Стиховете на урок 6 за печат Печат на страницата

Урок 6

30 октомври - 5 ноември 2010 г.

Урия – вярата на един чужденец

Събота - 30 октомври

Второзаконие 6:5
5. и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила.

1 Царе 26:5-11
5. И Давид стана та дойде на мястото, гдето Саул беше разположил стана си, и Давид съгледа мястото, гдето лежеше Саул и Авенир Нировият син, военачалникът му. А Саул лежеше в оградата от коли, и людете бяха разположени около него.

6. Тогава Давид проговори и рече на хетееца Ахимелех и на Ависея Саруиния син, Иоавовия брат: Кой ще слезе с мене при Саула в стана. И рече Ависей: Аз ще сляза с тебе.

7. И тъй, Давид и Ависей дойдоха през нощта при людете; и, ето, Саул лежеше заспал в оградата от коли, и копието му беше забито в земята при главата му; а Авенир и людете лежаха около него.

8. Тогава Ависей каза на Давида: Бог предаде днес врага ти в ръката ти; сега, прочее, нека го поразя с копието до земята с един удар и няма да повторя.

9. А Давид рече на Ависея: Да го не погубиш; защото кой може да дигне ръка против Господния помазаник и да бъде невинен?

10. Рече още Давид: Бъди уверен, както си в живота на Господа, че Господ ще го порази; или денят му ще дойде, и ще умре; или ще влезе в сражение и ще загине.

11. Да ми не даде Господ да дигна ръка против Господния помазаник! Но вземи сега, моля, копието, което е при главата му, и стомната с водата, па да си отидем.

2 Царе 11
1. След една година, във времето когато царете отиват на война, Давид прати Иоава и слугите си с него и целия Израил; и те разбиха амонците, и обсадиха Рава. А Давид остана в Ерусалим.

2. И надвечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща; и от покрива видя една жена, която се къпеше; а жената бе много красива на глед.

3. И Давид прати да разпитат за жената; и рече един: Не е ли това Витсавее, дъщеря на Елиама, жена на хетееца Урия?

4. И Давид прати човеци да я вземат, и когато дойде при него лежа с нея, (защото се бе очистила от нечистотата си); и тя се върна у дома си.

5. А жената зачна; и прати да известят на Давида, казвайки: Непразна съм.

6. Тогава Давид прати до Иоава да кажат: Изпрати ми хетееца Урия. И Иоав изпрати Урия при Давида.

7. И когато дойде Урия при него, Давид го попита как е Иоав, как са людете и как успява войната.

8. После Давид каза на Урия: Слез у дома си та умий нозете си. И Урия излезе из царската къща, а след него отиде дял от царската трапеза.

9. Но Урия спа при вратата на царската къща с всичките слуги на господаря си, и не слезе у дома си.

10. И когато известиха на Давида, казвайки: Урия не слезе у дома си, Давид каза на Урия: Не си ли дошъл от път? защо не слезе у дома си?

11. И Урия каза на Давида: Ковчегът и Израил и Юда прекарват в шатри; и господарят ми Иоав и слугите на господаря ми са разположени в стан на открито поле; а аз ли да ида у дома си, за да ям и да пия и да спя с жена си? Заклевам се в твоя живот и в живота на душата ти, не направям аз това нещо.

12. Тогава Давид каза на Урия: Престой тука и днес, па утре ще те изпратя. И тъй, Урия престоя в Ерусалим през оня ден и през другия.

13. И Давид го покани, та яде пред него и пи; и опи го. Но вечерта Урия излезе да спи на леглото си със слугите си, а у дома си не слезе.

14. Затова, на утринта Давид писа писмо на Иоава и го прати чрез Уриева ръка.

15. А в писмото написа, казвайки: Поставете Урия там, гдето сражението е най-люто; сетне се оттеглете от него, за да бъде ударен и да умре.

16. И така, Иоав, като държеше града в обсада, определи Урия на едно място, гдето знаеше, че има храбри мъже.

17. И когато мъжете излязоха от града та се биха с Иоава, паднаха неколцина от людете, ще каже, от Давидовите слуги; умря и хетеецът Урия.

18. Тогава Иоав прати да известят на Давида всичко, що се бе случило във войната.

19. И заповяда на вестителя, казвайки: Когато разкажеш на царя всичко, що се е случило във войната,

20. ако пламне гневът на царя и той ти рече: Защо се приближихте толкоз до града да се биете? не знаехте ли, че щяха да стрелят от стената?

21. Кой порази Авимелеха син на Ерувесета {Съд. 6:32, Иероваал.}*? Една жена не хвърли ли върху него от стената горен воденичен камък, та умря в Тевес? Защо се приближихте толкоз при стената? Тогава ти кажи: Умря и слугата ти хетеецът Урия.

22. И така, вестителят замина и, като дойде, извести на Давида всичко, за което Иоав го беше изпратил.

23. Вестителят рече на Давида: Мъжете надделяха над нас та излязоха против нас на полето; а ние ги прогонихме дори до входа на портата;

24. но стрелците стреляха от стената върху слугите ти, и неколцина от слугите на царя умряха; умря и слугата ти хетеецът Урия.

25. Тогава Давид каза на вестителя: Така да кажеш на Иоава: Да те не смущава това нещо, защото мечът пояжда някога едного и някога другиго; засили още повече нападението си против града и съсипи го. Също и ти го насърчи.

