Един от ключовите проблеми на съвременните тълкувания на библейски пророчества като „Откровение“ е, че не разпознават древните корени на книгата. Авторът приема, че читателите познават Стария Завет, и използва понятия, които са били добре познати на аудиторията му. Изследването на цялата Библия за пасажи, които приличат на стиха, който изучавате в „Откровение“, е полезно, но има и важни текстове, които полагат основата за разбирането на книгата по-добре, отколкото други. Това важи с особена сила за „Битие“, която разкрива как нашият свят е потънал в хаоса на греха. Почти всяко основно понятие, споменато в „Откровение“, присъства – под някаква форма – в първите глави на Библията.

Тази седмица ще изучаваме няколко големи понятия, стоящи в основата на „Откровение“. Доста са, но ще изберем няколко, за да илюстрираме изключително важната идея, че разбирането на древните основи на книгата ни позволява да забележим безброй нюанси в текста, всеки от които може да е източник на важни поуки за естеството на човечеството, на Бога и на конфликта, бушуващ в нашата вселена, а следователно и в живота ни.

Повечето академични програми започват с общ курс, покриващ обширни и основни принципи, които ще се изучават задълбочено по-нататък. Когато четете Библията, също ще откриете, че Бог има общ курс в книгата „Битие“, където въвежда идеи, които ще бъдат разгледани в по-големи подробности в останалата част от Библията.

Най-общо казано, при първото споменаване на понятие или символ в Писанието – особено ако то е в първите глави от „Битие“ – ще откриете, че се установява едно общо разбиране на това понятие, което би ви помогнало да разберете как е използвано по-нататък.

Някои библейски изследователи наричат това „законът на първото споменаване“, въпреки че би било по-подходящо да кажем принцип (или модел), а не закон, защото изобщо не е непоклатим и има много изключения от това правило. Но изглежда, моделът при всеобхватното изучаване на Библията и библейските пророчества е, че Бог бавно снабдява с информация децата Си в течение на времето, като започва с една основна идея, а след това я разширява често с течение на години, дори на векове.

В съвременния свят често се говори за „истинност“, а не за „истина“, защото се приема, че „истината“ е нестабилно нещо, изменчиво с времето. Или в някои случаи самата идея за „истина“ се смята за подозрителна.

Обаче когато Бог установява някаква истина, Той не Си променя позицията. Щом започва да учи народа Си на истината, можем да разчитаме на факта, че повторенията на същия библейски принцип или тема не променят значението им, а напротив – хвърлят допълнителна светлина върху тях. Следователно е логично при изследване на пророчествата да проучим добре книгата „Битие“, където откриваме много ключови понятия, обяснени за пръв път, а след това да си даваме сметка за това основополагащо разбиране, докато изучаваме останалата част от Библията.

Фактът, че сме наследили грешна природа, отчасти означава, че възприятието ни за вселената е увредено от склонност към егоизъм и гордост. Виждаме света от собствената си ограничена гледна точка, а не от Божията позиция на всезнание (по природа). Може би никое понятие не е било по-изопачавано от грешното човечество, отколкото „любовта“. Популярната култура рекламира едно разбиране за любовта, което се фокусира върху себеугаждането, а не върху другите. Този егоцентричен подход към темата не ни позволява да разберем Божията гледна точка.

Разбирането за природата на любовта е важен ключ към тълкуването на библейските пророчества. Една от ключовите теми във великата борба е погрешното схващане за Божия характер. Елън Уайт завършва произведението си „Великата борба“ с думите: „Цялата вселена е чиста. Необятното творение пулсира в ритъма на хармонията и радостта. От Този, Който създава всичко, блика живот, светлина и веселие към безпределните селения на Космоса. От най-малкия атом до най-огромния свят, всички неща – одушевени и неодушевени – в своята непомрачена красота и съвършена радост прогласяват, че Бог е любов“ (Великата борба. с. 678 – англ. изд.).

Понякога, освен намирането на първото споменаване на някое понятие в Библията, е полезно да открием първото споменаване на това същото понятие в отделни библейски книги – особено в евангелията. В Матей 3:17; Марк 1:11; Лука 3:22 и Йоан 3:16 срещаме първото споменаване на „любов“ във всяко евангелие.

Например първото споменаване на „любов“ в „Йоан“ (Йоан 3:16) е особено показателно: сякаш намеква за историята с Исаак на олтара. Вярата на Авраам в Бога е такава, че патриархът Му има доверие и избира да повярва, че Бог може да възкреси сина му, ако бъде пожертван (Евреи 11:19). Тя предвещава Божията любов към човешката раса. Бог ни обича до такава степен, че „даде Своя Единороден Син“ (Битие 22:2,12,16) – а след това Го възкреси от мъртвите. Следователно получаваме откровение за любовта, себепожертвувателната любов, която Бог изпитва спрямо нас.

