Преди няколко години в списание „Гайд“ беше отпечатана една проницателна детска история. Историята разказваше за момче на име Денис, сирак, живеещ като приемно дете със семейство през Средновековието. Денис страстно мразел царя на своята страна, защото, когато родителите му били болни, войниците на царя го отвели и той никога повече не ги видял. Едва по-късно разбрал, че царят ги е разделил, за да спести на живите всички ужаси на Черната чума. Истината за царя освободила Денис от омразата, която той таял почти през целия си живот. Царят винаги и във всеки случай е действал от любов към своя народ.

Много хора днес гледат на Бога така, както Денис гледал на царя. Злото, на което са станали свидетели или са преживели, ги кара да мразят или да отхвърлят Бога. Къде е Бог, когато има страдание? Щом Той е добър, защо цари толкова много зло? Космическият конфликт хвърля светлина върху този решаващ въпрос, но остават още много други. И все пак, когато всичките ни опити за отговори не успеят да ни задоволят, можем да погледнем към Исус на кръста и в Негово лице да видим, че можем да се доверим на Бога дори и при наличието на всички останали без отговор въпроси.

Въпреки че действа един враг, когото самият Христос нарича (узурпиращия) „владетел на този свят“, истинският Цар на вселената е Исус Христос. Той извоюва победата за нас и в Него можем да имаме своя победа дори сред трудностите и страданието. Наистина делото на Христос противодейства на врага на всяка крачка.

Видяхме, че Писанието описва дявола като:

(1) измамникът на целия свят от самото начало (Откровение 12:9; Матей 4:3; Йоан 8:44; 2 Коринтяни 11:3; 1 Йоан 3:8).

(2) клеветникът и обвинителят на Бога и на Неговия народ в небето (Откровение 12:10; Откровение 13:6; Йов, 1-2 гл.; Захария 3:1,2; Юда 9).

(3) владетелят-узурпатор на този свят (Йоан 12:31; Йоан 14:30; Йоан 16:11; Деяния 26:18; 2 Коринтяни 4:4; Ефесяни 2:2; 1 Йоан 5:19).

Въпреки учението на Писанието, че Сатана е главният измамник, клеветник, обвинител и узурпиращ владетел на този свят, то също така учи, че Исус е победителят над Сатана във всяко отношение.

(1) Исус „дойде на света, за да свидетелства за истината“ (Йоан 18:37);

(2) Чрез кръста Исус изявява по върховен начин Божията съвършена праведност и любов (Римляни 3:25,26; Римляни 5:8), като по този начин опровергава клеветническите твърдения на дявола (Откровение 12:10,11), и

(3) Исус накрая ще унищожи царството на дявола, който „знае, че му остава малко време“ (Откровение 12:12; срв. Римляни 16:20), а Христос „ще царува за вечни векове“ (Откровение 11:15).

В крайна сметка, без значение какво прави Сатана, той вече е победен враг и ключът за нас е да изискваме за себе си победата на Христос всеки ден, миг след миг, а също и да изискваме обещанията, които Кръстът ни предлага.

Делото на Христос с всеки свой ход разваля делото на дявола. И според 1 Йоан 3:8 „затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола“ (1 Йоан 3:8) и за да „унищожи чрез смъртта този, който има властта, т.е. дявола“ (Евреи 2:14). И все пак пълното поражение на господството на врага става на два етапа. Първо, чрез делото на кръста Христос опровергава клеветническите твърдения на Сатана. А по-късно Сатана и неговото царство ще бъдат унищожени.

Както видяхме, врагът твърди, че Бог не е напълно праведен и любящ. Но в Христос Бог предоставя върховната изява на Божията праведност и любов и го постига чрез кръста.

След смъртта на Исус „Сатана видя, че маската му е свалена. Неговото управление бе разкрито пред непадналите ангели и пред небесната вселена. Бе разобличен като убиец. Чрез проливането на кръвта на Божия Син той загуби симпатиите на небесните същества“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Стр. 761 – англ. изд.).

Историята на изкуплението предоставя изобилие от доказателства, за да сме уверени, че Бог винаги действа така, че да постигне в края това, което е добро за всички заинтересовани. Богът на Писанието винаги прави това, което е добро и за предпочитане, като се имат предвид възможностите, с които разполага във великата борба (Второзаконие 32:4; 1 Царе 3:18; Псалми 145:17; Даниил 4:37; Авакум 1:13; Откровение 15:3, Битие 18:25).