26. И когато чу Уриевата жена, че мъжът й Урия умрял, плака за мъжа си.

27. И като премина жалейката, Давид прати та я взе у дома си, и тя му стана жена, и му роди син. Но делото, което Давид бе сторил, беше зло пред Господа.

Естир 8:17
17. И във всяка област и във всеки град, гдето стигна царската заповед и указ, юдеите имаха радост и веселие, пируване и добър ден. И мнозина от людете на земята станаха юдеи; защото страх от юдеите ги обзе.

Псалми 51
1. (По слав. 50). За първия певец, псалом на Давида, когато пророк Натан дойде при него, след като беше влязъл той при Витсавия {2 Цар. 11:2-4. 12:1-9.}†.
Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си; Според множеството на благите
Си милости изличи беззаконията ми.

2. Измий ме съвършено от беззаконието ми,
И очисти ме от греха ми.

3. Защото престъплението си аз признавам,
И грехът ми е винаги пред мене.

4. На Тебе, само на Тебе, съгреших,
И пред Тебе сторих това зло;
Признавам това, за да бъдеш оправдан, когато говориш,
И да излезеш непорочен, когато съдиш.

5. Ето родих се в нечестие,
И в грях ме зачна майка ми.

6. Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека,
Научи ме мъдрост в скришното на сърцето ми.

7. Поръси ме с исоп, и ще бъда чист;
Измий ме, и ще стана по-бял от сняг.

8. Дай ми да чуя радост и веселие,
За да се зарадват костите, които си строшил.

9. Отвърни лицето Си от греховете ми.
И всичките ми беззакония изличи.

10. Сърце чисто сътвори в мене, Боже,
И дух постоянен обновявай вътре в мене,

11. Да не ме отхвърлиш от присъствието Си,
Нито да отнемеш от мене Светия Си Дух.

12. Повърни ми радостта на спасението Си:
И освобождаващият Дух нека ме подкрепи.

13. Тогава ще науча престъпниците на Твоите пътища,
И грешници ще се обърнат към Тебе.

14. Избави ме от виновността за кръвта, Боже, Боже на спасението ми;
И езикът ми ще пее високо за Твоята правда.

15. Господи, отвори устните ми;
И устата ми ще разгласят Твоята хвала.

16. Защото не щеш да Ти принеса жертва;
Всеизгаряния не Ти са угодни.

17. Жертви на Бога са дух съкрушен;
Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.

18. Стори добро на Сион според благоволението Си;
Съгради стените на Ерусалим.

19. Тогава благоволението Ти ще бъде в жертви на правда,
В приноси и всеизгаряния;
Тогава ще принасят юнци на олтара Ти.

Исая 56:3-7
3. А чужденецът, който се е прилепил към Господа да не говори
Като каже: Господ съвсем ще ме отдели от людете Си;
Нито да каже скопецът: Ето, аз съм сухо дърво.

4. Защото така казва Господ за скопците:
Които пазят съботите Ми,
И избират каквото Ми е угодно,
И държат здраво завета Ми:

5. На тях Аз ще дам в дома Си и вътре в стените Си
Спомен и име по-добро от синове и дъщери;
На тях ще дам вечно име,
Което няма да се заличи.

6. Също и чужденците, които се прилепват към Господа,
За да Му служат, да обичат името на Господа,
И да бъдат Негови слуги, -
Всеки от тях, който пази съботата да я не оскверни,
И държи завета Ми, -

7. И тях ще доведа в светия Си хълм,
И ще ги зарадвам в Моя молитвен дом;
Всеизгарянията им и жертвите им ще Ми бъдат благоугодни на олтара Ми,
Защото домът Ми ще се нарече
Молитвен дом на всичките племена.

Ефесяни 2:19
19. Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство;

Плъзгане надолу

Неделя - 31 октомври

2 Царе 11
1. След една година, във времето когато царете отиват на война, Давид прати Иоава и слугите си с него и целия Израил; и те разбиха амонците, и обсадиха Рава. А Давид остана в Ерусалим.

2. И надвечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща; и от покрива видя една жена, която се къпеше; а жената бе много красива на глед.

3. И Давид прати да разпитат за жената; и рече един: Не е ли това Витсавее, дъщеря на Елиама, жена на хетееца Урия?

4. И Давид прати човеци да я вземат, и когато дойде при него лежа с нея, (защото се бе очистила от нечистотата си); и тя се върна у дома си.

5. А жената зачна; и прати да известят на Давида, казвайки: Непразна съм.

6. Тогава Давид прати до Иоава да кажат: Изпрати ми хетееца Урия. И Иоав изпрати Урия при Давида.

7. И когато дойде Урия при него, Давид го попита как е Иоав, как са людете и как успява войната.

8. После Давид каза на Урия: Слез у дома си та умий нозете си. И Урия излезе из царската къща, а след него отиде дял от царската трапеза.

9. Но Урия спа при вратата на царската къща с всичките слуги на господаря си, и не слезе у дома си.

10. И когато известиха на Давида, казвайки: Урия не слезе у дома си, Давид каза на Урия: Не си ли дошъл от път? защо не слезе у дома си?

