Темата за остатъка първо се появява при Ной и неговото семейство (Битие 7:23) и отново изплува в историята на Израел. Апостол Павел говори за остатък (Римляни 11:5), по онова време състоящ се от евреи, които приемат Исус и по-късно стават ядрото на ранната християнска църква. В книгата Откровение се появява остатък при църквите от Тиатир (Откровение 2:24) и Сардис (Откровение 3:4), а също и в глава 12 – темата на изучаването ни през тази седмица.

Верният на Бога остатък невинаги е видим, т.е. от най-ранните до последните дни Бог има Свои верни в различните религии, затова и е отправен призивът: “Излезте от нея [Вавилон], люде Мои” (Откровение 18:4). И все пак има точно определено описание на Божия остатък в последните дни.

Накратко за седмицата: Какво означават символите в Откровение 12 гл.? Кои събития в историята могат да се възприемат като изпълнение на пророчествата в тази глава? Какво е значението на изразите “свидетелството на Исус” и “духът на пророчеството”?

Откровение 12 гл. представя великата борба между Христос и Сатана в символична форма и описва развитието й от времето на Христос до времето на края. В стих 1 Йоан вижда ослепителна гледка – бременна жена, “облечена със слънцето, с луната под нозете й” и носеща корона с 12 звезди. Той нарича видението “голямо знамение”, показвайки, че това е нещо повече от обикновена жена. Тя е символ на църквата или на Божия верен народ (вижте Исая 54:5, 6; 2 Коринтяни 11:2). Ослепителната й външност я свързва с Исус, Слънцето на правдата (Малахия 4:2; Откровение 1:16).

До деветнадесети век повечето изследователи на пророчеството използват тук принципа ден - година и така разбират, че 1260 дни се отнасят за времето на преследването на църквата през Средновековието – период от 1260 години.

Доста основателно при това. Първо, цялата тази част е изпълнена със символи, които не се разбират буквално, защо тогава елементът на времето да бъде разбиран буквално? Второ, различните изрази за време, използвани в Даниил и Откровение – “време, времена и половин време” (Даниил 7:25; 12:7; Откровение 12:14), “четиридесет и два месеца” (Откровение 11:2; 13:5) и “хиляда двеста и шестдесет дни” (Откровение 11:3; 12:6) не са нормалният начин за изразяване на буквални три и половина години (вижте Лука 4:25 и Яков 5:17). Поради тези и други причини адвентистите от седмия ден (за разлика от повечето други християни днес) тълкуват 1260 дни като 1260 години и ги възприемат като сочещи периода на папското върховенство от шестия до края на осемнадесетия век.

Откровение 12:7-12 е пауза между две действия в историята. То се съсредоточава върху грехопадението на Сатана в небето и изгонването му на земята. Следователно ни е дадена възможност да надзърнем в произхода на великата борба, тъй като тя започва в друга част на Вселената. Преходът нагоре-надолу между небето и земята трябва да ни говори как тясно свързаните събития на едното място влияят на събитията в другото. Ние наистина сме в разгара на една космическа битка!

В тези стихове срещу Божия народ е изпратена вода като река – символ на преследващи армии (Еремия 46:7, 8; 47:2; Даниил 9:26). За разлика от това в Откровение 12:16 земята е описана като помагаща на преследваната църква. В 1620 г. първите поклонници, които бягат от религиозното преследване в Европа, пристигат на американския континент. На тази новооткрита земя те намират безопасно пристанище, където преследващите армии на европейските власти не могат да ги достигнат. По този начин новият континент Америка символично поглъща преследващите армии.

В Откровение 12:17 се намираме във времето след 1260-годишния период (който завършва в края на осемнадесети век). Виждайки че не може да унищожи Божия верен народ, Сатана се разярява на една определена група, наречена “останалите от нейното потомство” или “остатъка от нейното семе” (Превод на крал Яков).

Едва ли Бог може да го каже по-ясно! Този остатък от последните дни ще бъде разпознат преди всичко поради факта, че съблюдава Божиите заповеди - всичките, - което, разбира се, включва и седмия ден, събота.

Вторият отличителен белег на църквата на остатъка е “свидетелството на Исус”. Този израз се появява шест пъти в книгата Откровение (Откровение 1:2, 9; 12:17; 19:10; 20:4).

Предлагат се две граматически възможни обяснения за неговото значение. Първото гледище тълкува “свидетелството на Исус” като свидетелство на човека за Христос. Второто гледище разбира “свидетелството на Исус” като себеразкриване на Исус – Негово собствено свидетелство за Себе Си.