Бог е проявил Своята любов и праведност сред космическия конфликт по невероятни начини. И все пак някои може да попитат: Дали не би трябвало Бог да направи повече, отколкото е сторил, за да предотврати и/или да премахне злото? Видяхме рамка на космически конфликт, която показва, че Бог е действал, за да уважи свободната воля, необходима за върховното процъфтяване на любящите взаимоотношения между Него и човечеството. Освен това Той очевидно действа в рамките на моралните ограничения, или правилата на сражението, в контекста на космическия спор относно Неговия характер, който може да бъде решен само чрез изява на любовта Му.

В тези стихове Исая пее песен на своя Възлюбен, за едно лозе. Собственикът на лозето е самият Бог, а лозето представлява Божият народ (вж. напр. Исая 1:8; Йеремия 2:21). Но последиците тук също могат да бъдат разширени по отношение на по-обширното Божие дело в този свят. Според тези стихове собственикът на лозето (Бог) е направил всичко, което разумно би могло да се очаква, за да осигури благоденствието му. Лозето би трябвало да роди добро грозде, но то ражда само „диво грозде“, което други преводи наричат „безполезно“. Наистина еврейската формулировка тук буквално може да се преведе като вонящ плод. Божието лозе ражда гнило грозде.

Исая 5:3 измества погледа към самия Бог, Който говори, канейки хората да „отсъдят“ между Него и лозето Му. А в Исая 5:4 самият Бог поставя изключително важния въпрос: „Какво повече беше възможно да се направи за лозето Ми, което не му направих? Защо тогава, когато очаквах да роди сладко грозде, то роди диво?“. Какво повече би могъл да направи Той? Колко забележително е, че дори моли другите да отсъдят за извършеното от самия Него.

В притчата за собственика на лозето от Матей, 21 глава, Исус подема темата оттам, откъдето е била оставена в Исая, 5 глава, хвърляйки допълнителна светлина върху характера и действията на собственика на лозето в полза на Неговото лозе.

Първата част от притчата на Христос цитира непосредствено песента на Исая, 5 глава за собственика на лозето и за самото лозе. След това, добавя Исус, собственикът на лозето „даде под наем“ Своето лозе „на земеделци и отиде в чужбина“ (Матей 21:33). И все пак, когато собственикът на два пъти изпраща Своите слуги (пророците), за да съберат реколтата, наемателите на лозето Му бият и убиват Неговите слуги (Матей 21:34-36). Накрая Той изпраща Своя Син (Исус), като казва: „Ще се засрамят поне от сина ми“ (Матей 21:37). Но те убиват и Сина, казвайки: „Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му. И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха“ (Матей 21:38,39).

Какво повече би могъл да направи Той? Отец ни възлюби толкова много, че даде Своя възлюбен Син (Йоан 3:16). Ако космическият конфликт е от вида, предложен тук, той не би могъл да бъде уреден преждевременно чрез упражняване на Божествена сила, а първо изисква публична изява на Божия характер. Тази изява е върховно представена в делото на Христос (Римляни 3:25,26; Римляни 5:8). Какво повече можем да поискаме от това Бог (в Христос) да предаде Себе Си на смърт за нас, за да може да ни оправдае, без по никакъв начин да компрометира Своята справедливост и съвършена любов?

Събитието на кръста показва, че Бог е направил всичко възможно, за да потуши и премахне злото, но без да руши условията за благоуспяването на истинската любов. Ако имаше някакъв предпочитан начин, достъпен за Бога, нямаше ли Той да го избере? Макар че хората понасят множество страдания в този космически конфликт, самият Бог страда най-много от всички. Когато погледнем към Кръста, можем наистина да видим какво страдание и болка е донесъл грехът на самия Бог. И все пак свободата, присъща на любовта, е толкова свята, че Христос е бил готов да понесе това заради нас.

В крайна сметка Божието име е реабилитирано по всевъзможен начин. Посредством делото на Отец, Сина и Светия Дух в спасителния план съвършената праведност и любов на Бога са изявени отвъд всякакво разумно съмнение (вж. Римляни 3:25,26; Римляни 5:8).

В Римляни, 3 глава и Исая, 5 глава виждаме, че Бог (в някакъв ограничен смисъл) кани обикновени създания да съдят Неговия характер, въпреки че ние нямаме право или не сме в състояние да го правим. В крайна сметка, когато всички „книги“ бъдат отворени, ще видим доказателствата, че Бог е съвършено справедлив и праведен. Той ще реабилитира Себе Си пред всички разумни творения.

