„Евангелието от Йоан“ е мозайка от различни теми. Йоан разчита на знаменията (чудесата), за да покаже, че Исус е Месия, обещан от пророците. Използва цяла армия от свидетели, които прогласяват, че Исус е Христос. Употребява също и твърденията „АЗ СЪМ“, за да насочи към Неговата божественост.

И трите лица на Божеството са споменати в Йоан, 1 глава (Йоан 1:1-4,14,18,32-34). Векове наред хората са се опитвали напълно да разберат естеството на Бога, но тъй като не можем, мнозина отхвърлят тази идея. Колко е неразумно обаче да се отхвърля нещо само защото не можем напълно да го разберем или понеже не се вписва в тесните рамки на човешката логика.

Йоан казва, че ако искате да разберете Бога, трябва да гледате към Исус и разкритото в Словото. Този подход открива пред нас цял един нов свят от взаимоотношения – между трите личности на Божеството, между тях и хората и между самите хора. Урокът за тази седмица разглежда как „Евангелието от Йоан“ представя Отец, Сина и Светия Дух, но този път в контекста на прощалната беседа (Йоан, 13-17 гл.).

„Евангелието от Йоан“ е написано от гледна точка на цялостния библейски разказ и започва с нашия произход. „В началото Бог сътвори небето и земята“ (Битие 1:1). Или: В началото Отец, Синът и Светият Дух сътвориха небето и земята. Те са източникът на всичко съществуващо. Те са създали вселената, включително и съществата, които я населяват. На нашата планета е имало специално сътворение на живот, а най-специалното от това творение е човекът. Божията цел при сътворяването на човека е била да живеем в хармония с Него и един с друг.

За съжаление, Луцифер е внесъл греха в нашия свят. Грехът, освен всичко друго, е нарушаване на връзката с Бога. Той представя погрешно Божия характер. Затова Исус поема на Себе си човешко естество: да възстанови познанието за Бога и да донесе спасение на човечеството.

Докато живее тук, Исус покорява живота Си на Отец, като живее според Неговото ръководство. Той казва: „Аз и Отец сме едно“ (Йоан 10:30). „Отец е в Мен и Аз в Отца“ (Йоан 10:38). „Ако не върша делата на Своя Отец, не Ми вярвайте“ (Йоан 10:37).

Ние сме създадени от Божеството да имаме лична връзка с Него (Битие 1:26,27). Обаче тя е драстично прекъсната поради греха. Можем да видим незабавните последици от това прекъсване в историята за Едемската градина.

Божието намерение е да предложи изцеление на цялото човечество заради пропастта, причинена от греха, дори и ако цялото човечество не пожелае да приеме предложението на Бога.

За да възстанови тази връзка, една Личност от Божеството става човек. Затова Словото става плът и живее между нас, изявявайки Божията слава (Йоан 1:14-18). Така човекът получава Неговата пълнота и благодат. Именно това идва Исус да сподели, да оповести Божията слава, за да може да бъде възстановена връзката, разрушена от греха, поне за онези, които желаят да приемат чрез вяра това, което им е било предложено в Христос Исус.

„В Христос има живот: първичен, незаимстван от никого, непроизлизащ от никого“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. С. 530 – англ. изд.). Обаче като въплътен Син, Който „се отказа от всичко“ (Филипяни 2:7) – да упражнява прерогативите Си, Той може да говори за живота Си като дар от Бога, когато това се отнася за живота Му на земята като човек сред хората. „Божествеността на Христос е увереността на вярващия във вечния живот“ (пак там).

Хората не познават Бога (Йоан 17:25). Затова Той изпраща единствения Си Син (Йоан 9:4; 16:5), за да може да опознаят Него, Отец.

В цялото „Евангелие от Йоан“ апостолът описва как Синът върши неща, сочещи към Отец. Исус обяснява кой е Отец и показва отношението Му към нашия свят. Всичко това се подкрепя от Йоан 1:18, където се казва, че Той изявява Отец (от гръцки exēgeomai: обяснявам, тълкувам, описвам). Исус прави това многократно. Думата Отец (patēr) се споменава 136 пъти в „Йоан“ и 18 пъти в трите послания на апостола: това е повече от една трета от всичките ù употреби в Новия Завет. Прощалната беседа е едно от местата в Евангелието, където Исус най-пълно изявява Отец.

