“Светият Дух бе даден като животворящо средство, без което жертвата на Христос би била напразна. Силата на злото беше укрепвала и се беше засилвала през вековете и покорството на човечеството спрямо това пленничество на Сатана бе просто изумително. Грехът можеше да бъде отблъснат и победен само чрез мощното посредничество на третото Лице на Божеството, което щеше да дойде не с умерена сила, а в пълнотата на Божията мощ. Духът осъществява извършеното от световния Изкупител. Чрез Духа сърцето се очиства. Чрез Духа вярващият става участник в Божието естество. Христос е дал Духа Си като Божествена сила за побеждаване на унаследените и придобитите склонности към зло, както и за отпечатване на Неговия характер върху църквата Му” (Елън Уайт. Животът на Исус Христос).

Какви невероятни мисли! Какво силно и точно откровение за важността на възстановяващото дело на Светия Дух! И все пак винаги трябва да помним: по същия начин, по който Исус никога не се е натрапвал, няма да се натрапва и Духът. Ние трябва ежедневно да вземаме решение да Му сътрудничим. В противен случай Той не може да извърши почти нищо за нас.

Както вече видяхме, Светият Дух ни води към истината. Това, разбира се, означава, че ни води към Исус, защото Господ е казал: “Аз съм (...) Истината” (Йоан 14:6). И все пак истината за Исус Христос не е само, че Той е Бог (а Той е такъв) или, че е станал част от човечеството (а Той го е направил) или че е живял без грях (което също е вярно); съществената истина за Него е, че Той се е пожертвал за греховете на света. Няма значение колко важно е всичко останало за Исус – в края нещата достигат до кулминационната си точка в Неговата заместническа смърт за човечеството. Всяка теология, пренебрегваща или отслабваща това, се отклонява от делото на Светия Дух, Който ни води към “всяка истина” (Йоан 16:13). Христос на кръста като наш Заместник е центърът на всяка истина (1 Коринтяни 2:2).

Като християни основата на нашата надежда - приемането ни от Бога - произлиза не от онова, което ние можем да направим, не от праведните дела, които бихме извършили, нито дори от плода на Духа, а само от праведността, която Исус ни дава, ако я приемем с вяра. В това се състои нашата сигурност, нашата гаранция, единствената сигурна основа, в която можем да имаме пълно доверие. Чрез заслугите на съвършения живот на Христос, дарени ни единствено и само по Божия благодат (която е незаслужена милост), за нас няма осъждане (Римляни 8:1) - нито сега, нито в съда. От всички истини, които Светият Дух може да ни донесе, коя би била по-скъпоценна от тази?

Несъмнено Духът ще ни води към истината за Исус. Но Неговото дело за нас не спира до тук, точно обратно - то започва оттук. Духът ни води при Исус, посочва ни спасителния път и това е само първата крачка в дейността Му. Той работи в нас, променя ни, изявява в живота ни спасението, което имаме в Исус.

Разбира се, единственият начин Христос да може да живее в хората е чрез Неговия Дух. Исус се “просмуква” в умовете ни посредством Светия Дух. Божиите действия в и за човечеството се осъществяват посредством Него. Без Духа може теоретично да знаем за жертвата на Исус, но тя никога няма да ни спаси, защото никога няма да се превърне за нас в променяща живота сила.

Която и мисъл да е изпъкнала за вас от стиховете, обърнете внимание на важността, която Павел придава на делото на Духа в нас. Въпреки че е великият проповедник на спасението само чрез вяра, Павел подчертава и мястото на светия живот, и на покорността спрямо Бога. Тук няма противоречие: ако живеем по плът, ще умрем; ако нямаме Духа, действащ в нас, не сме Христови. Трудно можем да си представим по-ясен израз.

Според Павел трябва да сме мъртви за плътта. С други думи, плътските ни желания, макар и съществуващи, не трябва да доминират. Същият мощен Дух, възкресил Исус от мъртвите, сега действа в нас, правейки ни мъртви за греха и живи за правдата. Това е реалността на спасението в живота на вярващия.