11. И Урия каза на Давида: Ковчегът и Израил и Юда прекарват в шатри; и господарят ми Иоав и слугите на господаря ми са разположени в стан на открито поле; а аз ли да ида у дома си, за да ям и да пия и да спя с жена си? Заклевам се в твоя живот и в живота на душата ти, не направям аз това нещо.

12. Тогава Давид каза на Урия: Престой тука и днес, па утре ще те изпратя. И тъй, Урия престоя в Ерусалим през оня ден и през другия.

13. И Давид го покани, та яде пред него и пи; и опи го. Но вечерта Урия излезе да спи на леглото си със слугите си, а у дома си не слезе.

14. Затова, на утринта Давид писа писмо на Иоава и го прати чрез Уриева ръка.

15. А в писмото написа, казвайки: Поставете Урия там, гдето сражението е най-люто; сетне се оттеглете от него, за да бъде ударен и да умре.

16. И така, Иоав, като държеше града в обсада, определи Урия на едно място, гдето знаеше, че има храбри мъже.

17. И когато мъжете излязоха от града та се биха с Иоава, паднаха неколцина от людете, ще каже, от Давидовите слуги; умря и хетеецът Урия.

18. Тогава Иоав прати да известят на Давида всичко, що се бе случило във войната.

19. И заповяда на вестителя, казвайки: Когато разкажеш на царя всичко, що се е случило във войната,

20. ако пламне гневът на царя и той ти рече: Защо се приближихте толкоз до града да се биете? не знаехте ли, че щяха да стрелят от стената?

21. Кой порази Авимелеха син на Ерувесета {Съд. 6:32, Иероваал.}*? Една жена не хвърли ли върху него от стената горен воденичен камък, та умря в Тевес? Защо се приближихте толкоз при стената? Тогава ти кажи: Умря и слугата ти хетеецът Урия.

22. И така, вестителят замина и, като дойде, извести на Давида всичко, за което Иоав го беше изпратил.

23. Вестителят рече на Давида: Мъжете надделяха над нас та излязоха против нас на полето; а ние ги прогонихме дори до входа на портата;

24. но стрелците стреляха от стената върху слугите ти, и неколцина от слугите на царя умряха; умря и слугата ти хетеецът Урия.

25. Тогава Давид каза на вестителя: Така да кажеш на Иоава: Да те не смущава това нещо, защото мечът пояжда някога едного и някога другиго; засили още повече нападението си против града и съсипи го. Също и ти го насърчи.

26. И когато чу Уриевата жена, че мъжът й Урия умрял, плака за мъжа си.

27. И като премина жалейката, Давид прати та я взе у дома си, и тя му стана жена, и му роди син. Но делото, което Давид бе сторил, беше зло пред Господа.

2 Царе 13:14
14. Но той отказа да послуша гласа й: и понеже бе по-як от нея, насили я и лежа с нея.

2 Царе 13:28-29
28. Тогава Авесалом заповяда на слугите си, казвайки: Гледайте когато Амноновото сърце се развесели от виното и аз ще ви кажа: Поразете Амнона, тогава го убийте. Не бойте се; не ви ли заповядвам аз? бъдете дръзновени и храбри.

29. И Авесаломовите слуги сториха на Амнона според както Авесалом заповяда. Тогава всичките царски синове станаха и възседнаха всеки на мъската си та побягнаха.

2 Царе 15
1. След това Авесалом си приготви колесници и коне и петдесет мъже, които да тичат пред него.

2. И Авесалом ставаше рано, та стоеше край пътя до портата; и когато някой имаше дело, за което трябваше да дойде пред царя за съдба, тогава Авесалом го викаше и думаше: От кой си град? А той казваше: Слугата ти е от еди-кое Израилево племе.

3. И Авесалом му казваше: Виж, твоята работа е добра и права; но от страна на царя няма кой да те слуша.

4. Авесалом още казваше: Да бях само поставен съдия на тая страна, за да идва при мене всеки, който има спор или дело, та да го оправдавам!

5. И когато някой се приближаваше да му се поклони, той простираше ръка та го хващаше и го целуваше.

6. Така постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който дохождаше при царя за съд; и по тоя начин Авесалом подмамваше сърцата на Израилевите мъже.

7. И като се свършиха четири години {Така според доста много стари преводи; обаче, според Еврейския текст,}*, Авесалом каза на царя: Да отида, моля, в Хеврон, за да изпълня обрека, който направих Господу;

8. защото слугата ти направи обрек, когато живееше в Гесур у Сирия, и казах: Ако наистина ме върне Господ в Ерусалим, тогава ще послужа Господу.

9. И царят му каза: Иди с мир. И така, той стана та отиде в Хеврон.

10. А Авесалом разпрати шпиони по всичките Израилеви племена да казват: Щом чуете тръбния звук, кажете: Авесалом се възцари в Хеврон.

11. А с Авесалома отидоха от Ерусалим двеста мъже, поканени, които отидоха простодушно, без да знаят нещо.

12. После, докато принасяше жертвите, Авесалом покани Давидовия съветник, гилонеца Ахитофел, от града му Гило. И заговорът бе силен, понеже людете постоянно се умножаваха около Авесалома.

13. Тогава дойде вестител при Давида и каза: Сърцата на Израилевите мъже се обърнаха към Авесалома.

14. А Давид каза на всичките си слуги, които бяха с него в Ерусалим: Станете да бягаме, иначе никой от нас не ще може да се опази от Авесалома; побързайте да отидем, да не би да ни застигне скоро, та докара зло върху нас, и порази града с острото на ножа.

