През цялата история и дори до днес можем да намерим примери за хора, изричащи предсказания за бъдещето. В повечето случаи тези неща никога не се сбъдват. Когато обаче наистина се сбъднат, можем да се запитаме: Възможно ли е това да е чисто съвпадение? Може би Господ има намеса? Или вероятно врагът на душите е действал, за да измами възможно най-много хора?

В Писанието личностите, на които Бог дава дарбата на пророчеството, са такива, които говорят с Него. Не че са безгрешни, но се стремят да живеят в съгласие с Божията разкрита воля. Те имат лична връзка с Бога и по този начин Той има възможност да ги употреби за специалната Си цел.

Тази седмица ще разгледаме как Бог прави това.

Накратко за седмицата: Били ли са старозаветните и новозаветните пророци светии или просто обикновени мъже и жени? Каква роля са играли в Израел жените пророци? Какви са разликите между апостолите и пророците в Новия Завет?

В Петокнижието (първите пет книги на Библията) думата пророк обозначава получателя на Божествено откровение. Във времето на съдиите очевидно е започнала да се използва думата ясновидец (на еврейски ро’е (1 Царе 9:9, 11, 18, 19). По-късно отново се е върнала употребата на по-стария термин.

Пророците са били не само говорители на Бога, но понякога и посредници между Бог и народа. В Битие 20 гл. Авраам е посредник между Бог и Авимелех – той трябва да се помоли на Бога от името на Авимелех.

Авраам е внушителна фигура в Стария Завет. В Писанието той три пъти е наречен Божи приятел (2 Летописи 20:7; Исая 41:8; Яков 2:23). Когато е на 99 години, Бог му казва: “Ще те направя плодовит и ще произведа народи от теб; и царе ще произлязат от теб” (Битие 17:6) – обещание, което по човешки изглежда невъзможно. Тъй като е повярвал в Бог въпреки това, което му говори човешката логика, Авраам става “отец на всички, които вярват” (Римляни 4:11).

Като имаме предвид, че Авраам е готов да пожертва сина си в отговор на Божията заповед (Битие 22 гл.), изглежда невероятно, че той е трябвало да излъже Авимелех за Сара (Битие 20:2). Обаче ситуацията е съвсем реалистична. “Както водата отразява лице срещу лице – така сърцето на човека отразява човека” (Притчи 27:19). Редките изяви на останалото във вярващия старо естество, отстъплението на Божиите чеда от всички епохи и нашите собствени тъжни отклонения от пътеката на праведността са достатъчни да обяснят жалкото поведение на “бащата на всички, които вярват”. Колко напълно по човешки постъпва Авраам: моменти на велика вяра, моменти на дълбоки падения! Кой последовател на Авраамовия Бог не се чувства по сходен начин?

Първата личност от народа на Израел, наречена пророк, е Моисей. Във връзка с неговата смърт е направено изказването: “Не се издигна вече в Израел пророк като Моисей, когото Господ познаваше лице в лице” (Второзаконие 34:10). Авраам е бащата на израелевия народ, но Моисей е първият пророк в израелевата история – пример за всички пророци, които следват.

Чрез египетското си образование, чрез силната си вяра в Бога и личната си опитност с Всемогъщия при горящия храст (Изход 3 гл.) Моисей е добре подготвен да предвожда народа на Израел. Знаем от Писанието, че поради постоянния недостиг на вяра в този народ Моисей често посредничи пред Бога за него (Изход 32:11-13; Числа 14:13-19; 16:46-50), като едновременно с това увещава израелтяните да бъдат верни.

След случая със златното теле при Синай (Изход 32 гл.) Моисей прекарва 40 дни с Бога. Когато се връща от планината, лицето му блести (Изход 34:28-35). Това сияние е само отражение на Божията слава (2 Коринтяни 3:7). Вземайки предвид факта, че Моисей има уникалната привилегия да види славата на Твореца, не е чудно, че лицето му блести след такова преживяване. Но това не е единствената причина. Бунтът със златното теле е насочен не само срещу Бога, но и срещу Моисей. Доказателството за общението му с Бога е средство да бъде възстановен на полагащото му се място на водач. Когато народът осъзнава с Кого е бил той, оспорената му роля на водач и посредник е възстановена.

Всеки, който е изпълнен с Божия Дух, по някакъв начин ще отразява славния Божи характер. Онези, които живеят близо до Бога, ще имат подчертано влияние върху живота на другите, макар че те самите може и да не го подозират.

Преди смъртта си Моисей казва на израелтяните: “Господ, твоят Бог, ще издигне отсред теб, измежду братята ти, пророк, както е въздигнал мен; него слушайте” (Второзаконие 18:5). Контекстът показва, че това пророчество има непосредствено приложение в годините след смъртта на Моисей (Второзаконие 18; 34:9, 10; Осия 12:10). Пророците от Исус Навин до Малахия са негово частично изпълнение.

