Ако не сте били бежанци, вероятно няма да можете напълно да разберете положението на израелтяните. Разбира се, за разлика от много бежанци днес, те искат да напуснат Египет, а не са изгонени. Но все пак вероятно е смущаващо за тях да напуснат единствената страна, която познават, за да тръгнат из недружелюбната пустиня.

В този контекст можем по-добре да разберем някои от правилата и постановленията, дадени на този народ – правила, които да им помогнат да оцелеят. Същевременно, въпреки че някои от нещата прекъсват (например манната), след като най-накрая израелтяните влизат в обещаната земя, много от законите остават, защото в тях се съдържат принципи, които, ако се следват, биха били голямо благословение в живота им в свят, изпълнен с грях и идолопоклонство.

Тази седмица ще разгледаме някои от постановленията, които Господ учредява за Своя древен народ, които включват как да се справят с определени болести, как да се отнасят към брачната невярност и как да се справят с личните конфликти, които неизбежно възникват, когато хората живеят заедно.

Представете си гледката на древния Израел в безлюдната пустиня пред планината Синай. Хиляди по хиляди номади със своя добитък, отдалечени на километри от всяко цивилизовано място. Какви медицински средства имат на разположение? Никакви. А предвид това как се е практикувала медицината тогава, вероятно са били по-добре и без тях. Въпреки това колко лесно в такава обстановка може да се разпространи една или друга епидемия.

Очевидно всеки, който има сериозна кожна болест, може да бъде наречен прокажен. Истинската проказа (сега наричана болест на Хансен) също е включена в тази група. Всяка заразна кожна болест се счита за заплаха за обществото. Така също и кръвотечение или секрет, или докосването на разлагащо се тяло в пустинната жега могат да разпространят болести в епидемични размери сред лагера. И мъжете, и жените са отстранявани, докато здравето им се подобри. Господ не “мрази” тези физически увредени хора, но заради здравето на народа ги отделя в група извън лагера – подобно на поставяне под карантина. (В наше време също има специални отделения в болниците за пациенти със заразни болести.)

Погледнете всичко това от духовна перспектива, от представата за оскверняването, греха и това, което той ни причинява. Кой вярващ човек не е преживявал усещането за отделяне от Божието присъствие заради греха? Кой не е преживявал усещането за духовна самота, причинявана от оскверняване пред Бога?

Трудно е за нас днес да си представим огромните проблеми, свързани с преселването на хиляди хора заедно с техните стада добитък. Сега те са “натъпкани” в пустинята пред планината Синай. Физически увредените хора са отстранени заради здравето на народа. Но трябва да се разреши друг сериозен проблем. Въпреки че те са наставлявани да се обичат един-друг (Левит 19:18), това невинаги е толкова лесно, както знае всеки, който живее в общество. Дори в най-добрите моменти възникват конфликти.

Злото срещу нашия ближен е грях срещу самия Бог. Това не трябва да е трудно за разбиране. Всички сме Божия собственост по сътворение и по изкупление (1Коринтяни 6:19, 20; Деяния 17:28). Ако някой дойде в твоята собственост и я повреди, грехът ще бъде не само срещу самата собственост, но и срещу теб, собственика й. Същото е, когато съгрешаваме срещу човек; съгрешаваме срещу Този, Който го е създал и който на кръста го е изкупил със Своята собствена кръв.

Принципът за поправяне на злото спрямо другите е приложим и днес, но как поправяме злото, което сме извършили спрямо Бога, срещу Когото също сме съгрешили? Истината е, че не можем. Твърде късно е да се оправдаваме пред Него. Разбира се, точно затова е дошъл Исус: да ни оправдае пред Бога - не чрез нещо, което ние бихме могли да направим, но само чрез това, което Той е направил и прави за нас (Колосяни 1:20).

Творецът създава брачната връзка в Едем като сътворява човечеството в два пола и отпразнува първия брак (Битие 1:26–28, 2:21–24). Две заповеди от Декалога, седмата и десетата, защитават брачната институция. В теокрацията неверността е наказуема със смърт на двете страни (Левит 20:10).

Очевидно Господ желае да подчертае колко сериозно възприема целия въпрос за брачната невярност, която и досега е най-голямата заплаха за семейната стабилност.