Вчера видяхме каква тясна връзка прави Павел между Духа и живота, в контраст с плътта и смъртта - тема, която намираме и в другите му послания. Очевидно това е нещо, което апостолът счита за особено важно. Ние, които някога бяхме мъртви в греха (Ефесяни 2:1), сега чрез Духа сме мъртви за греха и живи за Бога (Римляни 6:11). Каква радикална промяна!

Апостол Павел и тук е съвсем ясен: Ако вършите делата на плътта, ще умрете, ще бъдете изгубени. Толкова е просто: Духът носи живот, плътта носи смърт.

Интересно е да се отбележи още нещо: как той представя “делата на плътта” в контраст с “плода на Духа”. Грехът е този, който ни води към злотворство, поради който страдаме и чиито резултати в края жънем. За разлика от него “плодът на Духа” е доброто, което се ражда спонтанно в човека под влиянието на Духа.

Павел със сигурност не твърди, че християнинът вече не е необходимо да следва Десетте заповеди. Това би било в пълно противоречие не само с написаното от него на други места, но и с цялото новозаветно учение. Той разяснява, че ако проявяваме плода на Духа, всъщност се покоряваме на Закона и следователно той не ни осъжда. Плодът на Духа е израз на Закона, също както делата на плътта са негово нарушение. Галатяните са били юдеи, връщащи се отново към законничеството. Павел се е стремял да ги поведе към нещо по-възвишено от мъртвите дела, които не могат да ги спасят. Той не омаловажава Закона, но ги подтиква да живеят в Духа, което по същина означава съобразяване с Божията воля и Закон.

По природа всички се раждаме в плът. Ако не се “родим отново” (на гръцки “да се родим отгоре”) от и чрез Светия Дух, ще останем плътски и, разбира се, ще починем като такива.

Нашата единствена надежда е новорождението - възстановяването и участието в Божественото естество. Божественото естество ни се всажда от Духа посредством Словото. Ето защо възстановяването не е естествен човешки живот, достигнал до най-висше ниво, а Божественият живот, всаден в нас, които бяхме мъртви чрез нашите престъпления и грехове (Ефесяни 2:1). Това става чрез Светия Дух, Който действа в нас (Тит 3:5).

Но опитността на спасението не приключва с новорождението. То е само началото. Независимо колко променящо живота е новорождението, ние ежедневно трябва да го преживяваме. Не само да се новородим и после да продължим да си живеем в грях и в неведение за Божието царство. Просто не става така.

Животът на новородения човек включва себеотрицание (Лука 9:23), саможертва (Римляни 12:1) и отхвърляне на греховните желания (Римляни 6:19). Макар че сами по себе си не сме в състояние да постигнем тези неща, действащият в нас Свети Дух ни довежда до положение, при което трябва да се покорим на Него, а не на плътта. След като вземем това решение, Той ще ни даде и сила да се покоряваме. В крайна сметка всичко зависи от правилното действие на волята. Трябва да направим своя избор.

Преди да умре, Исус дава на последователите Си обещанието за Светия Дух. Но обърнете внимание на думите Му в Йоан 14:18: “Няма да ви оставя сираци, ще дойда при вас”.

Исус вече не е тук в плът, но Той е тук в Духа, Който сега е Негов Представител на земята. Посредством интимната връзка с Духа, ние имаме интимна връзка с Христос. Светият Дух поддържа живо присъствието на Христос за нас. Чрез Него можем да имаме интимна и силна връзка с Христос.

А тази връзка в много отношения е най-важният въпрос за живеенето чрез Духа. Искаме да служим на Бога, защото Го обичаме. Искаме да бъдем очистени от греха, защото обичаме Спасителя и знаем какво е причинил грехът на Божието творение. Разбира се, животът чрез Духа изисква себепредаване, жертване и смърт на Аз-а, но само ако Духът обитава в нас. Той ще поддържа пред очите ни удивителната жертва на Исус за нас. Ако ден след ден, следвайки подтиците на Светия Дух, размишляваме за нашия Спасител и за невероятната Му любов към нас, проявена чрез смъртта Му на кръста, ще получим сили отгоре да живеем така, както желае Бог. Да бъдеш осветен не означава просто да престанеш да вършиш лоши неща; означава да бъдеш “отделèн” за Бога, да живееш за Него с вяра, в покаяние и себепредаване. Това може да се постигне само чрез жива връзка с Него. “Може да сме приключили с много лоши навици и въпреки това да не сме истински осветени, защото нямаме връзка с Бога. Трябва да се свържем с Христос” (Елън Уайт, Адвент ривю енд сабат херълд, 24.01.1893).

