В съда стои мъж, обвинен в убийство. Той се кълне шумно, че е невинен, че не е направил това и че дори не е бил на мястото, където е извършено престъплението. Звучи доста убедително. Ако съдим само по думите му, можем да се изкушим да му повярваме. Обаче тогава се появяват свидетелите. Един след друг те казват едно и също: Видели са обвиняемия на местопрестъплението и са видели него (а дори някои са го чули) да извършва убийството. Въпреки че отделните подробности се различават в зависимост от това къде очевидците са били по време на произшествието, техните свидетелски показания са съкрушителни и вината на обвиняемия става явна.

Подобно на това Йоан започва писмото си с твърдението, че самият той принадлежи към кръга свидетели, които лично виждат и преживяват Исус и могат да споделят тази преобразяваща живота информация с другите.

Накратко за седмицата: Защо Исус е “Словото на живота”? Какво се надява да постигне Йоан, като пише това въведение? Как можем днес да бъдем очевидци на Исус? Каква роля има общността в живота на християнина?

Йоан започва, като изтъква, че и той заедно с други е очевидец на “Словото на живота”. Стих 2 дообяснява този “живот” и заедно с първата част на стих 3 набляга на оповестяването му.

В стихове 1 и 3 Йоан изказва седем твърдения, преди да приключи изречението: (1) Това, което е отначало, (2) това, което сме чули, (3) това, което сме видели с очите си, (4) това, което сме наблюдавали, (5) това, което сме докоснали, (6) това, което сме видели и (7) това, което сме чули. После завършва: “Него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение” (ст. 3). В стих 2, който е вмъкнат и доизяснява всичко, едно четворно изброяване завършва с фразата “и ви възвестяваме вечния живот”.

Смисълът на всичко това е, че Йоан иска да познаем от личен опит съществуването на Бога, което той самият преживява чрез Исус. Иска ние самите да познаем вечния живот, общението и радостта, която можем да имаме чрез Исус Христос – същият, Когото самият той е чувал, виждал и докосвал.

Онези, които познават Евангелието на Йоан, са заинтригувани, когато започнат да четат първото му послание и открият въведение, подобно на въведението от Евангелието.

И двата пасажа започват почти еднакво. И двата ни насочват назад към миналото, като използват “началото” – очевидно препратка към Битие 1:1 - Сътворението. И двата разграничават Бог-Отец и Словото, и двата ги поставят един до друг в близка връзка. И двете части използват също и символите на “живота” и “светлината”. Несъмнено има много общи неща между тези две части.

Но има и разлики.

Евангелието от Йоан силно набляга на Исус като Бог и като Творец. Въпреки че пълната титла “Неговият Син Исус Христос” в 1Йоаново 1:3 ни насочва едновременно към Исусовото човешко и божествено естество, терминът Бог не е пряко приложен към Исус във въведението към 1 Йоаново, както във въведението към Евангелието от Йоан. Евангелието също е много ясно по отношение на Исус Христос в Неговата роля като Творец. Нищо от това, което е сътворено, не е направено без Него. Йоан не би могъл да говори по-ясно както за божествеността на Христос, а така също и за Него като Творец.

1 Йоаново подчертава ролята на очевидците и на тяхната вест (въздейства следователно на техния авторитет) – наблягане, което не се намира в Евангелието от Йоан и което говори от една по-независима и по-малко лична перспектива.

Взети заедно, и двете части разкриват истини за Исус, които са централни за плана на спасението.

1Йоаново 1:1 споменава Словото на живота. Терминът слово се намира също и в Йоан 1:1-3 и се отнася конкретно за Исус. В Откровение 19 гл. ездачът на белия кон се нарича “Божието Слово” (Откровение 19:13) и това също се отнася за Исус. Тъй като в произведенията на Йоан думата слово в определен контекст се отнася за Исус, в 1Йоаново 1:1 тя най-вероятно се използва със същото значение.