Първото споменаване на seh (от евр. агне) е в същата история, както първото споменаване на любов – в Битие, 22 глава. Разбира се, агнето е един от най-често срещаните символи в книгата „Откровение“, където Исус е наречен „Агнето“ повече от двайсет пъти. В една от най-въздействащите сцени там – посещението на Йоан в Божията тронна зала в четвърта и пета глава – Агнето играе централна роля.

Първото споменаване на seh (агне) в Библията е във въпроса на Исаак: „Къде е агнето?“ (Битие 22:7). Интересно е, че в останалата част от Библията намираме в големи подробности отговора на този въпрос. Другите 38 книги от Стария Завет повеждат читателя по една пътека, където на този въпрос се отговаря с все повече и повече подробности: от ритуалите на Пасхата до първото занятие на Давид и така нататък. Цялата история е осеяна с месиански пророчества, които предугаждат отговора на въпроса на Исаак. След това в Новия Завет въпросът получава своя отговор, когато Исус се явява в плът и кръв, служи сред хората и накрая жертва живота Си на кръста.

Междувременно да проверим първото споменаване на Агне в „Евангелието от Йоан“, т.е. в Йоан 1:29-34. Сякаш Йоан Кръстител лично отговаря на въпроса на Исаак и обстановката сякаш не може да бъде по-подходяща. Грешници се покайват и се потапят във водата за кръщение, което символизира смъртта на грешника и началото на нов живот. В този контекст изведнъж се появява Исус, Божият Агнец, и според разказа на Матей небесата се отварят и обявяват: „Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение“ (Матей 3:17). Забележете, че също така Ангел от Господа обявява от небето решението на проблема на Авраам и Исаак (Битие 22:11-14).

Когато сплетете всички нишки, става ясно, че Исус, Божият Агнец, е нашият Заместник. Това доста добре прояснява разбирането ни за закланото Агне във видението на Йоан.

Може би най-жестоката страна на живота в един свят, откъснат от своя Създател, е смъртта, дебнеща зад кулисите на живота, готова да удари във всеки един момент. Тя е „заплатата за греха“, наказанието, което плащаме поради това, че живеем откъснати от единствения Източник на живот във вселената: Твореца. Затова играе толкова ключова роля в библейските пророчества: както нейната неизбежност, така и решението за нея, което намираме единствено в Исус и в Неговите смърт и възкресение.

Първото споменаване на смъртта в Библията и първият смъртен случай хвърлят ярка светлина върху тази основна тема от пророчествата, което ни помага да разберем колко е сериозен проблемът с греха. То още е важно средство за разбиране на Божието решение на този проблем.

Често казваме, че „смъртта е просто част от живота“. Това е лъжа. Смъртта е противоположното на живота, заличаване на живота. Тя е чужд натрапник, който никога не е трябвало да бъде част от съществуването ни тук. Въпреки че сме свикнали с нея, сърцата ни все още протестират силно, щом я срещнем, сякаш човечеството колективно осъзнава, че има нещо фундаментално сбъркано в нея. Смъртта винаги е мъчителна, но има някои смъртни случаи, които изглеждат още по-трагични, като например смъртта на дете. В повечето случаи очакваме родителите да изпреварят децата си и сме приели това за нормалния ред на нещата.

Обаче първата записана смърт в Писанието противоречи на очакваната норма. Преди Адам и Ева да преживеят смъртта, те се сблъскват с трагедията, когато праведният им син е убит от неправедния си брат. Това е крайно несправедлива смърт.

Помислете за Исус, праведния, убит от неправедните, също като Авел. Чия смърт би могла да бъде по-несправедлива от Христовата? Какви други паралели можем да открием между смъртта на Авел и Христос на кръста? Как естеството на смъртта на Авел може да ни помогне да разберем защо Исус държи „ключовете на смъртта и на ада“ и какво ни предлага Бог в Него?

Въпросът за поклонението е ключова тема в книгата „Откровение“. Подбудителят и подстрекателят на фалшивите системи за поклонение е определен като „змея“ (Откровение 13:2-4) и описанието на този паднал херувим като змия не е случайност. То несъмнено ни връща към Едемската градина, където змията навлиза в рая и убеждава Адам и Ева да я последват в бунта срещу Твореца.