Обаче само Христос би могъл напълно да съответства на условията, изложени в предсказанието на Моисей (вижте Йоан 1:21; 6:14; 7:40). Той идва като втори Моисей, но не за да освободи Своя народ от властта на земни господари, а от властта на греха.

Писанията на старозаветните пророци от Исая до Малахия са добре познати. Освен това в историята на Израел е имало и много други пророци. Самуил живее в периода на съдиите (1 Царе 3:20). Гад и Натан продължават неговото дело (2 Царе 12:1; 24:13). След разделянето на царството в 931 г. пр. Хр. откриваме пророците Ахия (3 Царе 11:29), Илия (3 Царе 18:1) и Елисей (4 Царе 2:9-14).

Пророците произхождат от всички класи на обществото: Еремия и Езекиил са свещеници; Исая и Софония са от царски род; Даниил е министър-председател на Вавилон; Самуил е съдия; Елисей е фермер, а Амос – овчар. Но какъвто и да е техният произход, всички те са Божии вестители, чрез които Бог се опитва да предпази Израел от пропадане в грях. Някои от пророците пишат книги (1 Летописи 29:29; 2 Летописи 9:29), други – не (3 Царе 17:1, 2; 4 Царе 2:15); някои са съветници на царе (1 Царе 22:5), други проповядват на народа (Езекил 3:17). След четири века на пророческо мълчание се появява Йоан Кръстител като последният от пророците на старозаветния период (Матей 3:1).

Навсякъде в Свещените Писания виждаме Господ да говори на народа Си чрез тези Свои слуги. Цялата Библия е дело на пророците и носи Божиите вести. Независимо колко са различни произходът, образованието, темпераментите им; независимо от недостатъците в техните характери (разбира се, със същественото изключение на Исус) тези хора - с плът и кръв като нашите - са употребени от Господа, за да представят Неговите вести в почти всяка страна по света. И това ще продължи до края на времето.

Мариам, сестрата на Моисей, е наречена пророчица. Описано е, че тя води жените в изпълнението на Песента на Моисей (срв. Изход 15:1 и 21). Моисей е определеният водач на израелевия народ, но той се занимава предимно с мъжете, които се считат за глави на семействата си. Вероятно работата на Мариам е с израелевите жени. Тя трябва да е няколко години по-възрастна от Моисей (Изход 2:1-8) и според Йосиф Флавий се омъжва за Ур, който заедно с Аарон държи ръцете на Моисей в битката с амаличаните (Древности. Т. ІІІ).

Важността й в Израел личи от факта, че целият народ трябва да чака седем дни, докато Бог премахне проказата й след злополучния случай с брат й Моисей и неговата съпруга (Числа 12:1-15).

Девора (Съдии 5 гл.) трябва да е изключителна личност. В общество, където господстват мъжете, тя става политически и духовен водач – нещо, което малко жени постигат в онези дни. Дълбоко духовна, тя отдава на Бога цялата хвала за победата над ханаанците (ст. 3-5, 13). Не приема никаква слава за себе си или за Варак.

Като “майка в Израел” (ст. 7) тя бди над народа с майчинска загриженост, съветва ги и помага при осигуряване на правосъдието.

Друга пророчица в Израел е Олда (4 Царе 22:14-20; 2 Летописи 34:20-28). Когато цар Йосия я пита за Божията воля, тя пророкува възмездие и бедствие върху Израел и народа му, но не в дните на Йосия. Неговите очи няма да видят злото, защото е смирил себе си пред Господа. Интересно е, че хората се обръщат за съвет към Олда, въпреки че и Еремия, и Софония живеят по същото време.

Старозаветният пророчески период завършва около четиристотин години преди рождението на Христос. В този период са написани много еврейски книги, но никоя от тях не е приета като боговдъхновена.

В новозаветния гръцки език думата апостол е използвана със значение посланик, пратеник или делегат. Например Йосиф Флавий използва тази дума, когато говори за посланиците, изпращани от евреите като техни представители в Рим (Юдейски древности. Т. ХVІІ).

В Новия Завет апостол носи идеята за мисия и представителство. Терминът се появява в контекста на посвещаването и изпращането на учениците от Исус на евангелизаторска мисия (Матей 10:2-6). Апостолите са хора със специални пълномощия от възкръсналия Господ. Те самите виждат Неговата смърт и възкресение – нещо, което никой от предишните пророци не е видял. Някои от апостолите (като Йоан и Павел) са също и пророци, но не всички апостоли са пророци. Според Ефесяни 2:20 апостолите и пророците заедно осигуряват основното тълкувание на това, което Бог прави в Христос за човечеството.

Йоан Кръстител е най-големият пророк в смисъл, че той има привилегията да обяви идването на Христос, за Когото са свидетелствали всички пророци (виж Лука 24:27; Йоан 5:39, 46). Подобно на Авраам, всички старозаветни пророци са очаквали деня, когато Месия ще дойде (1 Петрово 1:10, 11), но Йоан го вижда в плът. Следователно в известен смисъл старозаветното пророческо служене достига своя връх в Йоан. Същевременно Йоан Кръстител е само “до вратата” на царството на благодатта, като само поглежда вътре. Докато и най-незначителният последовател на Исус Христос може да погледне назад и да се наслаждава на изпълнението на всички месиански пророчества чрез Божия Син.