Това важи и за думата живот. Исус нарича Себе Си “пътят и истината, и животът” (Йоан 14:6). Следователно животът в 1Йоаново 1:2 вероятно също се отнася за Христос. Затова не е чудно, че Той е Словото на живота.

Макар някои хора да твърдят, че изразът Словото на живота означава оповестяване на евангелието, доказателствата сочат към самия Исус. Макар да е възможно евангелието да се чуе с ушите, по-трудно е да се види с очите. Междувременно, невъзможно е да се докосне с ръце “Словото на живота”, ако този израз се отнася за оповестяване на евангелието. Да чуеш, да видиш и да докоснеш човек звучи по-смислено, отколкото да чуеш, да видиш и да докоснеш благовестието. Освен това фразата “живот (...) беше с Отца и се яви на нас” (1Йоаново 1:2) също подсказва, че Йоан има предвид една Личност, когато споменава Словото и живота.

Много хора обичат да ходят на мач, на концерт, на политически форуми и пр. Те искат сами да видят какво става и сами да преживят събитието. След това могат да споделят с другите видяното и чутото. Други са неволни очевидци, например на нещастен случай или на престъпление, и могат да бъдат призовани да свидетелстват в съда.

Апостолите са очевидци на живота, смъртта и възкресението на Христос. Това “събитие" - Христос - им въздейства до такава степен, че не могат да се въздържат да не го предадат и на другите.

Точно това се случва и с Йоан. В 1Йоаново 1:1-4 апостолът твърди, че е очевидец на Исус Христос. Той поддържа твърденията си с думите, че не само Го е видял, но и Го е докосвал и слушал. Йоан повтаря тези твърдения, опитвайки се да подчертае реалността на неговите лични преживявания с Исус.

Днес не можем да бъдем преки очевидци на събитията от Исусовия живот или на историческите събития от библейската история. Но това не означава, че не можем да бъдем очевидци на изключителния факт: Христос е реална историческа Личност; очевидци и на това, което Той прави за нас. В известен смисъл - особено в нашия постмодерен свят - личната ни история, личният ни разказ на очевидци може да бъде по-мощно свидетелство за съществуването и добротата на Бога, отколкото историческите събития, описани в Библията.

Някой е казал, че Бог няма внуци - има само деца. Християнската опитност не се преживява по наследство. Трябва да вземем решение в сърцето си да се посветим на Исус. Никой друг не може да направи това вместо нас, както и никой не може да се храни вместо нас. Самите ние трябва да вземем решението за пълно предаване на Бога. В този смисъл да си християнин е много лично и съкровено преживяване.

Същевременно в тези първи няколко стиха Йоан прибавя и друго измерение на това какво означава да бъдеш християнин. Кани ни да приемем неговото свидетелство за Исус и така да преживеем общение с него и с другите християни. С други думи, разгласяването на евангелието създава общности. Да приемеш Исус Христос като Спасител и Господ, като Дарител на вечния живот, означава да се присъединиш към семейството на вярващите.

Самият Исус изгражда Своята общност (църквата) (Матей 16:18) и се грижи за нея така, както овчарят се грижи за стадото си (Йоан 10:14-16). Исус и Неговата църква си принадлежат. Разгласяването на Христос като Спасител и на евангелието довеждат хората до общение не само с Отец и Сина, но и с другите вярващи. Съществува не само невидима небесна връзка, но също и много истинска видима между вярващите. Християните са благословени поради факта, че не трябва да се справят с живота си сами, но стават част от общността и семейството на Христос на земята.

Пасажът в 1 Йоаново завършва със стих 4. Целта на Йоан е не само хората да се радват на общението с Бога и с вярващите, но също и да имат пълна радост.

Вероятно стих 4 се връща назад към предходните стихове. Нашата радост е пълна, защото Исус, “този вечен Живот”, се е явил. Стихът може би хвърля и поглед напред, към останалата част от Първото послание на Йоан, в което са разкрити Исус и спасението чрез Него, както и животът с Бога (който е живот на любов). Освен всичко той може би сочи към бъдещото идване на нашия Господ. Така 1Йоаново 1:1-4 сякаш обхваща времето от предсъществуването на Христос до окончателното осъществяване на спасителния план при Второто Му пришествие.

