Ако нещо в християнската вяра е приложимо за хората, живеещи в началото на двадесет и първия век, то това е съботата. Това е лекарството, от което много силно се нуждаят милиони, поразявани от стрес, от сърдечни болести и изтощение. Тя предлага бягство от безкрайното напрежение на съвременния живот. Дава възможност да презаредим празните си “батерии” и да се пренасочим към истинските приоритети в живота. Съботата ни казва, че има време, когато трябва да затворим вратата на своя дом и ум пред безпорядъка и шума на света и да дойдем в присъствието на Този, Който ни е създал и Който знае от какво се нуждаем.

“Ако има някоя заповед, от която забързаните и притиснати съвременни хора се нуждаят, това е съботата. Ние сме толкова заети с опитите си да придадем смисъл на собствения си живот и да служим на себе си, щото забравяме, че Бог е Единственият, Който може да даде смисъл на живота ни. Показваме, че си “почиваме” в Него, като си почиваме в Неговия ден” (Джон Дибдъл. Коментар на Библията на изобилния живот: Изход).

Накратко за седмицата: Защо съботата е толкова важна за нас? Защо Бог я учредява? Какво означава свято време? Кой или какво прави съботата свята? Как можем да превърнем спазването на съботата в приятно и значимо преживяване?

Две основни за цялото човечество институции датират от първата седмица на земната история: бракът и съботата. Те са съществена част от Божествената програма за човешко щастие. Не е чудно, че в течение на епохите и двете са били толкова силно атакувани от лукавия. Бог е знаел от какво се нуждае човечеството и затова е създал време със съвършен цикъл от шест “нормални” дни плюс един необичаен ден: съботата. И оттогава онези, които са спазвали този Божествено установен ритъм, са били благославяни чрез него.

“След като си почива на седмия ден, Бог го освещава (или го отделя) като ден на почивка за човека. По примера на Твореца човекът трябваше да почива в този свещен ден, за да може, като погледне към небесата и земята, да размисля за своя Баща и за Неговите велики дела. И когато наблюдава доказателствата за Божията любов, мъдрост и доброта, сърцето му да се изпълва с обич и почит съм неговия Създател.

Бог вижда, че съботата е крайно необходима за човека - дори в Рая, за да му напомня по-живо за Бога и да събужда в душата му благодарност, защото всичко, на което се наслаждава и което притежава, идва от благодетелната ръка на Твореца” (Елън Уайт. Патриарси и пророци).

Думата свят се среща в Библията в различен контекст. Понякога хора са наричани святи, а така също и предмети или периоди от време. Основното значение е “да отделя за определена употреба”. Свещениците са били святи хора, защото са били отделени за службите в светилището. Те са боравели със святи съдове и инструменти, с които не са се извършвали светски дейности, но са били използвани за специални ритуални цели. По същия начин святите дни са определени от Бога за специална цел. Щом веднъж са отделени като святи, те вече не се използват за обикновени неща, защото са определени за по-възвишена цел. Дейностите в такива святи дни трябва да съответстват на целта, която Бог им придава.

Съботата е мощно свидетелство за върховенството на Бога. Само Той може да твори и само Той може да направи нещо свято. Ето защо адвентистите се противопоставят толкова силно на промяната на съботата в неделя като християнски ден за почивка и поклонение. Без ясна Божия заповед такова развитие на нещата не е нищо по-малко от оскърбление за Бога” (Ричард Райс. Царуването на Бога).

Спазването на съботата има вътрешни и външни страни. Когато то е само въпрос на външно поведение, следващо списък с правила, ние сме пропуснали истинското й значение. Но същевременно това, че почитаме святия ден, се вижда от другите. То говори, че сме отделни и различни. То е знак за нашата вярност към Твореца и Изкупителя.

Когато говорим за съботната заповед, обикновено се отнасяме към текста, намиращ се в Изход 20 глава. Там заповедта е основана върху сътворението на света. Всяка събота ни се напомня, че Бог е нашият Творец и че ние сме Негови създания, с всичко, което тази славна истина загатва. Но в текста на Десетте заповеди в книгата "Второзаконие" намираме допълнителна характеристика. Седмичната събота е също празник на освобождаването на Израел от египетско робство и затова следователно - от всяко робство, от което Божията благодат е освободила човечеството.

