ще бъде особено актуална в последните дни от земната история (Откровение 14:6-12).

Целта на Сатана от самото начало е да изопачава поклонението пред Бога, като омаловажава Божия закон. Той знае, че който съгреши „в едно“, е „виновен във всичко“ (Яков 2:10), затова подтиква хората да нарушават закона. Сатана мрази съботата, понеже тя напомня на хората за Твореца и как трябва да Му се покланят. Но тя е също пазена свято в Божия закон в Светая Светих на небесното светилище. Тъй като законът определя какво е грях, докато хората се стремят да бъдат верни на Бога, законът Му следва да остане валиден, включително и четвъртата заповед.

Целта на този урок е да покаже връзката между светилището, Божия закон, съботата и надвисналата криза с белега на звяра. Ще разгледаме също и колко е важна съботата за поколението в края.

Денят на умилостивението е ден на съд. На целия Израил е заповядано да участва в това събитие чрез покаяние, себеизпитване и въздържание от всякаква работа (Левит 23:29-31). Единствено на този ден първосвещеникът влиза в Светая Светих, за да направи изкупление за греха. Там, в най-вътрешната част на светилището, се намира ковчегът на завета. В него е законът на Божиите десет заповеди, написан върху каменни плочи. Златният капак на ковчега се нарича умилостивилище, където се попръсква кръвта за очистване на светилището от грях. Божието присъствие се изявява в славата на Шехината над умилостивилището. Всяка принесена жертва разкрива Божията милост към грешните хора, но Денят на умилостивението показва, че грехът се помни до деня на съда (Евреи 10:3) и че всъщност може да бъде премахнат само чрез вяра в кръвта на Христос (1 Петър 1:18,19). Там, в Божието присъствие, се съчетават по един красив начин милост и правосъдие.

Гледайки към небесното светилище, апостол Йоан вижда „Божият храм (…) се отвори и се видя в храма ковчегът на Божия завет“ (Откровение 11:19). Книгата „Великата борба“ добавя следния коментар: „Божественият закон се пази свято в Светая Светих на небесното светилище – законът, който е изговорен от самия Бог сред гръмотевиците на Синай и е написан със собствения Му пръст върху каменните плочи.

Божият закон в небесното светилище е великият оригинал, а заповедите от каменните плочи, записани от Мойсей в Петокнижието, са точно негово копие. Хората, които стигат до разбирането на тази важна истина, са принудени да признаят свещения, непроменим характер на Божествения закон“ (С. 292).

Когато първите адвентисти изучават библейското учение за светилището, осъзнават важността на Божия закон и съботата в неговата сърцевина. Стигат до извода, че ако Божият закон е описан в ковчега на завета в небесното светилище, той определено не би могъл да бъде отменен на кръста.

Адвентистите следват стъпките на протестантските реформатори, които издигат светостта на Божия закон. Забележете колко убедително потвърждава това Джон Уесли: „Ритуалният, или церемониалният закон, занесен от Мойсей на израилтяните, съдържа всичките предписания и наредби, свързани със старите жертвоприношения и служби в храма, които нашият Господ наистина дойде да унищожи, да анулира и напълно да отмени. (…) Но моралният закон, съдържащ се в Десетте заповеди и прилаган строго от пророците, Той не премахна. Не беше част от плана Му с идването Си да отменя която и да било част от него. Това е закон, който никога не може да бъде унищожен, който „стои непоклатимо като верен свидетел в небето“. (…) Всяка част от този закон трябва да остане в сила за цялото човечество във всички епохи, тъй като не зависи нито от време или място, нито от някакви други обстоятелства, податливи на промяна, но от естеството на Бога и естеството на човека и тяхната непроменима връзка един с друг“ (Upon Our Lord’s Sermon on the Mount, Discourse V, John Wesley’s Sermons: An Anthology [Nashville, TN: Abington Press, 1991], pp. 208, 209).

Тъй като Божият закон е копие на Божия характер, основата на престола Му и моралната основа на човечеството, Сатана го ненавижда. „Никой не може да пропусне факта, че ако земното светилище е символ или модел на небесното, законът, съхраняван в ковчега на земята, е точно копие на закона от ковчега в небето. Освен това, приемането на истината за небесното светилище включва признаване на изискванията на Божия закон и задължителността на съботата от четвъртата заповед. В това се крие разковничето за ожесточената и решителна съпротива срещу логичното тълкувание на Писанията, което разкрива службата на Христос в небесното светилище“ (Великата борба. С. 293).

Сътворението говори колко сме ценни в Божиите очи. Не сме сами във вселената – някаква точица от космически прах – нито сме генетична случайност. С други думи, широкоразпространеният сценарий за произхода на живота, който е подхванат от медиите и популярната култура, представя възглед за произхода ни, който е абсолютно несъвместим с библейския разказ.

Ние сме тук, защото Исус ни е сътворил. И Той е достоен за нашето поклонение не само защото ни е сътворил, но и понеже ни е изкупил. Сътворението и изкуплението са сърцевината на всяко истинско поклонение. Затова съботата е жизненоважна за разбирането на плана за спасението. Тя говори за грижата на Създателя и за любовта на Изкупителя.