Исус е представителят на Отец на земята и идва да живее в човешка плът по Неговата воля. Всъщност Христос казва, че във всичко се стреми да върши волята на Отец, а не Своята (Йоан 5:30). Това на пръв поглед може да звучи озадачаващо, но показва пълното предаване на Исус като човек в ръцете на Отец.

Той още казва, че е изпратен от Отец да завърши Неговото дело – спасението на човечеството – и че самият Отец свидетелства за делото (Йоан 5:36-38).

Исус прогласява, че Отец Го е изпратил да служи като единствения, чрез когото човекът би могъл да отиде при Отец (Йоан 6:40,44). Отец иска хората да имат вечния живот, който се намира в Исус, а Христос обещава да ги възкреси.

Свидетелствата на Исус за връзката Му с Отец са изумителни. Той заявява, че всичките Му учения са учения на Отец; че всичко, което казва, е чул лично от Отец; че да вярват в Него е същото като да вярват в Отец; че и думите, и делата Му са всички от Отец; и че Той и Отец заедно обичат човечеството и работят за неговото спасение. Какво силно свидетелство за близостта на Исус и Неговия Отец в небето!

Светият Дух не е на преден план в „Евангелието от Йоан“ както Отец и Синът. Обаче ролята Му е решаваща за успеха на Исусовата мисия.

В първата глава от „Йоан“ виждаме какво централно място заема Светият Дух. Йоан казва, че колкото са приели Словото, т.е. колкото са повярвали в Исус, са станали Божи деца: тези, „които се родиха не от кръв, нито от плътско пожелание, нито от мъжко пожелание, но от Бога“ (Йоан 1:13). Това става единствено чрез действието на Светия Дух.

„Когато описваше на учениците си работата на Светия Дух, Исус се стремеше да им вдъхне радостта и надеждата, изпълващи Неговото сърце. Той се радваше, че беше осигурил на църквата Си огромна помощ. Светият Дух беше най-възвишеният от всички дарове, които можеше да измоли от Отец за духовното издигане на народа Си. Духът щеше да бъде даден като оживотворяваща сила и без нея жертвата на Христос щеше да бъде напразна. Силата на злото ставаше все по-голяма през вековете и с изумление се наблюдаваше как хората се подчиняват на това сатанинско робство. На греха можеше да се устоява и да бъде побеждаван само чрез могъщото действие на третата Личност от Божеството, Която нямаше да дойде с частична енергия, но в пълнотата на Божествената сила“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. С. 671 – англ. изд.).

Какво благословение е да приемаме Светия Дух, Който потвърждава, че Бог е истинен (Йоан 3:33). Именно Духът убеждава за грях, за правда и за съдба (Йоан 16:8-11). Затова ключът към разбирането на това кое е право, кое е истинно, кое е добро, е да се покоряваме с разума и живота си на Божието Слово чрез изобличаващата и убеждаващата сила на Светия Дух.

Йоан, 17 глава понякога е наричана първосвещеническата молитва на Христос. Тя е в края на прощалната беседа. Исус е дошъл на тази земя, за да може да възстанови първоначалната лична връзка между човечеството и Бога. Той извършва точно знаменията, които Бог Му дава да направи. С думи и дела показва Бога на хората.

Исус скоро ще напусне тази земя. Той желае още веднъж да сподели любовта Си към учениците. Иска те да разберат тясната връзка между Него, Отец и Духа. И копнее да им помогне да изградят същата близка и лична връзка с Бог-Отец и с Духа, каквато има Той самият.

Много хора смятат, че Йоан, 17 гл. доказва, че са важни само единството и любовта. Несъмнено е, че Бог желае да възстанови личната връзка между Себе Си и всички хора. Но един по-внимателен прочит подсказва по-важна връзка между любовта и истината.

„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог“ (Йоан 17:3), а не просто какъвто си Го представяме. „Изявих името Ти на човеците, които Ми даде (…) и те опазиха Твоето слово (…) и наистина знаят, че излязох от Теб“ (Йоан 17:6,8). „Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина“ (Йоан 17:17).

Христос е дошъл, за да разкрие Отец. Това откровение е важно поради многото лъжливи представи за Бога. „Евангелието от Йоан“ показва колко сериозно приема Исус мисията Си. Той представя правилно Божието Слово и действия. Ако истината нямаше значение, защо да Си прави този труд?

