Лев Толстой е написал разказ със заглавие “Колко земя е нужна на един човек?” В него се разказва за селянин на име Пахом, който заявил: “Ако имам много земя, няма да се страхувам и от самия дявол”. Тогава Пахом чул за бахкирите – хора, които продавали земя много евтино. Той отишъл при тях и му предложили земя за “хиляда рубли на ден.” Какво означавало това? Казали му: “Ние продаваме на ден. Колкото земя можеш да обходиш пеша за един ден, е твоя”. Имало само едно условие: Ако не се върнел същия ден на мястото, откъдето е тръгнал, губел парите. Доволен, Пахом вървял, вървял, вървял... Получавал толкова много земя! Продължил да върви през целия ден, но изведнъж се сетил, че по-добре да се връща обратно преди денят да е свършил. Но се бил отдалечил твърде много. Трябвало да бърза, иначе всичко било загубено! Той бързал, бързал: Но когато стигнал до началната точка, паднал мъртъв от изтощение.

Слугите му изкопали гроб и го погребали. Колко земя трябва за един човек? “Метър и осемдесет от главата до петите било всичкото, от което се нуждаел” – написал Толстой.

Тази седмица ще разгледаме какво има да каже Соломон за богатството и бедността. Той е казал много. Ще обхванем, колкото можем.

В Еклисиаст, както и в Притчи, Соломон отделя голямо внимание на практическото живеене и на моралните заповеди. Той винаги прави това, осъзнавайки реалността и присъствието на Бога. В тези редове Соломон представя не само реалността на Бога, но и близостта Му, т.е. Бог се интересува от това как се отнасяме към Него, как Му говорим и дали изпълняваме обещанията си пред Него. Богът на Соломон - Богът на Библията - не е божеството на деистите – нещо далечно, което е сътворило света и после го е изоставило. Ако беше така, наистина бихме имали основание за отчаяние.

В този контекст Соломон говори за това как ние – като хора – трябва да се отнасяме към Бога.

Разбира се, идеята е ясна: ако кажем на Господ, че планираме да направим нещо, по-добре да го направим. Обаче винаги е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Колко често сме давали обет пред Бога, като сме обещавали и сме се заклевали, че ще спрем да вършим това или онова, или че винаги ще правим еди какво си, но сме се проваляли? Е, вероятно тогава сме искали да го направим и наистина сме се опитвали, но не сме успели. В такъв случай в каква ситуация се намираме?

Сега Соломон се връща към една основна тема в цялата книга за парите и тези, които ги имат в изобилие, както и за тези, които са бедни.

Прочетете Еклисиаст 5:8. Малко странни думи, ако се замислим. Все пак нали самият Соломон, или поне неговото правителство, налагат данъци на своя народ. Става ясно, че Соломон познава някои от проблемите, които бедните имат при тази деспотична управа.

Кои са някои от проблемите, с които хората се сблъскват, когато работят в типична бюрократична система? Соломон не предлага разрешение на проблема. Просто казва: “Не се изненадвайте от това”.

Изх. 23:6

Лев. 19:15

Лев. 25:39-43

Вт. 15:7, 11

Вт. 24:14, 15

В по-предна глава на книгата (Екл. 4:1) Соломон се оплаква от потисничеството, което е видял под слънцето. Отбелязахме също, че има различни начини, по които хората потискат другите. Един често срещан начин в цялата история е било потисничеството на богатите спрямо бедните. Няколкото по-горни текста (има и други) показват как Господ, имайки предвид съществуването на бедните, дава строги правила как да се отнасят с тях. Всички хора са равни пред Бога – кръстът доказва това повече от ясно. Обаче тъжен факт е, че тези, които имат пари, лесно злоупотребяват с властта си над другите, които нямат. Такива действия са, разбира се, осъдени в Словото.

Бедни или богати, притежаващи власт или потискани - има едно нещо, което е общо между нас: всички живеем на тази планета. Всички дишаме въздуха й, пием водата й, ядем храната, която расте от земята й. Някои може би имат по-чист въздух, по-чиста вода, по-хубава храна, но в края на краищата всички сме еднакво зависими от това, което Бог ни осигурява.