Проучването на думата свидетелство в писанията на Йоан показва, че всеки път когато се появява в същата граматическа конструкция, както в Откровение, тя винаги се отнася до свидетелството на самия Исус (Йоан 1:19; 3:11, 32, 33; 5:31). За разлика от това, идеята за свидетелстване за някого в писанията на Йоан постоянно се изразява с различна от тази граматическа конструкция.

Следователно в книгата Откровение изразът “свидетелството на Исус” също трябва да бъде разбиран като свидетелството на Исус за самия Него, а не свидетелството на остатъка за Него. Това се потвърждава и от проучването на самите текстове в Откровение. Откровение 1:2 казва, че Йоан свидетелства за “Божието Слово” и за “свидетелството на Исус”. Така “Божието Слово” се отнася за това, което казва Бог, и е аналогично на “свидетелството на Исус”. Следователно “Божието Слово” е просто това, което Исус казва; то е свидетелството, което Исус дава за Себе Си.

Същото важи и за Откровение 1:9. Йоан представя себе си и препоръките за себе си и казва, че е на остров Патмос заради “Божието Слово” и “свидетелството на Исус”. Паралелът между “Божието Слово” и “свидетелството на Исус” отново е ясно забележим. Така, според принципа “да се тълкува стих със стих”, всеки текст в книгата Откровение, където се появява изразът “свидетелството на Исус”, винаги се отнася за свидетелството на самия Исус.

Най-близкото съответствие на фразата “духът на пророчеството” в Библията се намира в 1 Коринтяни 12:8-10. Там Павел говори за Светия Дух, Който дава дарбата на пророчеството заедно с другите дарби (харизмата); а човекът, който получава тази дарба, е наречен пророк.

Както в 1 Коринтяни 12:28 хората, които имат дарбата на пророчеството (стих 10 от същата глава), са наречени пророци; в Откровение 22:8, 9 онези, които имат духа на пророчеството (Откровение 19:10), също са наречени “пророци”.

“Тогава аз паднах пред краката му, за да му се поклоня; но той ми каза: “Недей! Аз съм служител заедно с теб и братята ти, които имат свидетелството на Исус; поклони се на Бога; защото свидетелството на Исус е духът на пророчеството” (Откровение 19:10).

“Аз (...) паднах да се поклоня пред краката на ангела, който ми беше показал всичко. Но той ми каза: “Недей! Аз съм служител заедно с теб и с братята ти, пророците, и с тези, които пазят думите на тази книга. Поклони се на Бога” (Откровение 22:8, 9).

И в двата пасажа ситуацията е една и съща. Йоан пада в нозете на ангела, за да му се поклони. Думите от отговора на ангела са почти еднакви, но разликата е показателна. В Откровение 19:10 братята са определени с израза “които имат свидетелството на Исус”. В Откровение 22:9 братята просто са наречени “пророците”.

Ако протестантският принцип на тълкуване на стих чрез друг стих означава нещо, това сравнение трябва да доведе до заключението, че “духът на пророчеството” в Откровение 19:10 е пророческата дарба, която е дадена не на църковните членове въобще, но само на онези, които са били призовани от Бога да бъдат пророци.

Това не е само адвентно тълкувание. Лутеранският учен Херман Стратман казва за “братята ти, които имат свидетелството на Исус” в Откровение 19:10: “Според паралела в Откровение 22:9, братята, за които се говори, не са вярващите изобщо, но пророците (...) Ако имат мартуриа Йесоу [свидетелството на Исус], те имат духа на пророчеството, т.е. те са пророци” (Теологичен речник на Новия Завет. Т. 4).

От проучването ни досега разбираме, че в Откровение 12:17 “останалите от нейното потомство” са Божията видима църква на остатъка, която може да бъде разпозната по две основни черти: (1) те “пазят Божиите заповеди”, както Бог ги е дал на планината Синай, включително съботната заповед; и (2) “имат свидетелството на Исус Христос”, което е Духът на пророчеството или пророческата дарба.

Дори преди самото си организиране в 1863 г. пазещото съботата адвентно движение винаги е твърдяло, че притежава тези белези. Като адвентисти ние разгласяваме Десетте заповеди, включително седмия ден - събота; вярваме, че като църква имаме свидетелството на Исус, т.е. че Бог е изявил Себе Си в живота и делото на Елън Уайт.

Така Църквата на адвентистите от седмия ден не е просто една от многото църкви. Тя е пророчески предсказана. Бог я е извикал в съществуване за точно определена цел – да разгласи тройната ангелска вест към един загиващ свят.

