Основна мисъл: Да размислим как Бог ще осъществи окончателно нашето спасение в Христос и как ще възстанови хармонията във Всемира.

Христовото спасително дело за нас ще постигне крайната си цел, когато земята бъде изцяло и завинаги в любящата хармония и безопасност на всемирното Божие царство. Понастоящем Господ преобразява грешниците в светии, които един ден ще обитават това царство. Неговият изкупителен план включва преобразяване на обществото и природата чрез акта на пресътворението, който ще сложи веднъж завинаги край на космическия конфликт. Единствено Господ може да основе идеално общество, което да се ръководи от любовта и справедливостта на Този, Който е изпратил Своя Син да се пожертва за грешните същества, и го е сторил, за да им даде възможност да станат част от Неговото всемирно и вечно царство. Преди да бъде напълно осъществен, този процес ще включва окончателното унищожение на злото.

Възстановяването на Божието творение в неговото първоначално състояние - свободно от грях и нечистота - е изобразено в ритуалите на Деня на умилостивението. В този ден първосвещеникът се намира по-близо до Божието присъствие, отколкото когато и да било. Тогава ежедневното очистване на народа достига връхната си точка и затова сочи към времето, когато целият Всемир ще бъде свободен от грях.

Даниил използва символиката от Деня на умилостивението, за да представи върховния момент на Божието изкупително дело в Христос. Небесният храм е там, където Бог - чрез посредничеството на Христос - слага край на проблема с греха. На това застъпническо дело ще бъде сложен край, когато настъпи всемирното очистване от греха и от бунтовните грешници - процес, започнал в края на 2300-та "денонощия". Това очистване се свързва с Божия съд в края на времето. В Даниил 7 глава този съд се провежда в присъствието на ангелските множества (Даниил 7:9, 10, 22), в контекста на Закона и показва, че унищожението на греха и грешниците има законно основание.

Очистващата сила на Христовата жертва има и бъдещо измерение, представено чрез ритуала на очистването, изпълняван от левитския първосвещеник в Деня на умилостивението в земното светилище. Всъщност Христовата застъпническа служба достига своя връх в очистването на небесното светилище, което на практика е делото на съда. Споменавайки очистването на небесното светилище, Посланието към евреите сочи едновременно назад към очистващата сила на Христовата жертва и напред към окончателното приключване на опитността на Божия верен народ при Второто пришествие (Евреи 9:28). Това очистване отправя погледа ни напред и към основаването на Божието царство (Евреи 12:28), когато всички неприятели на Христос са вече победени (Евреи 2:14) и ще бъдат положени "за Негово подножие" (Евреи 10:13). Това очистване ще приключи с екзекутивен съд, който ще "изпояде противниците" (стих 27). Това ще бъде окончателното очистване на Всемира от присъствието на греха и злото.

Изпълнението на крайната ни надежда в Христос съдържа в себе си най-напред радикално преобразяване на човешкото естество (1Коринтяни 15:53), когато ще преминем от поквареното и обезобразено плътско естество към нашето истинско естество, което никога повече няма да бъде повреждано или деформирано от греха. Освен това ще се отървем от своята злочеста смъртност.

Второ, осъществяването на нашата надежда при Второто пришествие се състои и в това, че ще бъдем освободени от присъствието на злото във всичките му форми. Това ще ни доведе до друг вид съществуване - завинаги отдалечено от сферата на греха. Веднъж откъснати от греховното състояние, което сега доминира във всяка култура, ние ще живеем във възстановени отношения - такива, каквито Бог е предвиждал отначало за човешката раса.

Трето, осъществяването на християнската надежда при завръщането на Христос ще включва постоянен, безпрепятствен и пряк достъп до Спасителя. Вярващите с нетърпение очакват времето, когато ще живеят в непосредственото Му присъствие и когато никога повече няма да се отделят от Него (1Солунци 4:17). Това постоянно единение с нашия Господ и Изкупител ще обогатява качеството на човешкия живот в измерения, каквито днес не можем дори да предвкусим.

И накрая, осъществяването на адвентната надежда при Второто пришествие ще включва хармонично социално общуване. Това ще бъде време на повторно съединяване, на повторна среща. На раздялата с любимите хора, причинена от силата на смъртта, ще се сложи край чрез пресътворяващата сила на Спасителя (1Коринтяни 15:54–57). Личната надежда на всеки човек тук ще се слее с колективната надежда на онези, които през вековете са умрели в Христос, уповавайки се в Божиите обещания. Това е окончателното осъществяване на нашето помирение и то никога вече няма да бъде заплашено от присъствието на греха.

Милениумът е събитие, неотделимо от събитието, което ще последва всемирното разкриване на Божията праведност, и ще доведе до пълно помирение между всичко и всички на земята и в небесата (Колосяни 1:20).