Обаче осъзнаването на това не може да възпре тежките неправди, които виждаме днес в света - точно както ги е видял и Соломон в своето време.

Какво би казал Соломон за свят, в който някои хора могат да похарчат почти $13 000 за една нощ в хотелска стая в Париж, докато милиони други по света са бездомни?

Какво би казал той за свят, в който някои хора могат да похарчат $370 000 за едно ферари, докато други нямат дори обувки?

Какво би казал той за търг (преди няколко години в Канада), където някой платил $85 000 за бутилка немско вино от 1735 г., докато милиарди хора нямат редовно дори питейна вода?

Със сигурност би бил ужасéн. Господ е дал повече от достатъчно, за да имат хората всичко необходимо тук. И макар причините за бедността да са комплексни, няма съмнение, че алчността, корупцията и беззаконието я влошават още повече.

Несъмнено е, че тези, които са забогатели чрез експлоатация на бедните, ще се сблъскат лице в лице с един разгневен Бог.

На един плакат е било написано: “Парите не те правят щастлив; но със сигурност правят немотията много по-удобна”.

Повечето ще се съгласят с това. Но както показва книгата “Еклисиаст”, парите и богатството не решават всички наши проблеми, не осигуряват щастие, а създават нови проблеми.

Всяко желание, страст или дори стремеж, които не са под контрола на Господа, никога не могат да бъдат лесно удовлетворени, независимо колко много им угаждаме. Този проблем се вижда особено ясно сред наркоманите. Не след дълго количеството наркотик, което са вземали преди, става недостатъчно; те постоянно се имат нужда от все повече и повече. Това се отнася и за много други неща, включително и за парите.

Може би ключът към разбирането на тази притча ще открием в края на 21 стих, където Исус говори за онези, които не “богатеят в Бога”. Тук Той не влиза в подробности, но сякаш предупреждава всички, чийто живот е погълнат от преследването на богатства за сметка на всичко друго, включително и задълженията към Бога. Както Исус казва и на друго място, от всеки, на когото е дадено много, “много и ще се изисква” (Лука 12:48) и който има богатство, има отговорността да го използва мъдро. Обаче много често онези, които имат най-много, са най-алчни, докато най-бедните, са склонни да споделят с другите и малкото, което имат.

Книгата “Еклисиаст” е затруднявала изследователите си през вековете, но ако има идея, която е съвсем ясна, тя може да се открие в Еклисиаст 5:15. Там се говори за някои от слабите места и проблемите на богатството, като например спечелването на пари и изгубването им, преди да могат да бъдат предадени на следващото поколение (Екл. 5:14).

На оригинален еврейски език Еклисиаст 5:15 звучи така: “Както е излязъл гол от утробата на майка си, гол и ще си отиде - така както е дошъл; и няма да отнесе в ръката си нищо от делата си, когато си отиде”.

Идеята е ясна: Богатите умират както всички хора и в смъртта всичките им пари стават безполезни за тях. Но основната идея е по-широка от това. Соломон има предвид следното: Хей, вгледай се в живота си – за какво живееш! Какво има значение в едно съществуване, изпълнено с “хебел”?

Тогава кои са важните неща, върху които трябва да се съсредоточим?

Какво ще даде човек за душата си? Пари, слава, власт, страст, дори любов? Макар да са важни и дори да са дар от Бога (Екл. 5:18), тези неща могат да бъдат и средството, с което дяволът да впримчи душите ни. Каквото и да имаме в този живот, то е точно толкова временно и преходно, колкото и самите ние. Когато умрем, всичко свършва - поне що се отнася до нас. Следващото нещо, което ще осъзнаем, е вечността – “царството, приготвено за вас от създанието на света” (Мат. 25:34), или “плач и скърцане със зъби” (Лука 13:28) и вечно унищожение (2 Сол. 1:9). Кои земни неща, също толкова преходни и мимолетни като нас, биха имали стойност, когато видим Авраам, Исак, Яков и всички пророци в Божието царство, а себе си изпъдени навън” (Лука 13:28)?

Върнете се към Еклисиаст 5 глава и я прочетете няколко пъти, като се съсредоточите върху частите, които не разгледахме тази седмица.