15. И царските слуги рекоха на царя: Ето, слугите ти са готови да вършат все що избере господарят ни царят.

16. И тъй, царят излезе, и целият му дом подир него. А царят остави десет жени, наложници, да пазят къщата.

17. Царят, прочее, излезе, и всичките люде подир него, и спряха се на едно далечно място.

18. И всичките му слуги вървяха близо до него; а всичките херетци, всичките фелетци и всичките гетци, шестстотин мъже, които бяха го последвали от Гет, вървяха пред царя.

19. Тогава царят каза на гетеца Итай: Защо идеш и ти с нас? върни се и остани с царя, защото си чужденец и преселен от мястото си.

20. Ти вчера дойде; и днес да те направя ли да се скиташ с нас? Ето, аз ще ида където мога; ти се върни, заведи още и братята си; милост и вярност да бъдат с тебе!

21. А Итай в отговор рече на царя: Заклевам се в живота на Господа и в живота на господаря ми царя, гдето и да бъде господарят ми царят, било за смърт, било за живот, непременно там ще бъде и слугата ти.

22. Тогава Давид каза на Итая: Иди та премини. И тъй, премина гетецът Итай, и всичките му мъже, и всичките деца що бяха с него.

23. А цялата местност плачеше със силен глас като преминаваха всичките люде; а царят премина потока Кедрон, и всичките люде преминаха през пътя за пустинята.

24. А ето дойде и Садок и с него всичките левити, които носеха ковчега за плочите на Божия завет; и сложиха Божия ковчег (при който се качи и Авиатар) догде всичките люде излязоха от града.

25. Тогава царят каза на Садока: Върни Божия ковчег в града; ако придобия благоволението на Господа, Той ще ме възвърне за да видя Него и обиталището Му;

26. но ако рече така: Нямам благоволение в тебе, - ето ме, нека ми стори каквото Му се вижда за добро.

27. Царят още каза на свещеника Садока: Ти, гледаче, върни се в града с мир; и с вас нека се върнат и двамата ви сина: твоят син Ахимаас, и Авиатаровият син Ионатан.

28. Вижте, аз ще се бавя при бродовете в пустинята, докато дойде дума от вас да ми извести какво да направя.

29. И тъй, Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Ерусалим, и там останаха.

30. А Давид се възкачваше по нагорнището на маслинения хълм и плачеше, като се изкачваше, с покрита глава и вървейки бос; и всичките люде що бяха с него покриваха всеки главата си, и плачеха като се изкачваха.

31. И известиха на Давида, казвайки: Ахитофел е между заговорниците с Авесалома. И рече Давид: Господи, моля Ти се, осуети съвета на Ахитофела.

32. И когато стигна Давид на върха на хълма, гдето ставаше богопоклонение, ето архиецът Хусай го посрещна с дрехата си раздрана и с пръст на главата си.

33. И Давид му каза: Ако дойдеш с мене, ще ми бъдеш товар;

34. но ако се върнеш в града и речеш на Авесалома: Царю, ще ти бъда слуга; както бях слуга на баща ти до сега, така ще бъда слуга на тебе, - тогава можеш да осуетиш за мене съвета на Ахитофела.

35. Не са ли там с тебе свещениците Садок и Авиатар? всичко, прочее, каквото би чул от царския дом, съобщи на свещениците Садока и Авиатара;

36. ето, там с тях са двамата им сина, Ахимаас Садоков и Ионатан Авиатаров; чрез тях ми съобщавайте всичко, каквото чуете.

37. И така, Давидовият приятел Хусай, влезе в града; също и Авесалом влезе в Ерусалим.

2 Царе 12:13-14
13. Тогава Давид каза на Натана: Съгреших Господу. А Натан каза на Давида: И Господ отстрани греха ти; няма да умреш.

14. Но понеже чрез това дело ти си дал голяма причина на Господните врагове да хулят, затова детето което ти се е родило, непременно ще умре.

Никой не е „остров”

Понеделник - 1 ноември

2 Царе 11:1
1. След една година, във времето когато царете отиват на война, Давид прати Иоава и слугите си с него и целия Израил; и те разбиха амонците, и обсадиха Рава. А Давид остана в Ерусалим.

1 Царе 26:5-11
5. И Давид стана та дойде на мястото, гдето Саул беше разположил стана си, и Давид съгледа мястото, гдето лежеше Саул и Авенир Нировият син, военачалникът му. А Саул лежеше в оградата от коли, и людете бяха разположени около него.

6. Тогава Давид проговори и рече на хетееца Ахимелех и на Ависея Саруиния син, Иоавовия брат: Кой ще слезе с мене при Саула в стана. И рече Ависей: Аз ще сляза с тебе.

7. И тъй, Давид и Ависей дойдоха през нощта при людете; и, ето, Саул лежеше заспал в оградата от коли, и копието му беше забито в земята при главата му; а Авенир и людете лежаха около него.

8. Тогава Ависей каза на Давида: Бог предаде днес врага ти в ръката ти; сега, прочее, нека го поразя с копието до земята с един удар и няма да повторя.

9. А Давид рече на Ависея: Да го не погубиш; защото кой може да дигне ръка против Господния помазаник и да бъде невинен?