Елън Уайт Патриарси и пророци гл. “Изпитът на вярата” и “Моисей “.

“По време на престоя си в Египет Авраам доказа, че е подвластен на човешката слабост и несъвършенство. В прикриването на факта, че Сара е негова съпруга той показа недоверие в Божията грижа, липса на онази възвишена вяра и смелост, които толкова често и достойно се проявяваха в живота му” (Елън Уайт. Патриарси и пророци).

“Моисей беше запознат с окончателната награда, която ще бъде дадена на смирените и послушните Божии служители. В сравнение с нея светските придобивки за него се обезцениха до своята истинска незначителност. Величественият дворец на фараона и царският трон бяха предлагани като примамка за Моисей, но той знаеше, че в неговите великолепни дворове се намират греховните удоволствия, които карат хората да забравят Бога. Той гледаше отвъд разкошния палат, отвъд царската корона, към високите почести, с които ще бъдат удостоени светиите на Всевишния в царство, неопетнено от греха. С вяра той видя нетленната корона, която Царят на небето ще постави на челото на победителя” (Елън Уайт. Борба и смелост).

“Славата, отразена от лицето на Моисей, показва нагледно благословенията, които ще бъдат получени от пазещия заповедите Божи народ чрез посредничеството на Христос. Тя свидетелства, че колкото по-тясно е общението ни с Бога и по-ясно познанието ни за Неговите изисквания, толкова по-пълно ще възприемаме Божествения образ и толкова по-охотно ще ставаме участници в Божественото естество” (Елън Уайт. Патриарси и пророци).

1. Обсъдете някои от недостатъците на характера, виждащи се в различни пророци и апостоли от Библията. Каква надежда за себе си можете да извлечете от тях? Кои са добрите качества, виждащи се в много от тези хора? Каква надежда и добра перспектива можете да откриете в това?

2. Какво да кажем за някои от така наречените “пророци” днес – такива, които правят всякакви предсказания, понякога описвани в местния вестник? Как да се отнасяме към тях? Какви хора са те; какви предсказания правят? Какво можем да научим за разликата между тях и пророците, описани в Библията?

3. Как можем като църква да играем ролята на пророци? По какъв начин сме призовани да направим точно това? Как можем по-добре да изпълним тази роля?

Училищата във френски говорещите страни имат занятия в събота. Много трудно е адвентистите да успеят да завършат. Не по-различно е положението в родното ми Конго.

След като завърших основното си образование, аз се записах в държавно училище по бизнес. Знаех, че съботата ще бъде проблем, но аз бях един от четиримата адвентисти там и ние си помагахме много, за да останем верни на Бога.

Трима други адвентисти от по-горните класове ми казаха, че изпитите са в събота и е много трудно да бъдат променени за друг ден. Не ми оставаше нищо друго освен да се моля за Божията воля и да поискам разрешение да се явявам в други дни. Няколко от учителите отказаха.

Ние постихме и се молихме, след което посетихме училищната администрация. От там ни казаха, че всички изпити са насрочени за събота и не се предвиждат изключения. Ние обаче не искахме да се откажем. Молихме се още два месеца и отново поставихме нашия проблем на дневен ред. За наше учудване директорът реши да напише писмо до учителите, с което заявяваше, че няма да има изпити в събота. Дори ни позволи да се явим на изпитите, които бяхме пропуснали до този момент. Бяхме изпълнени с радост!

Малко преди края на втората ми година в училище бе назначен нов директор. Той промени политиката за провеждане на изпитите и отново ги насрочи за събота. Подадохме жалба, но ни отказаха. Настъпи времето за изпити и няколко от тях бяха определени за събота. Вместо да ни предложи да се явим в друг ден, директорът ни предложи да напуснем училището.

Реших да остана. Постих и се молих за пренасрочване, но учителите не можеха да направят нищо без разрешение от директора. Трудна ситуация. Но с доверие в Бога и много молитва успях да взема достатъчно изпити, за да премина в горния клас.

По онова време моите приятели адвентисти бяха завършили и аз останах единственият адвентист в училището. Проведох евангелизаторски събрания, за да запозная учителите и учениците с адвентните учения и особено със съботата. Събранията бяха фокусирани върху Исус и привлякоха около осемдесет души, включително и двама учители. След това стана по-лесно да получавам свободна събота. Двама ученика пожелаха да научат повече за адвентистите и защо са толкова твърди в своите убеждения. Обясних им съботата от сътворението до Откровение и ги поканих на църква. И двамата решиха да се кръстят.

Най-накрая успях да завърша, а новите адвентисти успяват да получат свободна събота след работата, която бе извършена преди тях.