В края на Творческата седмица Бог Си почива сред красотата и величието на света, който е създал. Почива Си и като пример за нас. Съботата е ежеседмичната пауза за възхвала на Този, Който ни е създал. Когато се покланяме в този ден, разтваряме сърцата си, за да получим специалното благословение, което е определил за съботата и което не е дал за никой друг ден.

Съботата ни насочва към един Творец, Който ни обича твърде много, за да ни изостави, когато сме се отклонили от Неговото намерение за живота ни. Тя е вечен символ на нашата почивка в Него. Тя е и специален знак за вярност към Твореца (Йезекиил 20:12,20). Символ е на почивка, а не на дела; на благодат, а не на законничество; на увереност, а не на осъждане; на зависимост от Бога за спасението, а не от самите нас. Истинската съботна почивка е благодатна почивка в любящите ръце на Този, Който ни е създал, Който ни е изкупил и ще се върне за нас.

Вестта от Откровение, 14 глава, Божията последна вест за света, призовава хората да си почиват в Божията любов и грижа всяка събота. Призовава нас да помним Този, Който ни е създал, и да Му отдаваме слава. Спазването на съботата е също и връзка между съвършенството на Едем и славата на новото небе и новата земя, които скоро ще дойдат. Напомня ни, че един ден ще бъде възстановено великолепието на Едем.

Откровение, 12 глава проследява космическия конфликт между Христос и Сатана през вековете. Кулминацията е последната атака на дявола срещу Божия народ. Откровение, 13 глава въвежда двамата съюзници на змея: звярът от морето и звярът от земята. Тези две сили се присъединяват към него, за да воюват срещу Божия народ.

Забележете разликата. Хората или се покланят на Твореца, или се покланят на нещо друго. Творецът е достоен за поклонение (Откровение 5:9). Борбата между Христос и Сатана в небето е започнала заради поклонението: „Ще изляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния“ (Исая 14:14). Сатана иска поклонението, което принадлежи единствено на Твореца. Според Откровение, 13 глава той постига успех чрез действията на звяра от морето (Откровение 13:4).

Едно сравнение с Даниил, 7 глава показва, че този звяр от морето е същият като малкия рог, който „замисли да промени времена и закони“ и упражнява властта си 1260 пророчески „дни“, т.е. 1260 години (Даниил 7:25; Откровение 13:5; Урок 6). Единствената част от Божия закон, която се занимава с време, е четвъртата заповед. Тази църква е направила опит да промени деня за поклонение от събота, седмия ден, в неделя, първия ден от седмицата.

Опитът на една земна сила да промени деня за поклонение, седмия ден – събота, която Бог е дал като белег за властта Си (Изход 31:13; Йезекиил 20:12,20), е опит за узурпиране на божествен авторитет на най-фундаментално ниво. Следователно този въпрос е в центъра на последния конфликт за истинското и фалшивото поклонение.

По тази причина „Откровение“ определя хората, които са верни на Бога, като такива, „които пазят Божиите заповеди“ (Откровение 12:17; 14:12). Това включва седмия ден, събота, а не неделя. Онези, които откажат да приемат последния призив на трите ангела за поклонение пред Бога на святия Му ден (Исая 58:13) и се поклонят на звяра в неговата фалшива събота, неделята, ще получат белега на звяра (Урок 11).

В Откровение 14:7 първият ангел извиква с висок глас: „Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори“. Небесният призив за нас е да отдадем върховната си вярност и искреното си поклонение на Твореца, защото съдът е на прага.

Вторият ангел обявява: „Падна, падна великият Вавилон, който напои всички народи от виното на своето разпалено блудстване“ (Откровение 14:8). Вавилон символизира отпаднала религиозна система, която е отхвърлила вестта на първия ангел заради фалшива система на поклонение. Затова Откровение 14:9-11 ни предупреждава да не се покланяме на „звяра и неговия образ“. Две противоположни решения са представени тук – поклонение пред Твореца или поклонение на звяра. Всеки човек на планетата Земя ще вземе своето окончателно, необратимо решение на кого да бъде верен – на Исус или на Сатана.

Бог ще има един народ в края на времето, който ще Му бъде верен дори и при най-ожесточената съпротива и най-жестоките гонения в историята на света. Чрез дара на Христовата правда те ще живеят живот, изпълнен с благодат и послушание. Поклонението на Твореца е абсолютно противоположно на поклонението на звяра и се изразява в спазване на Божиите заповеди. Последният конфликт за верността към Христос или звяра се върти около поклонението, а в центъра на тази велика борба между доброто и злото е съботата.