10. Рече още Давид: Бъди уверен, както си в живота на Господа, че Господ ще го порази; или денят му ще дойде, и ще умре; или ще влезе в сражение и ще загине.

11. Да ми не даде Господ да дигна ръка против Господния помазаник! Но вземи сега, моля, копието, което е при главата му, и стомната с водата, па да си отидем.

2 Царе 11
1. След една година, във времето когато царете отиват на война, Давид прати Иоава и слугите си с него и целия Израил; и те разбиха амонците, и обсадиха Рава. А Давид остана в Ерусалим.

2. И надвечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща; и от покрива видя една жена, която се къпеше; а жената бе много красива на глед.

3. И Давид прати да разпитат за жената; и рече един: Не е ли това Витсавее, дъщеря на Елиама, жена на хетееца Урия?

4. И Давид прати човеци да я вземат, и когато дойде при него лежа с нея, (защото се бе очистила от нечистотата си); и тя се върна у дома си.

5. А жената зачна; и прати да известят на Давида, казвайки: Непразна съм.

6. Тогава Давид прати до Иоава да кажат: Изпрати ми хетееца Урия. И Иоав изпрати Урия при Давида.

7. И когато дойде Урия при него, Давид го попита как е Иоав, как са людете и как успява войната.

8. После Давид каза на Урия: Слез у дома си та умий нозете си. И Урия излезе из царската къща, а след него отиде дял от царската трапеза.

9. Но Урия спа при вратата на царската къща с всичките слуги на господаря си, и не слезе у дома си.

10. И когато известиха на Давида, казвайки: Урия не слезе у дома си, Давид каза на Урия: Не си ли дошъл от път? защо не слезе у дома си?

11. И Урия каза на Давида: Ковчегът и Израил и Юда прекарват в шатри; и господарят ми Иоав и слугите на господаря ми са разположени в стан на открито поле; а аз ли да ида у дома си, за да ям и да пия и да спя с жена си? Заклевам се в твоя живот и в живота на душата ти, не направям аз това нещо.

12. Тогава Давид каза на Урия: Престой тука и днес, па утре ще те изпратя. И тъй, Урия престоя в Ерусалим през оня ден и през другия.

13. И Давид го покани, та яде пред него и пи; и опи го. Но вечерта Урия излезе да спи на леглото си със слугите си, а у дома си не слезе.

14. Затова, на утринта Давид писа писмо на Иоава и го прати чрез Уриева ръка.

15. А в писмото написа, казвайки: Поставете Урия там, гдето сражението е най-люто; сетне се оттеглете от него, за да бъде ударен и да умре.

16. И така, Иоав, като държеше града в обсада, определи Урия на едно място, гдето знаеше, че има храбри мъже.

17. И когато мъжете излязоха от града та се биха с Иоава, паднаха неколцина от людете, ще каже, от Давидовите слуги; умря и хетеецът Урия.

18. Тогава Иоав прати да известят на Давида всичко, що се бе случило във войната.

19. И заповяда на вестителя, казвайки: Когато разкажеш на царя всичко, що се е случило във войната,

20. ако пламне гневът на царя и той ти рече: Защо се приближихте толкоз до града да се биете? не знаехте ли, че щяха да стрелят от стената?

21. Кой порази Авимелеха син на Ерувесета {Съд. 6:32, Иероваал.}*? Една жена не хвърли ли върху него от стената горен воденичен камък, та умря в Тевес? Защо се приближихте толкоз при стената? Тогава ти кажи: Умря и слугата ти хетеецът Урия.

22. И така, вестителят замина и, като дойде, извести на Давида всичко, за което Иоав го беше изпратил.

23. Вестителят рече на Давида: Мъжете надделяха над нас та излязоха против нас на полето; а ние ги прогонихме дори до входа на портата;

24. но стрелците стреляха от стената върху слугите ти, и неколцина от слугите на царя умряха; умря и слугата ти хетеецът Урия.

25. Тогава Давид каза на вестителя: Така да кажеш на Иоава: Да те не смущава това нещо, защото мечът пояжда някога едного и някога другиго; засили още повече нападението си против града и съсипи го. Също и ти го насърчи.

26. И когато чу Уриевата жена, че мъжът й Урия умрял, плака за мъжа си.

27. И като премина жалейката, Давид прати та я взе у дома си, и тя му стана жена, и му роди син. Но делото, което Давид бе сторил, беше зло пред Господа.

Битие 14:11
11. И победителите задигнаха всичкия имот на Содома и Гомора и всичката им храна и си отидоха.

Чужденец в Израел

Вторник - 2 ноември

Второзаконие 7:3
3. да се не жениш между тях, и да не даваш дъщеря си на сина му, нито да вземаш неговата дъщеря за своя син;

Исус Навиев 6:25
25. А блудницата Раав и бащиното й семейство, и всичко що имаше тя, Исус остави живи и тя живее всред Израиля до днес, защото скри пратениците, които Исус проводи да съгледат Ерихон.

Рут 1:1-16
1. В дните когато съдиите съдеха, настана глад в земята. И един човек от Витлеем Юдов отиде да престои в Моавската земя, той, и жена му, и двамата му сина.

2. Името на човека беше Елимелех, а името на жена му Ноемин, а имената на двамата му сина Маалон и Хелеон; те бяха ефратци от Витлеем Юдов. И дойдоха в Моавската земя и там останаха.