В цялата процедура, която явно включва и свръхестествен елемент – вниманието е насочено към питието. Водата е свята, такава също е и земята, от която свещеникът взема щипка пръст. Святата вода и пръстта не вгорчават водата - просто подчертават светостта й. Написаните проклятия, които са отмивани с нея, символизират възможната й горчивина. “Всичко зависи от това, дали жената е невинна, или виновна. Ако святото се срещне с несвято, възмездието е неизбежно. Ако святото се срещне с невинност, настъпва хармония” (Реймънд Браун. Вестта на Числа).

Тази процедура (доста странна за нас) не е пример за магия. По-скоро представлява конкретно, видимо средство, което бившите роби могат да схванат. Не водата, но Господ чете в сърцето на жената и я наказва или оневинява.

Колкото и странно да ни изглежда всичко това днес, важното е, че то показва колко значима е брачната клетва в очите на Бога. Само Той знае колко много болка, страдание и вреда е нанесена от съпружеската невярност от страна на единия или другия партньор. Колко жалко е, че в толкова много общества брачните клетви сякаш са почти толкова "свещени", колкото и едно ръкостискане.

Божията цел е така да организира Израел, че той да бъде за Него “царство от свещеници и свят народ” - в най-широк смисъл (Изход 19:6). По този начин те трябва да свидетелстват пред народите отблизо и далеч за истините, отнасящи се до живия Бог.

Назиреят е “осветен човек”, чиято цел е да посвети себе си на Господа за различни периоди от време. Родителят може да посвети детето си да бъде назирей за цял живот. Например майката на Самсон посвещава сина си според указанията на ангела с намерението той да започне да избавя Израел от филистимците (Съдии 13:2–5; 16:17). Анна също посвещава първородния си син Самуил да бъде назирей за цял живот (1Царе 1:10, 11).

Интересна е също и заповедта за пиенето. За древните хора лозето и произведените от него сок, вино и грозде са символ на обработваемата земя със стопанствата и фермите. Когато не пият вино от лозето, назиреите изразяват по видим начин вярата, че са се отправили към една по-добра земя. Лозето символизира заседналото живеене. Обаче с начина си на живот назиреят показва видимо и недвусмислено своето желание за “едно по-добро отечеството, тоест небесното, затова Бог не се срамува да се нарича техен Бог; защото им е приготвил град” (Евреи 11:16).

След като прочетете внимателно горното благословение, отговорете на следните въпроси:

• По какъв начин тук се намеква за Божията същност? (Матей 28:19).

• Как тази молитва разкрива пълната зависимост на Израел от Бога? (Йоан 15:5).

• Какво е значението на факта, че свещениците са тези, които произнасят споменатата молитва в полза на народа? (Евреи 7:25).

Тук има няколко интересни момента. Всеки от тези стихове започва с Божието лично, заветно име (Яхве, Господ). Обръщението към събранието е в единствено число. Тоест, говори се на всеки човек поотделно. Всеки лично може да разбере какво означава благословението. Независимо колко голямо е израелевото общество, всеки един може да има лична връзка с Господа.

По онова време Израел няма Писанията. Господните благословения се изявяват в освобождаването им от робството, в преминаването на Червено море и в осигуряването на храна и вода за тях. Неговата опазваща сила се вижда в присъствието Му в светилището, чиито ритуали – всеизгарянето, тамянът и свещникът – горят винаги, ден и нощ.

Ето едно ясно доказателство, че старозаветната религия е изцяло религия на благодатта (Галатяни 3:7–14; Евреи 4:1, 2). Третият стих убеждава вярващия човек в Божието благоразположение и мир (виж Матей 11:28-30).

“Посвещавайте себе си на Бога сутринта: нека това да бъде първата ви работа. Нека молитвата ви бъде: `Вземи ме, о, Господи, да бъда изцяло твой! Полагам всички свои планове в нозете Ти. Употреби ме днес в служба на Теб. Бъди с мен и нека всички мои дела да бъдат извършени в Теб`. Това трябва да става винаги. Всяка сутрин се посвещавайте на Бога за предстоящия ден. Предавайте всички свои планове на Него, за да ги осъществява или осуетява, според това, което ще покаже Неговото провидение. По този начин ден след ден можете да предавате живота си в Божиите ръце и така той ще бъде все повече и повече оформян според този на Христос” (Елън Уайт. Пътят към Христос).