Елън Уайт, Избрани вести, книга І, стр. 344, 345; Избрани вести, книга ІІ, стр. 42, 44; Животът на Исус Христос, стр. 85-89; 107, 108, 112.

“Дарът на праведността се дава на хората чрез посредничеството на Светия Дух (виж Йоан 16:8). Тук се крие разликата между неефективната праведност, към която човек се стреми чрез човешки дела, и ефективната праведност, която се получава чрез вяра. Духът не играе никаква роля в първата, тъй като усилието е чисто човешко и следователно е независимо от Божията благодат” (Елън Уайт, АБК).

“Всеки път, когато един човек се научи да обича Бога и да спазва Неговите заповеди, се изпълнява Божието обещание: “Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас” (Езекиил 36:26). Настъпващата промяна в човешките сърца, преобразяването на човешкия характер е чудо, което открива, че съществува един вечно живеещ Спасител, Който действа за спасението на душите. Съобразеният с Христос живот също е изключително чудо. Знакът, който трябва да се вижда сега и винаги при проповядването на Божието Слово, е присъствието на Светия Дух, превръщащ Словото в обновителна сила” (Елън Уайт, Животът на Исус Христос).

1. Кое изискване е ключово за постигане на истинска връзка с Исус?

2. Какво бихте посъветвали някого, който ви казва: “Обичам Исус и искам да Му се покорявам, но постоянно се провалям в един и същи грях”?

3. Когато обсъждаме делото на Светия Дух в човешкия живот, защо винаги е изключително важно да помним, че основата на нашето спасение е онова, което Христос е направил за нас? Пред какви опасности се изправяме, ако изгубим от погледа си тази важна истина?

Пастор Давид Чум от Кения и съпругата му живеели в апартамент на втория етаж. Вечер преди лягане те заключвали вратата на спалнята си като допълнителна мярка за сигурност.

Една сутрин госпожа Чум станала да приготви закуска, но не могла да отключи вратата. Съпругът й също се опитал, но не успял. Опитал се да я изкърти с рамо, но вратата не помръдвала. След няколко минути семейството се помолило: “Господи, помогни ни. Трябва да отидем на църква, където хората ни чакат, но вратата е заключена.”

Пастор Чум разгледал ключа, но не видял нищо необичайно в него. Предишната вечер бил заключил вратата с него, а сега не можел да я отключи. Спомнили си, че съседът им има ключ от апартамента. Навели се от прозореца и помолили един човек да отиде при съседа и да му каже да донесе ключа. Може би резервният ключ щял да отключи вратата.

Съседът скоро дошъл и хвърлил връзка ключове на пастора. На връзката имало много ключове и всички били еднакви. Кой е техният? Пасторът избрал един от тях и го пъхнал в ключалката. Вратата се отворила. Разгледал този ключ и забелязал, че въобще не прилича на оригиналния. Как тогава точно този ключ могъл да отключи вратата, след като не успели със собствения?

Семейството върнало ключовете и се втурнало към църквата, за да присъства на последната тема от евангелизацията, която провеждали. Когато пасторът отправил призив, тридесет души взели решение да се кръстят.

Върнали се радостни у дома. Спрели и попитали съседа дали отново може да им даде ключовете, за да видят защо неговият ключ може да отключва, а техният не може. Опитали всички негови ключове, но нито един от тях не ставал. Пробвали със собствения си ключ. Работел безотказно и те продължили да го ползват през цялото време, докато живеели в този апартамент.

Пастор Чум подозира, че дяволът не желаел те да отидат на църква в този ден. Благодари на Бога, че е усмирил дявола и им е помогнал да отключат. Още по-благодарни са за това, че Бог ги е използвал да освободят търсещи хора от примката на Сатана.