Милениумът подсказва, че при Второто пришествие Вселената все още не е готова за унищожението на непокаяните грешници, на Сатана и падналите ангели. Изчезването на част от Божиите интелигентни творения трябва да стане в подходящия момент, когато ще се стигне до изцеление и възстановяване на съвършената хармония. В противен случай резултатът би могъл да бъде още по-дълбоко разделение от онова, което Сатана е причинил в началото. Милениумът обезпечава необходимото време да се осигури всемирна подкрепа на Божието решение за великата борба .

Второ, това е време за размисъл и анализ. То ще се употреби както от изкупените, така и от Сатана за преглед на резултатите от великата борба. Сатана и неговите ангели, заточени на разрушената от греха планета, ще имат изобилно време да размишляват върху онова, което са сторили. Заедно ще обсъждат резултатите от своя бунт срещу любящото Божие ръководство. Този самоанализ ще подпомогне помиряването на Всемира.

Трето, размишленията в небето се осъществяват заедно със съда над нечестивите (1Коринтяни 6:2, 3; Откровение 20:4). Изкупените ще се присъединят към небесния съд и ще вземат участие в разследването на живота на онези, които са упорствали в своя бунт срещу Бога. Те ще царуват заедно с Христос хиляда години в смисъл, че ще упражняват заедно с Него съдийска длъжност. В тронната зала на Всемира те ще свидетелстват в полза на факта, че Бог е направил всичко възможно, за да спаси каещите се грешници и сега изгубените трябва да поемат отговорността за своите решения. С две думи, всички ще бъдем убедени в правдивостта на финалните Божии действия спрямо изгубените.

Библейската надежда обхваща целия Всемир и предвкусва момента, когато помирението, заплатено с кръвта на Божия Агнец, ще достигне космически измерения. Това ще стане в края на Милениума, когато нечестивите ще бъдат върнати към живот и Сатана ще се подготви за битка срещу Бога и Неговия народ в последен отчаян опит да спечели превъзходството, което винаги е желал. Но това ще се случи след края на 1000-та години, когато всички въпроси ще са намерили своя задоволителен отговор в очите на изкупените и когато Божиите врагове се изправят лице в лице с доклада за своя грях и бунт. В този момент заключенията, до които небесното семейство е стигнало, ще съвпаднат със заключенията, до които са стигнали злите сили на земята. Там, пред Божия престол, Божията правда и любов ще бъдат публично признати от всички - и от двете страни - включително и от Сатана, от неговите ангели и от изгубените, които спонтанно и доброволно ще признаят, че са се борили за погрешна кауза. Всички ще изповядат, че Бог е справедлив, ще признаят Господството на Христос. Ще приемат Божествената присъда, произнесена над тях от Праведния (Филипяни 2:9–11), признавайки, че заслужават да умрат. До тази присъда е стигнал и Божият народ по време на хилядогодишния съд. Най-накрая цялото творение стига до съвършено съгласие - силите на злото трябва да бъдат унищожени. Тогава Всемирът ще бъде очистен от всяко съмнение, което може да е съществувало относно Божията справедливост и любов, и всяко интелигентно същество ще се присъедини към прославата на тази любов и справедливост.

Доказателствата срещу изгубените ще бъдат така съкрушителни, че дори "Сатана вижда: неговият бунт - плод на собствената му воля - е този, който го е направил негоден за небето. Той е използвал силите си, за да воюва срещу Бога; чистотата, мирът и хармонията в небето биха били за него върховно изтезание. Обвиненията му срещу милостта и справедливостта на Бога сега са смълчани. Укорът, който той се е старал да хвърли върху Йехова, сега пада изцяло върху него. Сатана се покланя, и признава справедливостта на своята присъда. С всички факти от великата борба пред погледа си, целият Всемир - както верните, така и бунтовниците - в един глас ще заявят: "Справедливи и истинни са Твоите пътища, Царю на светиите" (Елън Уайт. Великата борба).

Колкото и да предвкусваме сега своето бъдещо съществуване, до този момент познаваме единствено света на греха и смъртта и затова ни е трудно да си представим как ли би изглеждал един друг свят, свободен от тях.

“Към вечно обитаване в дома на благословението; към тяло, душа и дух, които не носят мрачните белези на греха и проклятието, но са съвършено подобие на своя Създател; към непрестанно напредване в мъдрост през вечните векове, към знание и святост, към непрестанно изследване на нови полета на мисълта в постоянно откриване на нови чудеса и нови слави, непрестанно нарастване на възможностите ни да познаваме и се налаждаваме на любовта, знаейки, че отвъд нея има още радост и любов, както и безпределна мъдрост - натам ни насочва нашата християнска надежда” (Елън Уайт. Здравословен живот). Ние с нетърпение очакваме мига, когато "всяка способност ще бъде развивана, всеки талант - увеличаван. Стремежът към знание няма да товари ума, нито ще изтощава силите. Там ще бъдат доведени докрай и най-величествените начинания, ще бъде достигнато най-възвишеното вдъхновение, ще се реализират най-високите амцибии. И все пак ще остават нови височини за покоряване, нови чудеса за възхищение, нови истини за разбиране, нови цели ще предизвикват силите на ума, душата и тялото" (Елън Уайт. Великата борба).