3. И Елимелех, мъжът на Ноемин, умря; и тя остана с двамата си сина.

4. И те си взеха жени моавки, на които името на едната беше Орфа, а името на другата Рут; и живяха там около десет години.

5. Тогава умряха Маалон и Хелеон, и двамата, тъй че жената се лиши от двамата си сина и от мъжа си.

6. След това тя стана със снахите си да се върне от Моавската земя, защото беше чула в Моавската земя, че Господ посетил людете Си и им дал хляб.

7. И тъй, тя излезе от мястото, гдето беше, и двете й снахи с нея, и вървяха по пътя да се върнат в Юдовата земя.

8. Сетне Ноемин каза на двете си снахи: Идете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към умрелите и към мене.

9. Господ да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на мъжа си. Тогава ги целуна; а те плакаха с висок глас.

10. И рекоха й: Не, но с тебе ще се върнем при твоите люде.

11. Но Ноемин каза: Върнете се, дъщери мои, защо да дойдете с мене? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже?

12. Върнете се, дъщери мои, идете защото остарях и не съм вече за мъж. Ако бих и рекла: Имам надежда; даже ако се омъжех тая нощ, па и родях синове,

13. вие бихте ли ги чакали догде порастат? Бихте ли се въздържали заради тях да се не омъжите? Не, дъщери мои; върнете се, понеже съм много огорчена заради вас, гдето Господната ръка се е простирала против мене.

14. А като плакаха пак с висок глас, Орфа целуна свекърва си, а Рут се привърза при нея.

15. Тогава рече Ноемин: Ето, етърва ти се върна при людете си и при боговете си; върни се и ти подир етърва си.

16. А Рут каза: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда подире ти; защото, гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш, и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог;

Естир 8:17
17. И във всяка област и във всеки град, гдето стигна царската заповед и указ, юдеите имаха радост и веселие, пируване и добър ден. И мнозина от людете на земята станаха юдеи; защото страх от юдеите ги обзе.

Исая 56:3-7
3. А чужденецът, който се е прилепил към Господа да не говори
Като каже: Господ съвсем ще ме отдели от людете Си;
Нито да каже скопецът: Ето, аз съм сухо дърво.

4. Защото така казва Господ за скопците:
Които пазят съботите Ми,
И избират каквото Ми е угодно,
И държат здраво завета Ми:

5. На тях Аз ще дам в дома Си и вътре в стените Си
Спомен и име по-добро от синове и дъщери;
На тях ще дам вечно име,
Което няма да се заличи.

6. Също и чужденците, които се прилепват към Господа,
За да Му служат, да обичат името на Господа,
И да бъдат Негови слуги, -
Всеки от тях, който пази съботата да я не оскверни,
И държи завета Ми, -

7. И тях ще доведа в светия Си хълм,
И ще ги зарадвам в Моя молитвен дом;
Всеизгарянията им и жертвите им ще Ми бъдат благоугодни на олтара Ми,
Защото домът Ми ще се нарече
Молитвен дом на всичките племена.

Рут 1:16
16. А Рут каза: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда подире ти; защото, гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш, и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог;

Исус Навиев 6:25
25. А блудницата Раав и бащиното й семейство, и всичко що имаше тя, Исус остави живи и тя живее всред Израиля до днес, защото скри пратениците, които Исус проводи да съгледат Ерихон.

Матей 1:5
5. Салмон роди Вооза от Рахав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Есея;

1 Царе 26:6
6. Тогава Давид проговори и рече на хетееца Ахимелех и на Ависея Саруиния син, Иоавовия брат: Кой ще слезе с мене при Саула в стана. И рече Ависей: Аз ще сляза с тебе.

1 Летописи 11:41
41. Урия хетеецът, Завад Аалаевият син,

2 Царе 11:3
3. И Давид прати да разпитат за жената; и рече един: Не е ли това Витсавее, дъщеря на Елиама, жена на хетееца Урия?

2 Царе 23:34
34. Елифелет, син на Аасве, син на маахатец; Елиам, син на гилонеца Ахитофел;

Ефесяни 2:19
19. Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство;

Едно име – какво толкова?

Сряда - 3 ноември

Битие 17:5
5. Не ще се именуваш вече Аврам {Т.е., Висок отец.}§, но името ти ще бъде Авраам {Т.е., Отец на множество.}**; защото те направих отец на множество народи.

Битие 32:27-28
27. А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.

28. А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил {Т.е., Борец с Бога.}*, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил.

Данаил 1:7
7. които началникът на скопците преименува, като нарече Даниила Валтасасар, и Анания Седрах, Мисаила Мисах и Азария, Авденаго.

Еремия 26:20-23
20. А имаше и друг човек, Урия Семаиевият син от Кириатиарим, който пророкуваше в Господното име; и пророкуваше против тоя град и против тая страна, със същите думи както и Еремия.

21. И когато цар Иоаким, всичките му силни мъже, и всичките първенци чуха думите му, царят търсеше случай да го умъртви; а Урия, като чу, уплаши се, побягна, та отиде в Египет.

22. А цар Иоаким прати мъже в Египет, Елнатана, Аховоровия син, и известни мъже с него в Египет,

23. та изведоха Урия из Египет, и го доведоха при цар Иоакима, който го порази с нож и хвърли трупа му в гробищата на простолюдието.