Елън Уайт, Копнежът на вековете гл.“Мълчи, утихни”.

“Йоан, който лично познава Христос, иска да сподели своето познание с читателите си, за да може и те да се радват на същото общение с Отец и Сина. Изразявайки този нежен копнеж, той отстоява божествеността, вечността и въплъщението (човешкото естество) на Сина. Предава това чудно познание с прости, но силни думи, за да може читателите в неговото (а и в нашето!) време да нямат съмнения по отношение основата на християнската вяра и естеството и делото на Исус Христос” (Адвентен библейски коментар. Т. 7).

1. Кое може да направи силно свидетелството на очевидеца? Същевременно защо не трябва да вярваме на всеки разказ на очевидец? Все пак хората лъжат или просто не виждат нещата съвсем точно. Мислили ли сте някога, че сте видели нещо само за да осъзнаете по-късно, че сте сбъркали? Кое в разказите на очевидците, представени в Библията, им дава такава правдоподобност? Дали вярваме, че са верни, защото са в Библията? Или са в Библията, защото са верни? Или и двете?

2. Прегледайте целия въпрос за общението. Защо то е толкова важно за всички вярващи? Какво се случва с тези, които са склонни да вървят сами, отделно от "тялото Христово"? Същевременно какви опасности е възможно да възникнат, когато сме прекалено зависими от другите или от църквата? Как постигаме точното равновесие?

3. Какво можем да направим, за да помогнем на местната си църква да бъде по-отзивчива към нуждите на членовете си? В кои области вашата църква може да действа по-добре?

Толга копнеел да опознае Бога, но не можел да намери никой в родната си страна, който да го научи. Когато турист християнин го запознал с Исус, Толга осъзнал, че Исус е истинският Бог, когото да обича и на когото да служи.

Семейството му настоявало да се ожени, но той не познавал християнки. Бракът му с Есин бил уреден. Толга и Есин почти не се познавали, преди да се оженят, но той се молил за Божието ръководство. Смятал, че не може да й каже, че е християнин.

Веднъж църковните членове решили да отидат на екскурзия в планината. Съпругата му току що била родила и той се страхувал, че няма да пожелае да го придружи. Тя обаче решила да тръгне с него. Качили се на автобус. Есин започнала да чете някаква книжка и внезапно попитала: „Откъде е това?” Толга започнал да се поти от вълнение. „Написаното е от една свята книга – Библията”, – едва успял да промълви.

Продължила да чете. „Харесва ми, искам да прочета нещо повече. Откъде мога да намеря Библия?”

Толга бил удивен. Преди още да може да отговори, църковният ръководител казал: „Аз мога да ти дам Библия.” Тогава Толга осъзнал, че е време да каже на жена си, че е християнин.

Трябвало да се моли за начин да й каже, а ето, че Бог отворил вратата чрез една малка книжка!

Следващият ден бил събота – първата събота на Есин. Той се молил Бог да отвори сърцето й, за да приеме истината. По време на съботното училище наблюдавал как Есин слуша внимателно и дори задава въпроси. Проповедта като че ли била точно за нея. Пасторът говорил за общите неща между нейната религия и християнството. Той дори прочел от нейната свята книга текст за второто идване на Христос.

Есин чете Библията всеки път, когато има възможност, и споделя наученото с клиенти в магазина си. „Тя ме засрамва – казва Толга. – Аз не дръзвах да споделям вярата си с моята съпруга, а тя говори за Исус с всички околни! Наскоро помоли за две библии, които да даде на приятелки!”

Есин ходи на църква, когато може, и напредва в пътуването си към Исус. Толга се учи от нея да бъде смел в разпространяване на евангелието.

Църквата в Турция има стотина членове. Част от даренията от последната тринадесета събота отидоха за подпомагане на църквата в Турция, за да бъдат достигнати милионите хора, които не познават Христос. Благодарим ви, че взимате участие в споделянето на евангелието в тази голяма страна.