Тези посветени последователи на Спасителя не само ще имат вяра „в“ Исус, но и ще имат вярата „на“ Исус. Вярата на Исус е вяра, толкова дълбока, толкова доверчива, толкова посветена, че всички демони на ада и всички изпитания на земята не могат да я поклатят. Това е вяра, която се доверява, когато не може да види, когато не може да измисли причина, и се надява, когато не разбира. Тази „вяра на Исус“ е дар, който получаваме чрез вяра. Тя ще ни преведе през предстоящата криза. Когато тази криза се разрази върху нас и се сблъскаме с икономическа изолация, гонение, затвор и смърт, вярата на Исус ще ни преведе през последните часове на земята, докато Исус се завърне.

„Поради липсата на библейски доказателства в тяхна подкрепа някои не престават неуморимо да настояват: „Защо известните хора не възприемат този съботен въпрос? А съвсем малко хора вярват като вас. Не може вие да сте прави, а всички тези учени хора в света да бъркат“. Те забравят, че точно същият довод е използван и срещу Христос и Неговите апостоли.

За да се оборят тези аргументи, трябва само да се цитират ученията на Писанията и историята на Божиите взаимоотношения с Неговия народ от всички епохи“.

„Християните от предишните епохи спазваха неделята, предполагайки, че така спазват библейската събота. И сега също има истински християни във всяка църква, включително и в римокатолическата общност, които искрено вярват, че неделята е Божествено постановена. Бог приема тяхната искреност и честност пред Него. Но когато спазването на неделята бъде наложено чрез закон и светът бъде информиран за задължителността на истинската събота, тогава всеки, който наруши Божията заповед, за да се подчини на нареждане, което няма по-висш авторитет от този на Рим, чрез това ще почете папството повече от Бога. Той отдава почит на Рим и на силата, която налага поставен от Рим обичай. Покланя се на звяра и на неговия образ. Когато хората в този момент отхвърлят деня, който Бог е определил за знак на Своя авторитет, и празнуват на негово място деня, който Рим е избрал за белег на своето върховенство, те по този начин ще приемат белега на вярност към Рим – „белега на звяра“. Едва когато този въпрос бъде съвсем ясно представен пред хората и те бъдат принудени да избират между Божиите заповеди и човешките заповеди, тези, които продължават да съгрешават, ще получат „белега на звяра“ (Великата борба. С. 309, 304).

След като предали сърцето си на Исус, двама млади бежанци в един европейски град започнали да молят майка си да научи нещо повече за Исус.

„Мамо, не искаш ли да бъдеш спасена?“, попитал 20-годишният Росен.

Майка му Анелия избухнала като вулкан. „Никога няма да изоставя моята религия! – извикаа тя и ударила с юмук по масата. – Ще пазя религията си, докато съм жива!“

Двадесет и две годишният й син Сергей обяснил как Исус е бил разпънат заради греховете на хората и е възкръснал на третия ден.

„Не е възможно да е бил възкресен“, настояла Анелия.

„Ако вярваш в Исус и умреш, ти също ще бъдеш възкресена“, отвърнал Сергей.

Веднъж прочел текста от Йоан 3:16 на майка си: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“

„Ние умираме - обяснил Сергей, - но когато Исус се върне, ще бъдем вдигнати от гробовете.“

„И как ще бъдем вдигнати от гробовете?“

„Ще живеем отново“, казал младежът.

Това била важна тема за Анелия. Всъщност най-важната тема, която я занимавала. Как е възможно човек да бъде възкресен и да живее вечно?

Докато слушала синовете си, библейските стихове, които някога я озадачавали, започнали да й се изясняват. Разбрала казаното от Пол, човека, който пръв поканил семейството на църква и който им четял от Библията, както и онова, което чула за Исус по време на първото си посещение в църквата. Душата й се изпълнила с радост. По-късно Анелия разбрала, че Святият Дух е влязъл в сърцето й. Не след дълго тя приела Исус за свой Спасител. Тогава в нея се появило желание да прекарва повече време с Него и да посещава църковните богослужения.

След това 15-годишната й дъщеря била кръстена. Анелия била пропуснала кръщението на двамата си синове, но отишла на кръщението на дъщеря си. След службата момичето се обърнало към нея: „Мамо, сега е твой ред.“

Сергей изнесъл библейския курс на майка си, но тя също така изучавала Библията самостоятелна. В сърцето й се появило желание да живее за Христос. И тогава, на 47-годишна възраст, тя предала сърцето си на Исус чрез кръщение. „Радостта бе голяма – разказва тя в интервю. – Просто не мога да я опиша. За първи път в живота си изживявах такава радост. Повярвах и приех Исус Христос.“

Сега Анелия, която е на 48 години, е мисионер за народа си. Нейният съпруг е пиел Библията и дори родителите й в нейната родна страна спазват съботата. Анелия преподава библейски уроци на своята общност.“

„Някога исках да избягам от църквата, а сега желанието ми е да тичам към църквата – разказва Анелия. – Святият Дух ме доведе до Бога.“

Благодарим ви за подкрепата на „Адвентна мисия“, чиито центрове за глобална мисия помагат за обучението на хора как да споделят добрата вест з аспасение с хора от други световни религии. За повече информация посетете globalmissioncenters.org.