Галатяни 3:28
28. Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.

Мъж с принципи

Четвъртък - 4 ноември

2 Царе 11:5
5. А жената зачна; и прати да известят на Давида, казвайки: Непразна съм.

2 Царе 11:8
8. После Давид каза на Урия: Слез у дома си та умий нозете си. И Урия излезе из царската къща, а след него отиде дял от царската трапеза.

2 Царе 11:10-13
10. И когато известиха на Давида, казвайки: Урия не слезе у дома си, Давид каза на Урия: Не си ли дошъл от път? защо не слезе у дома си?

11. И Урия каза на Давида: Ковчегът и Израил и Юда прекарват в шатри; и господарят ми Иоав и слугите на господаря ми са разположени в стан на открито поле; а аз ли да ида у дома си, за да ям и да пия и да спя с жена си? Заклевам се в твоя живот и в живота на душата ти, не направям аз това нещо.

12. Тогава Давид каза на Урия: Престой тука и днес, па утре ще те изпратя. И тъй, Урия престоя в Ерусалим през оня ден и през другия.

13. И Давид го покани, та яде пред него и пи; и опи го. Но вечерта Урия излезе да спи на леглото си със слугите си, а у дома си не слезе.

Битие 19:30-38
30. А Лот излезе от Сигор и живееше в планината, и с него двете му дъщери, понеже се боеше да остане в Сигор; затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери.

31. Тогава по-старата рече на по-младата: Баща ни е стар, и няма мъж на земята да влезе при нас, според обичая на цялата земя.

32. Ела, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си.

33. И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе та преспа с баща си; а той не усети, нито кога легна тя, нито кога влезе.

34. На другия ден по-старата рече на по-младата: Виж, миналата нощ аз преспах с баща си; да го упоим с вино и тая нощ, та влез ти и преспи с него, за да запазим потомство от баща си.

35. И тъй, и оная нощ упоиха баща си с вино, и по-младата влезе та преспа с него; а той не усети нито кога легна тя, нито кога стана.

36. Така и двете Лотови дъщери зачнаха от баща си.

37. И по-старата роди син и го наименува Моав; той е и до днес отец на моавците.

38. Роди и по-младата син и го наименува Бен-ами; той е и до днес отец на амонците.

Псалми 51
1. (По слав. 50). За първия певец, псалом на Давида, когато пророк Натан дойде при него, след като беше влязъл той при Витсавия {2 Цар. 11:2-4. 12:1-9.}†.
Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си; Според множеството на благите
Си милости изличи беззаконията ми.

2. Измий ме съвършено от беззаконието ми,
И очисти ме от греха ми.

3. Защото престъплението си аз признавам,
И грехът ми е винаги пред мене.

4. На Тебе, само на Тебе, съгреших,
И пред Тебе сторих това зло;
Признавам това, за да бъдеш оправдан, когато говориш,
И да излезеш непорочен, когато съдиш.

5. Ето родих се в нечестие,
И в грях ме зачна майка ми.

6. Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека,
Научи ме мъдрост в скришното на сърцето ми.

7. Поръси ме с исоп, и ще бъда чист;
Измий ме, и ще стана по-бял от сняг.

8. Дай ми да чуя радост и веселие,
За да се зарадват костите, които си строшил.

9. Отвърни лицето Си от греховете ми.
И всичките ми беззакония изличи.

10. Сърце чисто сътвори в мене, Боже,
И дух постоянен обновявай вътре в мене,

11. Да не ме отхвърлиш от присъствието Си,
Нито да отнемеш от мене Светия Си Дух.

12. Повърни ми радостта на спасението Си:
И освобождаващият Дух нека ме подкрепи.

13. Тогава ще науча престъпниците на Твоите пътища,
И грешници ще се обърнат към Тебе.

14. Избави ме от виновността за кръвта, Боже, Боже на спасението ми;
И езикът ми ще пее високо за Твоята правда.

15. Господи, отвори устните ми;
И устата ми ще разгласят Твоята хвала.

16. Защото не щеш да Ти принеса жертва;
Всеизгаряния не Ти са угодни.

17. Жертви на Бога са дух съкрушен;
Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.

18. Стори добро на Сион според благоволението Си;
Съгради стените на Ерусалим.

19. Тогава благоволението Ти ще бъде в жертви на правда,
В приноси и всеизгаряния;
Тогава ще принасят юнци на олтара Ти.

2 Царе 11
1. След една година, във времето когато царете отиват на война, Давид прати Иоава и слугите си с него и целия Израил; и те разбиха амонците, и обсадиха Рава. А Давид остана в Ерусалим.

2. И надвечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща; и от покрива видя една жена, която се къпеше; а жената бе много красива на глед.

3. И Давид прати да разпитат за жената; и рече един: Не е ли това Витсавее, дъщеря на Елиама, жена на хетееца Урия?

4. И Давид прати човеци да я вземат, и когато дойде при него лежа с нея, (защото се бе очистила от нечистотата си); и тя се върна у дома си.

5. А жената зачна; и прати да известят на Давида, казвайки: Непразна съм.

6. Тогава Давид прати до Иоава да кажат: Изпрати ми хетееца Урия. И Иоав изпрати Урия при Давида.

7. И когато дойде Урия при него, Давид го попита как е Иоав, как са людете и как успява войната.