В цялото Писание Бог проявява загриженост за името Си. Защо? Не можете да имате дълбока връзка на любов с някого, чийто характер мразите или не му вярвате. Ако някой изрече пред вашия настоящ или бъдещ съпруг ужасни лъжи за характера ви, бихте направили каквото е по силите ви, за да се противопоставите на подобни твърдения, защото, ако им повярва, те биха съсипали любящата ви връзка.

В крайна сметка Бог е реабилитиран на кръста и посредством целия спасителен план. В предадвентния [изследователен] съд Бог е реабилитиран пред наблюдаващата вселена.

А после, в следадвентния съд, по време на който изкупените дори ще „съдят ангели“ (1 Коринтяни 6:2,3), Бог ще бъде [отново] реабилитиран, тъй като изкупените ще получат възможността да прегледат записите и сами да се убедят защо Бог е действал така, както е действал, и че всички Божии присъди винаги и единствено са били съвършено праведни и любящи. Кой от нас няма множество въпроси, изискващи отговор? Преди всичко да приключи, ще получим отговори на тези въпроси (вж. 1 Коринтяни 4:5).

Накрая всяко коляно ще се преклони и всеки език ще изповяда, че Исус е Господ (Филипяни 2:10,11). Всичко това е част от реабилитацията на Божия характер.

„Всичко, което ни е затруднявало в Божиите провидения, в бъдещия свят ще ни стане ясно. Тогава трудноразбираемите неща ще намерят обяснение. Тогава тайните на благодатта ще се открият пред нас. Там, където нашите объркани умове намираха само объркване и нарушение на обещанията, ще видим най-съвършената и пълна хармония. Ще разберем, че безкрайната любов е дала опитностите, които са ни изглеждали най-трудни. Осъзнавайки нежната грижа на Онзи, Който прави всичко да съдейства за наше добро, ще се изпълним с неизказана радост и ще се облечем със слава“ (Уайт, Е. Свидетелства към църквата. Т. 9, стр. 286 – англ. изд.)

Педиатърът Колет Реал се надявала да заведе у дома 13-годишното момиче от местното население на Аляска преди настъпването на съботните часове. Тя била казала на Матрона, че е адвентистка от седмия ден, но ù се струвало добра идея първо да се настанят у дома в Анкъридж, преди да прекарат първия си съботен ден заедно.

Но органите по осиновяването в Аляска имали друг план. Те казали на Колет, че може да вземе момичето в събота. Ден преди голямото преместване, Колет се обадила на Матрона в нейния интернат в Анкъридж. „Обикновено ходя на църква в събота – казала тя. – Дали би желала да дойдеш с мен?“

„Не“ – отвърнала Матрона.

Когато Матрона пристигнала на следващата сутрин, тя заявила, че иска да гледа телевизия.

„В съботите в моята къща гледаме предавания на християнска тематика или видеоклипове за природата“ – отговорила Колет.

Матрона се изненадала. Тя попитала дали вместо това може да гледа анимационно телевизионно предаване за диви животни.

Колет и Матрона трябвало да прекарат два месеца качествено време заедно в Анкъридж, преди да се преместят в Бетел, където Колет започнала нова работа в болница. През това време те развили рутина и изградили връзката си. Имали сутрешно и вечерно богослужение и Матрона израснала духовно.

Днес Матрона е на 15 и ù харесва да живее в Бетел, където ходи на домашно училище, взема уроци по пиано, има много приятели и участва активно в живота на Църквата на адвентистите от седмия ден.

„Бог просто организира всичко“ – казва Колет, която освен че работи като педиатър, служи като библейски работник и е един от ръководителите на църквата.

„Дръзката Матрона, с която за първи път се запознах по телефона, е много различна от днешната Матрона – заявява Колет. – Тя е лидер за децата в църквата и в общността. Виждам как Бог работи в живота ù и допринася за съзряването на нейната вяра.“

Матрона изразява благодарност за постоянните телефонни обаждания на Колет, а сега за настойчивата ù любов като майка.

„Ако не се беше опитвала отново и отново да достигне до мен, нямаше да знам кой е Бог“ – споделя тя.

Тя казва, че Бог е използвал Колет, за да промени живота ù. „Начинът, по който ме откри, не е случайност – посочва Матрона. – Смятам, че Бог я доведе до мен и Бог ме доведе до нея. Бог ме доведе на добро място и ми даде мир.“

Тази мисионска история ни предлага до погледнем Църквата на адвентистите от седмия ден в Бетел (Аляска), която получи част от дарението за 13-та събота през 2024 г. Благодарим ви, че подкрепяте разпространението на евангелието с дарението за 13-та събота за това тримесечие на 29 март.