По отношение на богатия човек в Лука 12:13-21 Елън Уайт пише: “Положението на бедните, сираците, вдовиците, страдащите, измъчените беше известно на този богат човек (...) Целите му бяха не по-възвишени от тези на животните, които погиват. Той живееше така, като че ли няма Всевишния, нито небе или бъдещ живот; като че ли всичко, което притежаваше, беше негово и не дължеше нищо на Бог или на човек” (Елън Уайт, Притчи Христови).

“Когато се предаваме на Бога, трябва задължително да се откажем от всичко, което ни отделя от Него. Затова Спасителят казва: `Ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик` (Лука 14:33). Трябва да се откажем от всяко нещо, което може да отдалечи сърцето ни от Бога. Мамонът е идолът на мнозина. Любовта към парите, алчността за богатство, е златната верига, която ги привързва към Сатана. Други се покланят на известността и светските почести. А някои имат за идол живота на егоистично удобство и липса на отговорности. Но тези робски окови трябва да бъдат разкъсани. Не можем наполовина да бъдем Господни, а наполовина светски. Не можем да бъдем Божии чеда, докато не станем изцяло такива” (Елън Уайт, Пътят към Христос).

1. По какви начини бедните са потискани от богатите във вашето обществото? Как можем ние като църква да помагаме на бедните?

2. Как може някои от вас, дори като християни, да потискат бедните?

3. Соломон отделя доста време да говори за богатството, защото парите и стремежът към тях си остава един от най-големите проблеми за християните. Как можем да изповядваме, че сме “странници и пришълци на земята” (Евр. 11:13), а да трупаме съкровища тук? Заедно с това ние трябва да живеем, да плащаме сметките си, да се храним, а всичко това изисква пари. Колко пари са достатъчни и всъщност има ли момент, когато са достатъчно? Обсъдете проблемите, с които се сблъскваме в тази трудна тема.

Когато дъщерите ми Тин и Кей бяха в началното училище, започнах да търся английска езикова школа, за да взимат допълнителни уроци. Избрах Адвентния институт по английски език, тъй като имаше славата на училище с високи образователни стандарти.

След като видях колко добре се справят децата с английския, реших да ги запиша в адвентното училище, което имаше още по-добра репутация. Момичетата се чувстваха много добре в новото си училище, където учителите насърчаваха мисленето, а не просто ученето наизуст, както е в повечето учебни заведения.

Тина и Кей изучаваха религия в новото си училище и често ми задаваха въпроси за Бога. "Защо не ходим на църква?", попита веднъж Кей. Започнах да се оправдавам, но знаех, че работата ми изисква да правя неща, които противоречаха на християнството. Въпросите на Тина за Бога обаче бяха още по-прями и обезпокоителни. Накрая казах на момичетата, че ако искат да ходят на църква, могат да го правят.

Тина и Кей започнаха да посещават адвентната църква. Записаха се за библейски уроци при пастора. Той ни посети и ни покани всички да ходим на библейските часове. Отидох само два пъти, но момичетата продължиха да учат. Съпругът ми често ходеше на училищни празници и разни мероприятия, когато момичетата го канеха, но аз оставах непреклонна.

Случи се така, че се нараних сериозно по време на изкачване и спрях да ходя на работа. След като имах толкова много време, реших да се запиша на курс по английски в адвентното училище. Започнах да посещавам училището, включително и библейските часове в събота. Отначало съпругът ми не искаше да ходи на църква, но постепенно цялото семейство започна да ходи на богослужения и на библейски уроци. Изпитвах голяма радост, когато виждах каква промяна носи Христос в дома ни. Сега растем заедно във вярата и използваме Библията като нашия единствен стандарт на вяра.

След като завърши адвентното начално училище, Тина се записа в държавно училище. Налага се да посещава занятия и в събота и това се отразява на вярата й. Когато видяхме с какви трудности се сблъсква Тина, решихме Кей да учи единствено в адвентни училища, където ще може да израства в Христос.

Все още уча английски в адвентното училище и с радост каня моите приятели да идват с мен на уроци и на богослужение.