“Приятелите могат да бъдат разделени от обстоятелствата; неспокойните вълни на необятното море може да бушуват между нас и тях. Но никакви обстоятелства, никакво разстояние не може да ни отдели от Спасителя. Където и да сме, Той е от дясната ни страна, за да ни поддържа, подкрепя, издига и развеселява. Още по-велика от майчината любов към детето й е любовта на Христос към изкупените от Него. За нас е привилегия да си почиваме в любовта Му и да казваме: `Аз ще Му се доверя, защото Той отдаде живота Си за мен” (Елън Уайт. По стъпките на Великият Лекар).

1. Макар че всички осъзнаваме опасностите от прекаленото обвързване с този свят и от изгубването на истинския ни дом, възможно ли е да бъдем дотолкова погълнати от копнежа си за Небето, че да се измъкваме от отговорностите си тук? Ако да, как? Как да намерим точното равновесие по тази важна тема? Какви примери можете да дадете за хора, отишли твърде далеч в очакването си за небето за сметка на своите отговорности тук?

2. Какъв натиск упражнява вашето общество върху брака? Как църквата би могла да се справи с тези предизвикателства, за да запази дадената от Бога святост на семейството?

3. В групата поговорете за ситуации, в които сте постъпвали неправилно или сте онеправдавали друг човек, и как сте разрешили този проблем. Какви поуки сте извлекли? Как се справяте със ситуации, в които изглежда, че неправдите са непростими?

Господ желае Неговият народ да бъде щастлив и спокоен. Физическото и духовното благосъстояние идват чрез послушание от любов към Божите закони на живота, чрез правилни взаимоотношения с брачния партньор и с ближните и чрез ежедневно посвещаване на волята ни на нашия Небесен Баща. Това не означава, че животът е винаги лесен на тази опорочена от греха земя, но може много да се подобри, ако се стремим да живеем съобразно с Неговата воля.

Бог има хиляди начини да доведе човек до Исус. Знам го от личен опит. Като повечето японци аз не бях християнка. В университета учителката по стенография ни насърчаваше да посещаваме различни лекции, за да се упражняваме. Когато видях обява за семинар, реших да го посетя. Не знаех, че става въпрос за религиозни събрания. Просто седнах и зачаках лекторът да започне да говори.

Лекциите ми се видяха интересни и аз започнах да ги посещавам всяка вечер. Все пак това беше упражнение за домашна работа. Когато едно момиче ме попита дали искам да изучавам Библията, аз се съгласих. Докато изучавах кореспондентния курс на Гласа на пророчеството, стигнах до убеждението, че Бог съществува, обича ме и желае да бъдем приятели. Библейският курс ме доведе в адвентната църква и аз бях кръстена.

За мене бе лесно да бъда християнка в църквата, но навън имах проблеми и започнах да се съмнявам дали наистина съм такава. След време дори спрях да ходя на църква, но не престанах да вярвам в Бога.

След университета започнах работа. Един колега посети дома ми и видя курса от Гласът на пророчеството в библиотеката ми. Разгледа уроците и ме попита дали това, което пише там, е истина. Уверих го, че е истина и той пожела да ги изучава. Предложих му да го заведа на евангелизационно събрание и дори го придружих до там. Още веднъж бях утвърдена във вярата си. Приятелят ми поиска да бъде кръстен.

Ходех на църква, защото той желаеше да я посещава. Групата на младите хора в библейския курс ни се стори интересна. Докато израствахме във вярата, открихме, че сме повече от приятели. След време се оженихме.

Съпругът ми бе активен в църквата въпреки че в работата си бе много натоварен. Разболя се сериозно и го приеха в болница. Аз се затичах към болницата, като по пътя се молех да го сваря жив. След като пристигнах, лекарите ми казаха, че състоянието му е критично.

През следващите няколко седмици постоянно се молех за него. Молитвата укрепи вярата ми и постепенно започна да обхваща роднини, приятели и колеги. Осъзнах колко несигурен е животът, което ме подтикна всеки ден да предавам себе си и семейството си в Божиите ръце.

Разбирам, че Бог превърна болестта на съпруга ми в благословение. Научихме, че животът ни е в ръцете на Бога. Сега сме домакини на малка група в дома ни, в която и други могат да научат за Божията скъпоценна вест на любов.