Има две истории в Писанието, при които Сатана подлъгва целия свят. В „Битие“, когато има само двама души, а след това в Откровение, 12 и 13 глава, където Сатана е описан като този, който „мами целия свят“ (Откровение 12:9) и който дава власт на звяра и подвежда „целия свят“ да му се поклони (Откровение 13:2,3). Една от темите, които откриваме в библейските пророчества, е непроменимото естество на великата борба. Божият характер и Слово не се променят, както и амбициите на дявола.

За щастие, поради това и поради ясните опорни точки в пророческите писания християните могат да пресеят тенденциите и да разберат къде ги грозят духовни капани. Бог винаги ще си бъде същият, а това важи и за дявола. Сатана може да си слага хиляди маски, но хилядолетията от човешката история на грях, съчетани с пророческия сценарий от „Откровение“, показват, че той никога няма да се отклони от плана на играта, който е използвал в Едем. Бог ни е обещал мъдрост и добра преценка (Яков 1:5), и въоръжени с увереността на Писанието, няма да се подлъжем по дяволските измами. За жалост, толкова много хора – мнозинството – са се подлъгали и ще се подлъгват.

Много световни религии се занимават само с някакви идеи. За разлика от тях идеите на християнската религия са вкоренени здраво в исторически събития. Библията е история на Божието взаимодействие с човечеството през цялата история и когато изучаваме тези хиляди години, можем да научим много за непроменимия характер на Бога.

Понякога обаче християните негодуват, че са се уморили да слушат едно и също. Когато нашата отличителна пророческа вест се проповядва публично, си мислим, че вече сме я чували и няма какво ново да научим.

Но фактът, че нашата вест е непроменима и последователна, не означава, че е опростена или елементарна. Точно обратното: когато изучавате информацията, предадена ни от ума на безкрайния Бог, бързо ще откриете, че никога няма да можете да изчерпите дадена тема.

Според Елън Уайт една от причините за написването на книгата „Откровение“ е да се вкорени християнската църква в историческата си вест за всички времена. „Някои от по-младите работници [по онова време] (…) се умориха от често повтаряните истини. В желанието си да намерят нещо ново и вълнуващо, те се опитаха да въведат нови аспекти в доктрините“ (Деяния на апостолите. С. 580 – англ. изд.). Следователно това не е просто книга за бъдещето, тя е и за миналото, дадена, за да бъдем здраво основани върху историческата си вяра, та да не се завличаме от желанието за оригиналност.

Нямало я кравата на двора, когато мама се върнала у дома от пазар.

Тя се огледала. Нямало я никъде. Знаела, че двете ѝ малки деца я чакали в къщата. Очите ѝ се напълнили със сълзи. Как щяла да им каже, че кравата, единственият им източник на доходи, била открадната? Без нея щели да загинат.

Майката решила да не казва на децата. Не искала те да видят сълзите ѝ. Отбила се в храстите отстрани и изляла сърцето си пред Бога. Напомнила му, че съпругът ѝ, адвентен пастор, бил арестуван, понеже спазвал съботата, и бил осъден на осем години тежък труд далеч от дома в тогавашната Южна съветска република Таджикистан. Благодарила на Бога за открадната крава, чието мляко разменяла за брашно, картофи, моркови, лук, чесън, домати и краставици на селския пазар.

„Какво ще стане сега? – проплакала тя. – Как ще оцелеят децата ми и аз?“.

Докато плачела и се молела, погледнала към храстите и видяла нещо да виси в клоните. Приближила се по-отблизо и видяла, че е банкнота с много висока стойност. „Благодаря Ти, Боже! – помолила се тя. – Ти ми изпрати пари да си купя нова крава“.

Майката избърсала сълзите си и се върнала на пазара да търси друга крава. Но всеки продавач искал повече пари, отколкото намерените в храстите.

Накрая един мъж се съгласил да намали цената.

„Ще ти дам кравата си за парите, които имаш“ – казал той.

Това била най-малката, най-мършавата крава на пазара.

Майката подала парите и завела кравата у дома.

„Боже, тази крава е в Твоите ръце“ – помолила се тя.

Тя я хранела, а двете ù деца си играели с нея. С храна и любов кравата все повече растяла. Не след дълго давала два пъти повече мляко от открадната.

„Бог спаси живота ни през този труден период“ – разказва Любов Брантън, внучка на майката от историята.

Тя казва, че чудото с млякото по силен ни напомня, че Бог закриля и поддържа Своите мисионски работници независимо къде и кога служат. Но историята с кравата не завършва там. Внучката Любов ще разкаже и за друго чудо. Прочетете за него следващата седмица.

Благодарим ви за даренията, които подкрепят разпространяването на евангелието по целия свят.