Като адвентисти от седмия ден ние вярваме, че сме членове на Божията църква на остатъка. Обаче това отъждествяване с нея не ни дава някакво изключително положение пред Бога. Ти може да си част от този общ остатък и все пак да бъдеш изгубен. Спасението не се гарантира чрез членство в някоя църква. Спасяваме се като отделни хора - не като църква. Да бъдем членове на тази църква е голяма привилегия и отговорност, защото имаме свещено призвание. Но да си неин член не ти гарантира спасението, така както и фактът, че някой е бил евреин в древния Израел не е гарантирало спасението му (Еремия 8:20).

Елън Уайт Духът на пророчеството, т.1, гл. “Въведение”; и от Ранни Писания, гл.“Исторически пролог”.

“Една от дарбите на Светия Дух е пророчеството. Тази дарба е отличителен белег на църквата на остатъка и е изявена в служенето на Елън Уайт – Божията вестителка. Нейните писания са постоянен и авторитетен източник на истина, който носи на църквата утеха, ръководство, наставления и изобличения. Те изясняват също, че Библията е стандартът, чрез който трябва да се изпитват всички учения и опитности” (Адвентистите от седмия ден вярват).

Едно проучване на идеята за остатъка в Стария Завет разкрива няколко интересни факта. Може би най-важният е, че в цялата Библия “остатъкът” са онези, които живеят с повече светлина от другите. Ной има светлината за идващия потоп. Авраам има светлината за истинския Бог. Израелевият народ се покланя на Господа в светилището, докато техните съседи езичници принасят в жертва деца на олтарите си или се покланят на статуи на крави, бикове и други животни. Накратко, идеята за остатъка има повече общо с откровението за истината и за Божия характер, отколкото със светостта на онези, които имат познанието за Бога. За какво говори това? Както беше изразено в частта за четвъртък, да си част от остатъка означава само, че имаш голяма светлина и че с тази светлина идват големи отговорности. Това не означава, че автоматично имаш спасението; нито означава, че онези, които не са част от остатъка, са изгубени. Жалък факт от свещената история е този, че мнозина от Божия остатък не само не успяват да живеят според светлината, която им е дадена, но и често се бунтуват срещу нея.

1. Каква важна вест намираме в Лука 12:48 за онези, които вярват, че са част от църквата на остатъка?

2. Твърдението, че ние сме “църквата на остатъка” може да звучи много високомерно. И все пак защо изглежда смислено Бог да има специален народ със специална вест в последните дни? Всъщност така ли звучи? Обсъдете.

3. Ако това да принадлежим на остатъка не ти гарантира спасението, тогава какво е предимството да си част от него?

Не съм израснал в адвентната църква, но Бог ме доведе в тази църква по чуден начин. Протестантски пастор в града не знаеше почти нищо за адвентистите и отказваше да научи какво проповядват. Веднъж Бог му казал на сън, че трябва да проповядва четвъртата заповед, ако не иска да бъде погубен за вечността. Тогава пасторът започнал да говори за съботата в църквата си и аз приех вестта.

След няколко месеца се кръстих и започнах да проповядвам. Явно имах дарбата да говоря и Бог благослови усилията ми. Адвентен ръководител в областта ме насърчи да изучавам теология в адвентния университет и аз се записах.

По време на ваканциите се връщах в родния си град, за да проповядвам и да изнасям библейски уроци. Докато проповядвах, се запознах с млада жена. Бяхме приятели и никой от нас не предполагаше, че отношенията ни ще се задълбочат. Тогава Бог й говорил и й показал, че трябва да се оженим. Тя се съпротивила, но Бог настоял и след време се оженихме.

Сега работим на изключително интересно място. Градът ни е политически център в Хаити. Понякога събитията стават толкова динамични, че хората се страхуват да излязат на улицата. Дори в това напрегнато време хората посещават нашите евангелизаторски събрания. Проповядваме и се молим и стотици идват. След една евангелизаторска поредица 72 души бяха кръстени. В тази трудна област бяха извършени повече кръщения за една година, отколкото на което и да е друго място в Хаити.

Обичам да евангелизирам! Искам да проповядвам, за да могат всички в нашата област да чуят, че Исус идва скоро.

Отговарям за осем църкви, като най-голямата от тях е с 400 членове. Но все още има места, където адвентистите не са стигнали. Заедно със съпругата ми правим всичко възможно да навлезем в тези райони и да занесем Божията светлина в тай-тъмните кътчета на Хаити.

В Хаити един от всеки 28 души е адвентист! И въпреки това в някои райони няма нито един адвентист. Хаитяните обичат евангелието и мнозина миряни желаят да проповядват и да работят за тези, които не знаят, че Исус ще дойде отново. Политическата и икономическата ситуация обаче затруднява евангелизирането на такива области. Искаме Исус да дойде скоро и апелираме към вас да се молите за народа на Хаити и да продължавате да ни помагате чрез вашите мисионски дарения.