Нищо няма да доставя на изкупените по-голяма радост от изследване на тайната на тяхното спасение - значението на Христовия кръст. Славната тема за изкуплението непрекъснато ще предизвиква най-дълбоките ни интелектуални и духовни способности през цялата вечност, докато се опитваме да постигнем още по-пълно разбиране на Божията любов, разкрита на Голгота.

“Няма ли в такъв случай да издигнем Христовия кръст? Ангелите отдават почит и слава на Христос, защото дори и те не са в безопасност, освен ако гледат към страданията на Божия Син. Именно благодарение силата на кръста те са предпазени от отстъпление. Без кръста не биха били в безопасност срещу злото повече от онези ангели, които са се поддали на Сатана. Ангелското съвършенство се проваля в небето. Човешкото съвършенство се проваля в Едем. Всички - било на земята или на небето, - които търсят безопасност, трябва да гледат към Божия Агнец. Спасителният план - като изява на Божията справедливост и любов - осигурява вечна защита срещу падане в грях за другите светове, както и на онези, които ще бъдат изкупени чрез кръвта на Агнето. Нашата единствена надежда е пълно упование в кръвта на Онзи, Който може съвършено да спасява всички, които идват при Бога чрез Него. Христовата смърт на Голготския кръст е нашата единствена надежда в този свят и ще бъде наша тема и в бъдещия. О, ние не схващаме стойността на изкуплението! Ако го оценявахме адекватно, щяхме да говорим повече за него. Божият дар в лицето на Неговия възлюбен Син е израз на една непонятна, неразбираема любов. Бог не би могъл да направи нищо повече, за да опази честта на Своя закон и в същото време да спаси беззаконника” (Елън Уайт. Знамения на времето, 30 декември 1889 г.).

1. Размишлявайте върху думите на Елън Уайт, че дори и ангелите не са в безопасност, освен ако не гледат към кръста. Какво означава това? Какво трябва да ни подскаже относно централната роля, която кръстът би трябвало да играе в ежедневния ни живот?

2. Макар крайната ни надежда да е "не от този свят", как трябва да се отразява тя на живота ни тук и днес?

3. Размислете над онова, което Бог ни предлага. Колко глупаво, колко късогледо е да прахосваме такава славна надежда за нещо, което този живот може да ни предложи? Как да се отучим да се уповаваме в нещата от този свят, за да не излагаме на риск надеждата си за нов живот в Божието вечно царство?

Денят на умилостивението сочи към върховния момент на Христовото спасително дело. Той ще доведе до очистване на Всемира от греха и злото. То започва с реабилитирането на Божия народ и с неговото изтръгване от присъствието на греха и Сатана. На космическото измерение на проблема с греха ще се сложи край по време на хилядогодишния съд, който ще доведе до унищожение силите на злото. След това ще се осъществи постоянно единство между Бога и Неговото небесно семейство; всичко това ще бъде възможно само благодарение на изкупителната смърт на Христос. Божията любов ще триумфира.

Живея в Гана, където ходех на църква заедно с цялото си семейство. Веднъж баща ми каза: „Аугистина, бих желал да посещаваш адвентната църква.”

Знаех, че адвентистите бяха помогнали много по време на глада и се бях срещала с някои от тях, но никога не бях ходила в тяхната църква. След като обаче баща ми ме накара, започнах да ходя на адвентните богослужения в събота. По онова време не знаех, че втората ми майка искала да си стоя вкъщи в неделя, където да чистя и да приготвям обяда за семейството. Тъй като баща ми искаше ходя на църква, решили да ме посъветват да ходя при адвентистите.

Посрещнаха ме добре в адвентната църква, харесах хората там и започнах да изучавам Библията. Единственото, което не разбирах, бе въпросът за съботата. Ако съботата все още е задължителна заповед, значи трябва да бъде спазвана.

Родителите ми искаха да работя в събота след църква, но когато осъзнах, че Божията заповед е задължителна за народа Му, започнах да спирам работа в петък преди залез слънце и оставах в църквата през целия ден в събота. Родителите ми не разбираха защо изведнъж реших да прекарвам по цял ден в църквата.

Нямах нищо против да приготвям семейния обяд в неделя, тъй като този ден не означава нищо за мене. Надявах се, че когато виждат желанието ми да им помагам, ще ме оставят да спазвам съботата. За известно време нещата вървяха добре.

Продължих да готвя и да чистя за семейството, докато накрая се омъжих за един прекрасен човек от адвентната църква. За съжаление съпругът ми почина и ме остави с четири малки деца. Вярата ми е силна и аз получавам любовта и подкрепата на цялата църква. Църковни членове дори плащат таксите за училище на двете по-големи деца.

Родителите ме принудиха да посещавам адвентната църква, но Бог превърна принудата в благословение, защото в тази църква намерих нещо повече от добра вест – намерих едно любящо семейство.