Съботата е знак не само за сътворението, но и за изкуплението. Тя ни насочва към спасението в Исус, Който не само ни пресътворява сега (2Коринтяни 5:17; Галатяни 6:15), но ни предлага и надежда за вечност в едно ново небе и нова земя (2Петрово 3:13). Всъщност евреите са възприемали съботата като символ на “идещия свят”; тоест, на новото небе и новата земя. Тя е седмично предвкусване на това, което ще имаме за цяла вечност, и трябва да служи като специално напомняне за всичко, което ни е дадено в Исус.

На практическо ниво съботата ни помага да се освободим от робството на часовника и календара. Мнозина са роби и на компютрите и мобилните телефони. За много хора е станало невероятно трудно да разделят работното време от свободното време. Изглежда, че съвременният живот изисква винаги да сме на разположение на други и да сме готови да “превключим” на работен режим. Съботата е съвършената противоотрова за тази болест, която заплашва всяка форма на истинска почивка – физическа и духовна.

“Да отделим една свята събота означава, че трябва да спираме нашата работна дейност за един ден на всеки седем. Вълнуващото в такъв обичай е, че той променя отношението ни към останалата част от седмицата. Освобождава ни до голяма степен от тревогите за това каква производителност имаме през другите дни. Освен това, когато сложим край на това безкрайно гонене на вятъра, можем наистина да си почиваме и да се учим да получаваме наслада по нови начини” (Марва Доон. Святото спазване на съботата).

Действителността е изключително жалка: Много адвентисти не се наслаждават истински на Божията събота. Някои имат много разочароващи спомени за начините, по които тя е била спазвана в дома на родителите им. Дори в адвентни институции има много какво да се желае в тази насока. Очаква се правилата и предписанията да осигурят спазването на съботата като свят ден. Някои от тези правила са основани на библейски принципи, но много от тях всъщност имат повече общо с традициите и културата, отколкото с “така казва Господ”.

Съботата никога не трябва да е ден, свързван предимно със забрани и ограничения. Ако търсим образец за подражание, трябва да оставим примера на Исус да ни вдъхновява.

“Работата в небето никога не престава и хората никога не трябва да си почиват от вършенето на добро. Съботата не е предназначена да бъде време за безполезност и бездействие. Законът забранява светска работа в почивния ден на Господа. Трудът, с който си печелим прехраната, трябва да се прекрати. Никоя работа за светско удоволствие или печалба не е законна в този ден. Но както Бог спира Своето дело на сътворението и Си почива в събота и я благославя, така и човекът трябва да остави заниманията от своето делнично ежедневие и да посвети тези свещени часове на здравословна почивка, на поклонение и на святи дела. Делото на Христос за изцеление на болни е в съвършено съгласие със Закона. С него съботата е почетена” (Елън Уайт. Животът на Исус Христос).

Като пазители на съботата често сме обвинявани, че се опитваме да изработим със собствени дела по Закона пътя си към небето. Чуваме това през цялото време. Как трябва да реагираме?

Прочетете отново съботната заповед в Изход 20 глава. Какво ни казва тя да правим? Казва ни да почиваме – нашите синове, дъщери, слуги, животни и дори чужденците сред нас. Всичко говори за почиване.

Сега един прост въпрос: Как става така, че единствената заповед, посветена на почивката, единствената заповед, която недвусмислено говори за почиване, единствената заповед, която ни дава специална възможност да почиваме – как това е превърнато в универсален “новозаветен” символ на делата? Единствената заповед, която по естеството си се отнася изцяло за почивка, е станала за мнозина представа за спасение чрез дела.

Какво не е наред в тази картина?

В действителност съботата съвсем не е символ на делата, а е вечният библейски символ на почивката, която Божият народ винаги е имал в Него.

От света преди грехопадението и от Едемската градина на Адам и Ева до новозаветната почивка, която Божиите последователи имат в Христовото изкупително дело, съботата е реален във времето израз на почивката, която Христос предлага на всички хора. В Матей 11:28-30 Той ни призовава да си почиваме в Него. Господ ще ни даде почивка, а тази почивка намира израз в Неговия универсален почивен ден събота. Всеки може да каже, че си почива в Христос: всеки може да каже, че е спасен по благодат. Но спазването на седмия ден, събота, е видимият израз на тази почивка –жива притча за това, какво означава да бъдеш покрит от Божията благодат. Нашата седмична почивка от светската ни земна работа изпъква като символ на почивката в завършеното спасително дело на Исус Христос за нас.

Нашето послушание към тази заповед е начин да кажем: “Ние сме толкова сигурни в спасението в Исус, толкова сме непоколебими и уверени в това, което Той е направил за нас, че можем – по един специален начин – да си почиваме от всички свои дела, защото знаем какво е извършил Господ за човечеството чрез Своята смърт и възкресение”.