8. После Давид каза на Урия: Слез у дома си та умий нозете си. И Урия излезе из царската къща, а след него отиде дял от царската трапеза.

9. Но Урия спа при вратата на царската къща с всичките слуги на господаря си, и не слезе у дома си.

10. И когато известиха на Давида, казвайки: Урия не слезе у дома си, Давид каза на Урия: Не си ли дошъл от път? защо не слезе у дома си?

11. И Урия каза на Давида: Ковчегът и Израил и Юда прекарват в шатри; и господарят ми Иоав и слугите на господаря ми са разположени в стан на открито поле; а аз ли да ида у дома си, за да ям и да пия и да спя с жена си? Заклевам се в твоя живот и в живота на душата ти, не направям аз това нещо.

12. Тогава Давид каза на Урия: Престой тука и днес, па утре ще те изпратя. И тъй, Урия престоя в Ерусалим през оня ден и през другия.

13. И Давид го покани, та яде пред него и пи; и опи го. Но вечерта Урия излезе да спи на леглото си със слугите си, а у дома си не слезе.

14. Затова, на утринта Давид писа писмо на Иоава и го прати чрез Уриева ръка.

15. А в писмото написа, казвайки: Поставете Урия там, гдето сражението е най-люто; сетне се оттеглете от него, за да бъде ударен и да умре.

16. И така, Иоав, като държеше града в обсада, определи Урия на едно място, гдето знаеше, че има храбри мъже.

17. И когато мъжете излязоха от града та се биха с Иоава, паднаха неколцина от людете, ще каже, от Давидовите слуги; умря и хетеецът Урия.

18. Тогава Иоав прати да известят на Давида всичко, що се бе случило във войната.

19. И заповяда на вестителя, казвайки: Когато разкажеш на царя всичко, що се е случило във войната,

20. ако пламне гневът на царя и той ти рече: Защо се приближихте толкоз до града да се биете? не знаехте ли, че щяха да стрелят от стената?

21. Кой порази Авимелеха син на Ерувесета {Съд. 6:32, Иероваал.}*? Една жена не хвърли ли върху него от стената горен воденичен камък, та умря в Тевес? Защо се приближихте толкоз при стената? Тогава ти кажи: Умря и слугата ти хетеецът Урия.

22. И така, вестителят замина и, като дойде, извести на Давида всичко, за което Иоав го беше изпратил.

23. Вестителят рече на Давида: Мъжете надделяха над нас та излязоха против нас на полето; а ние ги прогонихме дори до входа на портата;

24. но стрелците стреляха от стената върху слугите ти, и неколцина от слугите на царя умряха; умря и слугата ти хетеецът Урия.

25. Тогава Давид каза на вестителя: Така да кажеш на Иоава: Да те не смущава това нещо, защото мечът пояжда някога едного и някога другиго; засили още повече нападението си против града и съсипи го. Също и ти го насърчи.

26. И когато чу Уриевата жена, че мъжът й Урия умрял, плака за мъжа си.

27. И като премина жалейката, Давид прати та я взе у дома си, и тя му стана жена, и му роди син. Но делото, което Давид бе сторил, беше зло пред Господа.

Разширено изучаване

Петък - 5 ноември

Псалми 51
1. (По слав. 50). За първия певец, псалом на Давида, когато пророк Натан дойде при него, след като беше влязъл той при Витсавия {2 Цар. 11:2-4. 12:1-9.}†.
Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си; Според множеството на благите
Си милости изличи беззаконията ми.

2. Измий ме съвършено от беззаконието ми,
И очисти ме от греха ми.

3. Защото престъплението си аз признавам,
И грехът ми е винаги пред мене.

4. На Тебе, само на Тебе, съгреших,
И пред Тебе сторих това зло;
Признавам това, за да бъдеш оправдан, когато говориш,
И да излезеш непорочен, когато съдиш.

5. Ето родих се в нечестие,
И в грях ме зачна майка ми.

6. Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека,
Научи ме мъдрост в скришното на сърцето ми.

7. Поръси ме с исоп, и ще бъда чист;
Измий ме, и ще стана по-бял от сняг.

8. Дай ми да чуя радост и веселие,
За да се зарадват костите, които си строшил.

9. Отвърни лицето Си от греховете ми.
И всичките ми беззакония изличи.

10. Сърце чисто сътвори в мене, Боже,
И дух постоянен обновявай вътре в мене,

11. Да не ме отхвърлиш от присъствието Си,
Нито да отнемеш от мене Светия Си Дух.

12. Повърни ми радостта на спасението Си:
И освобождаващият Дух нека ме подкрепи.

13. Тогава ще науча престъпниците на Твоите пътища,
И грешници ще се обърнат към Тебе.

14. Избави ме от виновността за кръвта, Боже, Боже на спасението ми;
И езикът ми ще пее високо за Твоята правда.

15. Господи, отвори устните ми;
И устата ми ще разгласят Твоята хвала.

16. Защото не щеш да Ти принеса жертва;
Всеизгаряния не Ти са угодни.

17. Жертви на Бога са дух съкрушен;
Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.

18. Стори добро на Сион според благоволението Си;
Съгради стените на Ерусалим.

19. Тогава благоволението Ти ще бъде в жертви на правда,
В приноси и всеизгаряния;
Тогава ще принасят юнци на олтара Ти.

Разказ

Печат на страницата