Животът на Исус е особено труден, а накрая е отхвърлен от религиозните власти. Понася безразличието на хората и дори понякога на учениците Си. Един от тях Го предава, друг се отрича от Него три пъти. Преживява дълъг процес и умира на кръста от ръцете на онези, които е дошъл да спаси.

Прочетете главата „Да не се смущава сърцето ви!“ от книгата на Елън Уайт „Копнежът на вековете“; „Допълнителна бележка върху [Йоан] глава 1“ от „Адвентен библейски коментар“. Т. 5, с. 911-919 – англ. изд.

Когато преценяват кой е Исус, Неговите противници съдят по човешките стандарти, „по плът“ (Йоан 8:15). Това сигурно е дори по-лошо, отколкото да се съди „по външността“ (Йоан 7:24). Тук те прибягват до критерия на плътта, на грешното човечество в грешния свят, без несломимото ръководство на Духа (Йоан 3:3-7). Те виждат Неговата „плът“, така да се каже, но никога не обмислят възможността Той да е Словото, което е станало плът (Йоан 1:14). Да преценяваме Христос с толкова ограничена система от критерии е все едно да Го претегляме от светска гледна точка (2 Коринтяни 5:16).

„Утешителят е наречен „Духът на истината“. Неговата работа е да определя и пази истината. Той първо обитава в сърцата като Духът на истината и така става Утешителят. В истината има утеха и мир, но в лъжата не може да се намери никакъв истински мир или утеха. Чрез фалшиви теории и традиции Сатана печели власт над ума. А като насочва хората към фалшиви стандарти, той деформира характера. Чрез Писанията Светият Дух говори на ума и отпечатва истината върху сърцето. По този начин изобличава заблудата и я изгонва от душата. Именно чрез Духа на истината, Който действа чрез Божието Слово, Христос покорява Своя избран народ на Себе Си“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. С. 671 – англ. изд.).

Самуил обявил, че няма никакъв интерес към библейския курс.

– Но Вие сте отбелязали в картата, че се интересувате от изучаване на Библията – казал посетителят, който бил библейски работник от адвентната църква в Далас в американския щат Тексас. Той и други библейски работници проследявали информацията по картите, раздадени от църквата.

– Ами не се интересувам – отвърнал Самуил.

Посетителят оставил настрани тази карта за интереса към библейския курс.

Една седмица по-късно друг библейски работник посетил Самуил.

– Не се интересувам – отговорил Самуил.

На следващата седмица библейският работник отново се отбил.

– Колко ще струва библейският курс? – попитал Самуил.

– Нищо.

На първия библейски урок Самуил казал, че той и жена му си търсят църква. Синът им ги бил поканил в неговата църква, но те били подразнени от една проповед за папата и седмия ден, събота.

– Никога повече няма да вляза в адвентна църква – казал Самуил.

Библейският работник се помолил наум и продължил библейския урок.

След няколко седмици служителят поканил Самуил на евангелизация в адвентната църква в Далас. Той се чудел какво ще отговори Самуил. Самуил се съгласил.

На първата среща разглеждал църквата с голям интерес. Сградата имала уникална архитектура, със закръглен амвон, със закръглен таван и извити пейки около амвона. Самуил потърсил библейския работник.

– Трябва да поговоря с теб – казал той.

Библейският работник помагал за подготовката на срещата и помолил Самуил да почака. Самуил се съгласил и седнал. Слушал внимателно проповедта за Даниил, 2 глава. След това намерил библейския работник и изтърсил:

– Искам да се кръстя!

Библейският работник бил шокиран и възкликнал:

– Какво?

Самуил казал, че имал един сън преди 18 години.

– В съня Исус ме заведе до една църква и каза: „Това е Моята църква“. Когато влязох в църквата тази вечер, веднага я познах. Накрая намерих църквата от съня си. Искам да бъда кръстен.

Библейският работник завел Самуил при евангелизатора, който бил също толкова изненадан да чуе за съня. Това, което направило историята още по-забележителна, било, че църковната сграда била изгоряла и преди 13 години била построена нова сграда. Самуил бил видял новата църква в съня си пет години преди да бъде построена.

„Всичко е възможно, когато сътрудничим на Бога в Неговата мисия“ – казва евангелизаторът Славик Остапенко, сега пастор на Славянска адвентна църква „Спокейн“ в щата Вашингтон.