Съботата е много истински, много красноречив, много видим израз и изява на почивката, която имаме в Исус и на вярата в това, което Той е направил за нас. Няма нужда да го казваме: можем да го изразим по реален начин – начин, по който непочитащите съботата не могат.

Елън Уайт в книгата Патриарси и пророци за даването на Десетте заповеди. Размислете и върху разказа в книгата Животът на Исус Христос как Исус е спазвал съботата заедно със Своите ученици.

“В разказа на Марк (гл. 2:27) Исус повдига въпроса за целта на съботата. Тя не е цел сама по себе си. Тя е определена за благословение на човека, ден за физическа почивка, но също и ден, посветен на духовна дейност. Фарисеите се отнасят към този ден така, сякаш хората са създадени, за да служат на съботата, а не съботата да посреща нуждите на човека. Около 180 г. сл. Хр. равинът Шимон бен Менасия прави подобно изказване [като изказването, направено от Исус]: Съботата е дадена на вас, но вие не сте подчинени на съботата”.

1. В групата сравнете описанията за това какво би представлява една “съвършена” събота. Какво можете да направите, за да се приближите възможно най-много до тази идея?

2. По-рано през седмицата беше казано, че някои от правилата и ограниченията, които прилагаме към съботата, са основани повече на традицията, отколкото на Божието Слово. Обсъдете какви може да бъдат тези създадени от човека правила, в противовес на това, което казва Библията. Как можем да разберем разликата?

3. Разсъждавайте още върху идеята, изразена в частта за четвъртък. Как можем по-добре да покажем на света, че специалната почивка, на която се наслаждаваме в Исус чрез съботата, разкрива реалността на Божията благодат в живота ни? Какви неща може да сме направили, за да създадем у другите погрешно впечатление?

Съботата е Божият дар за човечеството. Тя е съвършената противоотрова за съвременното безпокойство и стрес. Тя е много специално седмично време, което Бог е направил свято за нас. Ако към този ден се подхожда с правилно отношение, той може да бъде източник на физическа и духовна почивка и време на истинска радост. Най-големият пример за свято спазване на съботата е Исус, Който говори за Себе Си като за Господар на съботата.

Това се случило една съботна вечер. Табани се прибирал към дома заедно с приятеля си Томас след репетиция на църковния хор. Томас не бил адвентист, но обичал да общува с Табани.

Докато вървели по тихите улици на град Булавайо в Зимбабве, двамата юноши чули стъпки зад себе си. Не обърнали внимание, защото се намирали в спокоен квартал. Внезапно четирима мъже се втурнали към тях и нападнали Табани. Трима го сграбчили, а четвъртият му пребъркал джобовете в търсене на нещо ценно.

Томас се затичал в търсене на помощ, но никой не отворил вратата на дома си. Табани се опитал да се отскубне макар че нападателите го държали здраво. В боричкането един от тях го наръгал с нож зад ухото. Най-накрая Табани успял да избяга и да стигне до Томас, който вече намерил помощ. Когато видели друг човек да се приближава, бандитите избягали.

Табани кървял обилно от раната и се наложило Томас да го придържа, докато стигнат до дома му. Братът на Томас ги закарал с кола до най-близката клиника. Там го насочили към болница, но в бързината братята били оставили ключовете в колата. Докато се опитвали да решат какво да правят, един лекар се приближил към тях. Току-що бил завършил работа и им предложил да ги закара до болницата. Пристигнали там и лекарят ги вкарал в стая, където Табани получил помощ. След това непознатият лекар върнал момчето у дома.

Юношите благодарили на доктора и обяснили, че нямат пари да му платят. Той им казал, че няма защо да се безпокоят и че помощта му е безплатна. Благодарили му още веднъж и се върнали по домовете си.

Когато родителите на Табани се върнали у дома, той им разказал какво се е случило. Цялото семейство се опитало да намери лекаря, който помогнал на сина им, без да вземе никакви пари, но никой в клиниката и в болницата не знаел лекар с такова с описание. „Може би ти е помогнал ангел” – казала майка му със страхопочитание.

Томас бил силно развълнуван от това, че Бог се е погрижил за приятеля му по толкова забележителен начин. Макар че ходел на църква, която практикувала изцеления и чудеса, Томас започнал да ходи в адвентната църква заедно с Табани. Наскоро Томас се кръсти и двамата приятели заедно хвалят Бога като братя по вяра.